*На 29 август 2026 г. Исландия ще проведе референдум дали да поднови кандидатурата си за членство в Европейския съюз от 2009 г., която беше замразена през 2013 г. Исландия и без това е дълбоко интегрирана в Европа чрез членството си в Европейското икономическо пространство (ЕИП) заедно с Норвегия и Лихтенщайн, а на практика и чрез отношенията си с Швейцария, от 1994 г. насам. Чрез ЕИП тя има достъп до Единния пазар, като същевременно запазва контрола върху своите рибарство, селско стопанство, външна търговия и парични въпроси.
Поддръжниците на членството обаче твърдят, че Исландия трябва да се присъедини към ЕС, за да има влияние върху правилата на Единния пазар. Противниците възразяват, че това влияние би било пренебрежимо малко: 0,8% от членовете на Европейския парламент; 0,1% от гласовете по повечето въпроси в Европейския съвет; един от 28-те комисари и един от 28-те съдии в Съда на Европейския съюз, като и за двамата се предполага, че не трябва да защитават интересите на собствената си държава.
За да постигне това пренебрежимо влияние, Исландия ще трябва да прехвърли контрола върху рибарството, селското стопанство, външната търговия и паричната си политика на Брюксел, посочва лагерът на противниците.
Исландското рибарство е едновременно устойчиво и печелившо, благодарение на система от индивидуални прехвърляеми квоти, докато Общата политика на ЕС в областта на рибарството до голяма степен се е провалила. Исландското селско стопанство произвежда половината от храната, която се консумира в страната, и е защитено с мита, докато другата половина се внася, предимно безмитно. При суровия, полярен климат на Исландия селското стопанство — а заедно с него и продоволствената сигурност — едва ли би оцеляло без тази защита.
Тъй като не е член на ЕС, Исландия може да сключва споразумения за свободна търговия с Китай и други държави. Запазването на собствената валута — исландската крона — е дало на страната много по-голяма гъвкавост, отколкото би имала, ако беше приела еврото.
Освен това, като просперираща държава, Исландия би внесла в бюджета на ЕС много повече, отколкото би получила. Всъщност представител на ЕС е заявил пред брюкселското списание Politico, че за ЕС би било удобно Исландия и Черна гора да се присъединят едновременно, така че нетният принос на Исландия да покрие нетните разходи на Черна гора!
Но ЕС желае Исландия не само заради богатите ѝ риболовни ресурси и приноса ѝ към европейската хазна. Причината е и друга: богатата на петрол Норвегия може да последва Исландия в ЕС.
Освен това онези в Брюксел, които мечтаят за мощни „Съединени европейски щати“, способни да бъдат съперник на Съединените американски щати, биха приветствали присъединяването на Исландия. От 1951 г. страната има договор за отбрана със САЩ, според който Вашингтон се ангажира да защитава стратегически разположения северноатлантически остров. В Брюксел биха искали да видят отслабване на връзките на Исландия със САЩ.
Поддръжниците на членството представят ЕС като бастион на свободата и демокрацията. Противниците отбелязват, че ЕС постепенно се отдалечава от митническия съюз, основан на четирите свободи — свободното движение на стоки, услуги, хора и капитали — и се превръща в централизирана федерална държава, което всъщност е крайната цел на някои от неговите основатели.
Те посочват, че двете основни сили на централизацията — Европейската комисия в Брюксел и Съдът на Европейския съюз в Люксембург — са непрозрачни и не носят достатъчна отговорност пред гражданите. Чрез постоянен поток от понякога противоречиви директиви и регулации ЕС задушава иновациите и ограничава свободата на изразяване.
С напускането на Великобритания ЕС загуби европейската държава с най-дългата традиция на свобода, основана на върховенството на закона.
Лагерът на противниците се позовава и на историята на Исландия. Заселена от норвежци между 874 и 930 г., Исландия създава общност на свободните хора (Commonwealth), която съществува от 930 до 1262 г. През този период, както отбелязва германски хронист през XI век, „нямаше крал, а само закон“.
Когато през 1024 г. норвежкият крал изпраща пратеник, за да убеди исландците да му се закълнат във вярност, един фермер — Ейнар от Твера — произнася запомняща се реч пред народното събрание на Исландия. Той казва, че напълно може да повярва, че кралят е добър човек, но опитът показва, че кралете се оказват различни — някои добри, други лоши — и затова най-добре е да няма никакъв крал. Исландците трябва да бъдат приятели на краля, а не негови поданици.
Лошият опит от чуждото управление между 1262 и 1918 г. подсказва, че исландците обикновено знаят по-добре от чуждестранните бюрократи кое е в техен собствен интерес.
*Коментар на Hannes Hólmsteinn Gissurarson за Institute of Economic Affairs…
