Икономическите надежди на ЕЦБ: по-уверени потребители, които не спестяват много

Икономическите надежди на ЕЦБ: по-уверени потребители, които не спестяват много

Световната икономика запазва тенденция към възстановяване, въпреки че продължителните затруднения в доставките, поскъпването на борсовите стоки и появата на омикрон варианта на коронавируса (COVID-19) продължават да влошават краткосрочните перспективи за растеж. Това се изтъква в последния обзорен икономически бюлетин на Европейската централна банка, публикуван от БНБ.

Последните проучвания относно икономическата активност показват известно забавяне на инерцията на растежа в началото на четвъртото тримесечие, главно в преработващата промишленост, дължащо се на споменатите по-горе затруднения в доставките, докато секторът на услугите е облагоприятстван от отварянето на големите икономики. В сравнение с предишните прогнози перспективите за растеж на световната икономика в макроикономическите прогнози на експертите на Евросистемата от декември 2021 г. са ревизирани малко нагоре за 2021 г., остават същите за 2022 г. и леко са завишени за 2023 г.

Растежът на световния БВП в реално изражение (без еврозоната) се очаква да се повиши до 6,0% през 2021 г., след което ще се забави до 4,5% през 2022 г., до 3,9% през 2023 г. и до 3,7% през 2024 г. Външното търсене в еврозоната се очаква да се увеличи с 8,9% през 2021 г., с 4,0% през 2022 г., с 4,3% през 2023 г. и с 3,9% през 2024 г., но за 2021 г. и 2022 г. е ревизирано надолу в сравнение с предишните прогнози. Ревизията отразява предимно отрицателното влияние върху световния внос на наблюдаваните понастоящем затруднения в доставките. Те се очаква да започнат да намаляват от второто тримесечие на 2022 г. и към 2023 г. напълно да отшумят. Цените на износа на конкурентите на еврозоната бяха ревизирани нагоре за 2021 г. и 2022 г. в условията на едновременно поскъпване на борсовите стоки, затруднения в доставките и възстановяващо се търсене. Бъдещото протичане на пандемията остава ключов риск, влияещ върху базисните прогнози за световната икономика.

Другите рискове относно перспективите за растежа се оценяват като клонящи към надценяване, докато балансът на рисковете за световната инфлация е по-несигурен.

Икономиката на еврозоната продължава да се възстановява. Растежът остава умерен, но активността се очаква отново значително да се засили през настоящата година. Фактор за продължаването на икономическото възстановяване се предвижда да бъде голямо вътрешно търсене. Пазарът на труда се подобрява, като все повече хора имат работа, а обхванатите от схеми за запазване на работните места са по-малко, което подпомага перспективата за нарастване на дохода и потреблението на домакинствата. Натрупаните по време на пандемията спестявания също ще подкрепят потреблението.

Икономическата активност бе умерена през четвъртото тримесечие на миналата година и този по-бавен растеж изглежда продължава и в началото на настоящата година. Понастоящем очакваме през първото тримесечие на 2022 г. производството да надхвърли предкризисното си равнище. За да се справят със сегашната вълна на пандемията, някои държави от еврозоната въведоха отново строги противоепидемични мерки. Това може да отложи възстановяването, особено в секторите на пътуванията, туризма, хотелиерството и развлеченията. Пандемията подронва доверието на потребителите и бизнеса, а разпространението на нови варианти на вируса поражда допълнителна несигурност. Освен това увеличаващите се енергийни разходи препятстват потреблението. Недостигът на оборудване, материали и работна ръка в отделни сектори затруднява производството на промишлени стоки, предизвиквайки закъснения в строителството и забавяйки възстановяването в някои от подсекторите на услугите. Тези затруднения ще продължат още известно време, но през 2022 г. ще намалеят.

Въпреки че кризата с COVID-19 продължи през 2021 г. да се отразява неблагоприятно върху публичните финанси, макроикономическите прогнози на експертите от Евросистемата от декември 2021 г. показват, че бюджетното салдо вече се подобрява. Достигайки връх от 7,7% от БВП през 2020 г., съотношението на дефицита се очаква да се понижи до 5,9% през 2021 г. и да продължи да спада до 3,2% през 2022 г., като в края на прогнозния хоризонт през 2024 г. се стабилизира точно под 2%. Това подобрение се дължи на съчетанието на високо циклично изгладено бюджетно салдо, особено от 2022 г. нататък, с извънредно голям принос на икономическия цикъл.

До края на 2022 г. се очаква икономическата активност осезаемо да се възстанови. Макроикономическите прогнози на експертите от Евросистемата от декември 2021 г. предвиждат БВП в реално изражение да нараства годишно с 5,1% през 2021 г., с 4,2% през 2022 г., с 2,9% през 2023 г. и с 1,6% през 2024 г. В сравнение със септемврийските прогнози очакванията са ревизирани надолу за 2022 г. и нагоре за 2023 г.

През ноември инфлацията продължи да се засилва до 4,9%. През по-голямата част от 2022 г. тя ще остане над 2%, като в близко бъдеще се очаква да остане висока, но с течение на настоящата година да намалее. Скокът на инфлацията отразява главно рязкото покачване на цените на горивата, газа и електроенергията. През ноември на инфлацията при енергията се дължи над половината от общата инфлация. Също така в отделни сектори търсенето продължава да изпреварва предлагането. Последиците са особено видими в цените на дълготрайните стоки и на тези потребителски услуги, чиито собственици наскоро отново отвориха. Базови ефекти, свързани с отмяната на временното намаление на ДДС в Германия, още допринасят за високата инфлация, но само до края на 2021 г. Налице е несигурност относно това колко време ще отнеме справянето с тези проблеми. Но през 2022 г. енергийните цени се очаква да се стабилизират, потребителските навици да се нормализират, а ценовият натиск, произтичащ от затрудненията в доставките в световен мащаб, да отслабне. С времето постепенното връщане на икономиката към функциониране при пълен капацитет и към по-нататъшно подобряване на пазарите на труда ще подпомагат бързото нарастване на заплатите.

След заседанието по паричната политика през октомври пазарните индикатори и показателите от проучванията на дългосрочните инфлационни очаквания останаха общо взето стабилни. Но като цяло през последните месеци те се придвижиха по-близо до 2%. Тези фактори ще помогнат на базисната инфлация да се повиши и да засили общата инфлация до целта на Управителния съвет от 2% в средносрочен хоризонт.

Макроикономическите прогнози на експертите от Евросистемата от декември 2021 г. предвиждат годишна инфлация от 2,6% през 2021 г., 3,2% през 2022 г., 1,8% през 2023 г. и 1,8% през 2024 г. – значително по-висока, отколкото е в предишните прогнози от септември. Инфлацията (без енергията и храните) се очаква да бъде средно 1,4% през 2021 г., 1,9% през 2022 г., 1,7% през 2023 г. и 1,8% през 2024 г. и също е по-висока от тази в септемврийските прогнози.

Управителният съвет оценява рисковете за икономическите перспективи като общо взето балансирани. Икономическата активност може да надмине очакванията на ЕЦБ, ако потребителите бъдат по-уверени и спестяват по-малко от очакваното. В противовес, неотдавнашното влошаване на пандемията, включително разпространението на новите ѝ варианти, може да се окаже по-дълго действаща спирачка за растежа. Бъдещата траектория на енергийните цени и темпът, с който биват преодолявани затрудненията в доставките, представляват рискове за възстановяването и за прогнозата за инфлацията. Ако натискът върху цените се подхранва от по-големи от очакваното повишения на заплатите, или ако икономиката по-бързо се завърне към функциониране при пълен капацитет, инфлацията може да се окаже по-висока.




Имате възможност да подкрепите качествените анализи, коментари и новини в "Икономически живот"