fbpx

ЕЦБ отново призова правителствата да спрат енергийните помощи

И в последния си за 2023 година Икономически бюлетин, публикуван от БНБ, Европейската централна банка призовава правителствата, с отзвучаването на енергийната криза, да продължат да оттеглят свързаните с нея мерки за подкрепа.

За поред път ЕЦБ изтъква, че това е от съществено значение, за да не се допусне засилване на инфлационния натиск в средносрочен план, което би наложило дори по-голямо затягане на паричната политика.

Фискалните политики следва да бъдат насочени към постигане на по-голяма производителност в икономиката на еврозоната и постепенно намаляване на високия публичен дълг, посочва управата на банката.

Отбелязва се, че структурните реформи и инвестициите за увеличаване на капацитета на еврозоната в областта на предлагането, които ще бъдат подкрепени от пълното прилагане на програмата „ЕС от следващо поколение“, могат да допринесат за намаляването на ценовия натиск в средносрочен план, подпомагайки същевременно екологичния и цифровия преход.

Според прогнозите в бюлетина от декември 2023 г. наличните краткосрочни показатели сочат, че през четвъртото тримесечие на 2023 г. икономическата активност ще остане слаба. Очаква се обаче растежът да се засили от началото на 2024 г. нататък, като реалният разполагаем доход се увеличава, подпомогнат от намаляващата инфлация, стабилното нарастване на заплатите и устойчивата заетост, а растежът на износа догонва подобряващото се външно търсене. Въздействието на затягането на паричната политика на ЕЦБ и неблагоприятните условия за предоставяне на кредити продължава да се пренася към икономиката, засягайки краткосрочните перспективи за растеж.

Очаква се на по-късен етап тези сдържащи ефекти да отшумят през прогнозния хоризонт, подпомагайки растежа. Като цяло се очаква средногодишният растеж на реалния БВП да се забави – от 3,4% през 2022 г. до 0,6% през 2023 г., след което да се възстанови до 0,8% през 2024 г. и да се стабилизира на 1,5% през 2025 г. и 2026 г.

В сравнение с прогнозите от септември 2023 г. предвижданията за растежа на БВП са леко ревизирани надолу за 2023–2024 г. въз основа на публикуваните последни данни и неблагоприятните данни от наблюденията, докато за 2025 г. остават непроменени.

През 2024 г. експертите на Евросистемата очакват инфлацията да намалява по-бавно в резултат на по-нататъшните възходящи базови ефекти и постепенното отпадане на предходните фискални мерки, целящи ограничаването на последиците от сътресенията в цените на енергоносителите.

Инфлацията (изключваща компонентите енергоносители и храни) спадна с почти цял процентен пункт през октомври и ноември 2023 г., като намаля до 3,6% през ноември. Това отразява подобряващите се условия на предлагане, отзвучаването на ефектите от предишни енергийни сътресения и въздействието на затегнатата парична политика върху търсенето и възможностите на фирмите да влияят върху цените. Инфлацията при стоките и услугите спадна съответно до 2,9% и до 4,0%.

Прогнозите от декември 2023 г. сочат, че независимо от очакваното временно повишение на инфлацията, процесът на дезинфлация при базисния ценови индекс се очаква да продължи. Въпреки известно охлаждане, трудовият пазар се очаква да остане затегнат, което наред с ефекта от компенсациите за предишната висока инфлация би трябвало да запази висок растежа на номиналната работна заплата. Очаква се обаче нарастването на заплатите да се забави през прогнозния период, като натискът за повишаването им от страна на компенсациите за инфлацията постепенно отслабне.

Обръща се внимание, че рестриктивната парична политика на Управителния съвет на ЕЦБ продължава да намира силно отражение в общите условия за финансиране. Лихвите по кредитите са отбелязали ново нарастване през октомври – до 5,3% за кредитите за предприятия и до 3,9% за ипотечните кредити.

По-високите лихви на заемите, слабото търсене на кредити и затегнатите условия на предлагането им водят до по-нататъшно отслабване на кредитната динамика. През октомври кредитите за предприятията са намаляли на годишна база с 0,3%, а тези за домакинствата са останали също слаби, нараствайки с 0,6% годишно.

От ЕЦБ предупреждават обаче, че въпреки, че банките в еврозоната доказват устойчивостта си и имат високи капиталови съотношения, а през последната година стават и значително по-печеливши, перспективата за финансовата стабилност остава несигурна в сегашната среда на затягащи се условия за финансиране, слаб растеж и геополитическо напрежение. В частност ситуацията би могла да се влоши, ако разходите на банките за финансиране се увеличават повече от очакваното и ако повече кредитополучатели срещат затруднения при изплащането на заемите си. Същевременно цялостното въздействие на такъв сценарий върху икономиката би трябвало да бъде ограничено, ако финансовите пазари реагират адекватно.




Имате възможност да подкрепите качествените анализи, коментари и новини в "Икономически живот"