fbpx

Горещите вълни и сериозната заплаха за видовете в моретата и океаните

От няколко седмици преживяваме периоди на последователни горещи вълни. Но не само земята се пренагрява: в края на юли температурата на повърхността на Средиземно море достигна 30,7°C, което е рекорд. Това явление на „морска гореща вълна“ се наблюдава все по-често в моретата и океаните. То е причинено от глобалното затопляне и има драматични последици за биоразнообразието, пише в свой репортаж France 24*.

Във водата термометърът също полудява. В края на юли температурата на Средиземно море достигна „връх“ от 30,7 °C край бреговете на Алистро, в източната част на Корсика, според метеорологичната обсерватория Keraunos. На следващия ден, в пристанището на Вилфранш-сюр-Мер Жан-Пиер Гатузо, изследовател в океанографската лаборатория на този морски курорт, разположен на няколко километра от Ница, регистрира 29,2°C. „Нещо невиждано“, уверява ни той. По това време на годината температурата на Средиземно море обикновено е между 21 и 24°C.

Намираме се в период на морска гореща вълна“, обяснява Гатузо. „Подобно на земния си еквивалент, тя се характеризира с необичайни за сезона температури и може да продължи няколко дни, дори няколко седмици, и засяга една повече или по-малко обширна област.“ В настоящия случай, според специалиста, тя продължава от края на юни и засяга цялото западно Средиземноморие, от италианския ботуш до Испания.

Горещи вълни свързани с рекордните температури на земната повърхност

Тази климатична аномалия е тясно свързана с последователните горещи вълни, които засегнаха Южна и Западна Европа през последните седмици. „Температурата в атмосферата и тази на океана действат заедно“, напомня Карол Саут-Грит, физик океанограф. „Когато говорим за глобално затопляне, не трябва да забравяме, че 90% от топлината, натрупана от прединдустриалната ера, се е поглъщала от океана.“

Когато в атмосферата има излишък от топлина, океанът се опитва да я засмуче и това може да доведе до прегряване на водата“, продължава тя. За да се случи това, е необходимо едно условие: „Водата да е спокойна и да няма вятър. Точно такава е ситуацията в Средиземно море в момента„. В противен случай поривът на вятъра ще позволи на водата на повърхността да се смеси с водата в дълбочина, която е по-хладна, и това да доведе до спадане на общата температура.

Освен това тези морски горещи вълни не се ограничават само до Средиземно море. „Тихият океан, по-специално северната му част и Западна Австралия, вече бяха засегнати от това явление“, обяснява Жан-Пиер Гатузо. Съвсем наскоро то беше наблюдавано в Южния Атлантик и в Северния ледовит океан, разкрива от своя страна Marine Heatwave Tracker, софтуер, който позволява да се констатират океанските горещи вълни по цялото земно кълбо.

Опустошителен ефект върху морските екосистеми

Тези внезапни и случайни повишения на температурата, добавени към глобалното затопляне на океаните, имат опустошителни последици за водната фауна и флора. „С екип от 70 учени проучихме въздействието им в Средиземно море за периода 2015-2019 година. Установихме, че 90% от района са били засегнати и че около петдесет вида са били подложени на масово измиране“, обяснява изследователят от Вилфранш сюр Мер.

Основните жертви са корали, морски таралежи, гъби, но също и посидония, морски треви, които имат способността да абсорбират голямо количество въглерод. Някои учени в Испания прогнозират, че посидонията може да изчезне от Балеарските острови до 2040 година.

От другата страна на земното кълбо горещите морски вълни имат съществен принос за избелването на Големия бариерен риф. Според доклад на австралийското правителство, публикуван през май, 91% от кораловия риф са били подложени на избелване поради продължителна гореща вълна по време на австралийското лято. Смята се, че общо 50% от кораловите рифове в света са застрашени в дългосрочен план от затоплянето на океаните.

Бягство или оцеляване

Ако тези статични видове са осъдени да се адаптират към новите температури или да умрат, определени риби, ракообразни и морски бозайници напускат местообитанията си, за да достигнат по-хладни води. Тези придвижвания могат да варират от няколко десетки до хиляди километра, разкри през октомври 2020 г. проучване, публикувано в научното списание Nature. В тропическите райони, например, където промените в температурата на морската вода са малки, видовете могат да изминат повече от 2000 километра, за да си намерят подходящо местообитание.

Така в Средиземно море идват видове, които обикновено обитават Червено море или Атлантическия океан, докато други преминават от юг на север. „Някои от тях са безобидни, но други, като заешката риба, са много лакоми и поглъщат водорасли, като допълнително причиняват влошаване на средата и могат да застрашават все още наличните местни видове“, продължава Жан-Пиер Гатузо.

Така цялата морска екосистема е засегната“, обобщава изследователят. „И от икономическа и социална гледна точка това може да има отрицателни последици за риболова – например някои видове риба започват да липсват в определени акватории.“

Явление, което се засилва от климатичното затопляне

Днес Жан-Пиер Гатузо и Карол Саут-Грит бият тревога. „Учените доказаха, че с глобалното затопляне земните топлинни вълни ще се умножават и засилват. Следователно същото ще важи и за морските топлинни пикове“, предупреждават те.

Докладът на Междуправителствената група по изменение на климата в океаните и криосферата, публикуван през 2019 г., в която участва Жан-Пиер Гатузо, разкри, че интензивността, размерът и продължителността на тези горещи морски вълни са се удвоили между 1982 и 2016 г. „А положението само ще се влошава, ако не ограничим емисиите на CO2“, настоява изследователят, който предвижда: „Ако поддържаме глобално затопляне от 20С, океанските топлинни вълни ще се увеличат 20 пъти, а ако преминем тази граница – 50 пъти“.

Тази гореща вълна в Средиземно море е доказателство, че нашите прогнози са верни“, твърди той. „Цифрите надхвърлят всички предишни рекорди – рекордът за най-висока температура на водата датира от 5 август 2018 г., когато тя достигна 28°C край бреговете на Марсилия, а рекордът за продължителност от 2003 г. от 3 август до 2 септември.“

Да не говорим, че за хората тези рекордни горещини могат да имат още едно последствие: причиняване на обилни валежи и наводнения. Ако Средиземно море е топло в началото на есента, се образуват големи дъждоносни облаци, готови да се излеят във всеки един момент, което ще доведе до проливни дъждове и наводнения. Именно това се случи по време на големите наводнения през 2019 г.

*Превод Георги Саулов




Имате възможност да подкрепите качествените анализи, коментари и новини в "Икономически живот"