Турската лира постигна исторически скок в понеделник, след като правителството обяви своя план за подкрепа на националната валута и икономиката. Курсът ѝ се увеличи с 34% в сравнение с най-ниското си ниво, но още днес тръгна отново надолу поради липсата на ефикасни мерки срещу инфлацията. Просто Ердоган играе за преизбирането си, коментира изданието Les echos.
Учебникарски пример
Турция преживява перфектната валутна криза така, както я описват учебниците по икономика. Всичките елементи са налице: непоследователна икономическа политика, липсата на доверие и независимост на централната банка, пълно недоверие на пазарите.
Страната плаща за това висока цена. Инфлацията галопира (над 21% на годишна база през ноември) и все повече орязва покупателната способност на турците, бягството на чуждестранните капитали се засилва, а до понеделник лирата не спираше своя спад. Безразличието към съдбата ѝ, афиширано от правителството, и липсата на средства от страна на централната банка да я подкрепят, дадоха на пазарите ясно да разберат, че няма граници пред срива на валутата. Всичките турски активи (акции, недвижимости…) са разпродадени на много ниски цени и с риска чужденците да поемат контрола върху икономиката на страната.
В разрез с класическите икономически теории, турският държавен глава смята, че високите лихвени проценти благоприятстват инфлацията. От септември централната банка, под натиска на президента Ердоган, свали основния лихвен процент с 500 базисни пункта. Последното намаляване датира от 16 декември – от 15 на 14%.
Изправено до стената, в началото на седмицата турското правителство обяви своя план като последен шанс за излизане на националната валута и икономиката от пропастта. Изненадан от този волунтаризъм, пазарът беше хванат на тясно. В понеделник лирата скочи с 34% – до 56% от най-ниското си ниво. Все пак още във вторник тя загуби около 3% от стойността си спрямо долара и еврото.
Президентът Ердоган издигна своята стратегия „каквото и да ни струва“. Сред мерките на правителството е да защити вложителите срещу риска от обмяна на валутата. „От този момент нататък нито един от нашите граждани няма да има нужда да прехвърля влоговете си от лири в други валути от страх от промяна в обменния курс“, надява се Ердоган.
Поемането на загубите на дребните вложители от курса на валутата ще нанесе тежък удар върху публичните финанси, ако спадът на лирата продължи с обезпокоителни темпове. Правителството се опитва да си даде вид, че сривът ѝ е стигнал своя предел с цел да спре втурването на гражданите към долара и да се опита да възстанови доверието в националната валута. Процесът на доларизацията на икономиката и финансовата система се ускори от септември, което води до риска от загуба на монетарния суверенитет и до появата на нова неофициална валута – американският долар.
Правителството също така ще подпомогне турските предприятия в управлението на силно нестабилната валута. То ще насърчи чуждите инвеститори, чиито инвестиции станаха незначителни, да инвестират отново в страната и най-вече в държавния дълг. То им гарантира, че не възнамерява да наложи мерки за контрол върху капиталите, нито да отстъпи „и крачка от пазарната икономика“.
По твърде тайнствен начин в понеделник президентът Ердоган се опитва да извади 5 000 т злато (бижута, кюлчета…), които спят „под дюшеците“ на турците. Ценният метал е средство за убежище и защита в страна, в която инфлацията галопира и може да достигне 30% през 2022 г.
Въпреки впечатляващото си съживяване, турската лира продължава да бъде в най-лошото си положение. Тя загуби 38% от началото на годината спрямо долара и се колебаее около 14 лири за долар. Най-ниското ниво беше 18,36 лири. Еврото се обменя за 15,90 лири и турската валута губи още 34% спрямо него. 2021 г. ще бъде по-лоша и от 2018 г., когато лирата спадна с 28%.
Превод Георги Саулов
