Как Путин разрушава руската икономика

Като задушава частната инициатива, конфискува предприятията и възражда рефлексите на съветската икономика, Кремъл се е превърнал в основната заплаха за руската икономика, по-голяма от санкциите и украинските атаки, коментира Владислав Иноземцев в анализ за legrandcontinent.eu.

Вече е обичайно да се смята, че руската икономика е изправена пред мащабна криза, която може да се прояви в близко бъдеще. Все пак е необходимо правилно да се определят основните проблеми и най-сериозните рискове, които биха могли да я предизвикат. Анализаторите обикновено посочват огромните военни разходи в условията на значителен бюджетен дефицит, рестриктивната финансова политика, която повишава разходите по заемите, без обаче да ограничава инфлацията, трудностите пред петролната индустрия и спада на добива на суров петрол, както и украинските удари по инфраструктурата и срива на цели сектори — от онлайн търговията до селското стопанство.

Всички тези тенденции са напълно реални, но трябва да оценяваме мащаба им предпазливо. Тази година Русия най-вероятно ще отдели над 10% от своя БВП за военни цели¹ — за първи път от съветската епоха насам, докато бюджетният дефицит за периода януари–юни 2026 г. се е удвоил спрямо миналата година². При по-внимателен анализ на тези цифри обаче се вижда, че една четвърт от военните разходи представлява директни плащания към населението³ (заплати на военнослужещите, бонуси при постъпване на военна служба или обезщетения, изплащани на семействата на загинали или обявени за безследно изчезнали военнослужещи). В същото време очакваният бюджетен дефицит от 7000 млрд. рубли представлява 2,8% от БВП⁴, значително по-малко от 26,9% от БВП, отчетени от Съединените щати през 1943 г.,⁵ още преди десанта на американските войски в Нормандия.

Безспорно, цената на кредитите за руските предприятия вече надхвърля 20% годишно, официалната инфлация е 6%, а инфлацията, усещана от населението, е повече от два пъти по-висока⁶, но руската икономика вече е преживявала лихвени проценти, достигащи 150%. Средният официален темп на инфлация през първите два президентски мандата на Путин е възлизал на 13,8%⁷, което не е попречило на икономиката да нараства средно със 7,4% годишно през този период.⁸ Добивът на петрол намалява, износът се свива, а нефтопреработвателният сектор се срива под ударите на украинските дронове. Не бива обаче да забравяме, че физическият обем на износа на суров и преработен петрол е намалял само с 6% през миналата година⁹ в сравнение с 2021 г.¹⁰, при това след затварянето на европейския пазар, който в продължение на повече от четиридесет години беше основният за руските нефтени продукти. Обемът на онлайн продажбите може да намалее с 10–12% тази година. При всички положения обаче той ще остане по-висок отколкото през 2024 г., а спадът в износа на зърно не бива да ни кара да забравяме, че преди четвърт век Русия беше голям нетен вносител на всички основни хранителни продукти.

Политиката на не-развитие

Въобще не става дума да твърдим, че Путин днес управлява просперираща и процъфтяваща държава. Далеч не е така: доходите на домакинствата стагнират, населението намалява с близо един милион души годишно, а технологичната зависимост от Запада отстъпи място на още по-голяма зависимост от Китай. Русия се намира в състояние на „не-развитие“, но нито санкциите, нито украинските атаки успяват да нанесат смъртоносен удар на нейната икономика. Въпреки това, като непрекъснато измислят нови начини за оказване на натиск върху Москва, западните политици пренебрегват най-разрушителната сила от всички — тази, пред която руската икономика действително е безсилна.

Тази сила са самите руски ръководители, в което няма нищо изненадващо: в края на краищата съветските държавници успяха да разрушат една икономика и една държава, които бяха сред водещите в света по производство на суровини, стомана и електроенергия, които бяха създали най-големия ядрен арсенал в света и бяха пионери в изпращането на човек в космоса. СССР се сгромоляса, защото неговата икономика не използваше потенциала на частното предприемачество, не стимулираше създаването на богатство и инвестициите и пренебрегваше сигналите на пазара, като вместо това се опираше на стратегии и цели, разработени от Госплан.

Днешна Русия е различна: макар че много ключови сектори — от добива на петрол до банковия сектор — са под строгия контрол на държавата, те функционират според правилата на пазара. Държавните банки, като Сбербанк и ВТБ, предлагат същите услуги, лихвени проценти и комисиони като частната банка „Алфа-Банк“. Държавните и частните мобилни оператори също се конкурират помежду си. Държавните летища и железопътни линии се използват от частни авиокомпании и частни железопътни превозвачи. Русия е пазарна икономика, а стремежът към печалба и натрупването на богатство са цел, която обединява обществото — от индивидуалния предприемач до корумпирания държавен служител.

На два пъти по време на дългогодишното си управление — в началото на 2000-те години и непосредствено след началото на пълномащабната война в Украйна — Путин, изправен пред сериозни икономически трудности (в първия случай — перспективата за неплащане по външния дълг, а във втория — западните санкции), се ориентира към дълбока икономическа либерализация.

През 2000-те години данъците бяха намалени, нормативните уредби бяха хармонизирани, а законодателството в областта на външната търговия беше опростено. През 2022 г. беше разрешен „паралелния внос“, което позволи на Русия да заобиколи множество ограничения. Авторските права и патентите, притежавани от западни компании, бяха анулирани, изискванията за отчетност на финансовите институции бяха опростени и бяха въведени данъчни облекчения, както и мораториум върху несъстоятелността.

И в двата случая частният сектор реагира на правителствените мерки, като увеличи инвестициите си и активизира дейността си. Само за по-малко от три месеца през 2022 г. бяха изградени нови вериги за доставки, които позволиха да бъде прекратено сътрудничеството с хиляди европейски компании. Системата за разплащане с азиатските държави беше изцяло преструктурирана, за да бъдат заобиколени западните банкови мрежи. Оборотът на хотелите и ресторантите в провинциалните градове започна да нараства с десетки проценти годишно, поради насочването на руските туристи от чуждестранните дестинации към вътрешния туризъм. Терминали за плащане с банкови карти се появиха дори в малките павилиони в най-отдалечените села. Но веднага щом Путин прецени, че проблемите са решени, той за пореден път се зае с възстановяването на старата икономика от съветски тип.

Връщането към съветската икономика

Днес това представлява по-голяма опасност за Русия, отколкото войната в Украйна и западните санкции, взети заедно.

Кремъл вече изисква безусловно подчинение от страна на предприемачите. Той увеличи данъците (ДДС и данъкът върху доходите на физическите лица бяха увеличавани на два пъти от 2019 г. насам, като нараснаха съответно от 18% на 22% и от 13% на 22%); наложи ограничения върху чуждестранните предприятия (в това число и върху съвместните предприятия); национализира имуществото на онези, които смята за нелоялни. От 2024 г. насам бяха иззети активи на стойност над 6 000 милиарда рубли (75 милиарда евро, което е 3,2% от руския БВП)¹², сред които летища (като Домодедово)¹³, компании от аграрния и хранителния сектор (като „Русагро“)¹⁴ и златодобивни компании (като „Южуралзолото“)¹⁵, които преминаха в ръцете на държавата. Изправени пред риска от национализация, компаниите, дори и лоялните, разбират, че в бъдеще всеки актив може да не струва нищо.

Вследствие на това опитите на държавата да продаде конфискуваните компании на нови собственици се увенчават с успех едва когато цената бъде намалена наполовина¹⁶ или дори повече спрямо пазарната цена, определена в навечерието на национализацията. Естествено, инвестициите бележат спад (-14,3% през първото тримесечие на 2026 г.)¹⁷, а индексът на Московската борса тази година отбеляза рекорд от 19 последователни седмици на спад¹⁸.

Кремъл смята по този начин да си осигури ресурси за войната, но в действителност икономиката губи много повече стойност, отколкото постъпва в бюджета: това, което вчера е изглеждало много ценно, вече не струва нищо в страна, в която правата на собственост по никакъв начин не са защитени от претенциите на държавата. Последната мярка в тази посока е указ № 604: Кремъл недвусмислено заяви, че предприятията, чиито собственици не успяват да защитят производствените си обекти от нападенията с украински ракети и дронове, могат да бъдат национализирани¹⁹. Този указ е подписан преди едва две седмици, но вече е изтекла информация, която дава да се разбере, че списъкът на тези предприятия e 167²⁰, което означава, че близо 200 наскоро рентабилни предприятия скоро ще бъдат национализирани и вероятно доведени до фалит от бюрократи и служители на силовите структури.

Но това е само началото. Докато през 2000-те години — и Путин би трябвало добре да си спомня това — данъчните приходи нарастваха с 18 до 32% годишно²¹, въпреки че данъчните ставки бяха намалявани, днес се случва точно обратното. В Русия „екологичният“ данък, свързан с бъдещото „бракуване“ на нов лек автомобил, в повечето случаи надхвърля неговата цена на едро²², а неговото неотдавнашно увеличаване близо два пъти доведе до спад на общите приходи, просто защото рязко се намали търсенето. Миналата година Кремъл оказа натиск за въвеждането на „туристически данък“ върху хотелите и другите места за настаняване, но тази година комисия на Държавната дума е била принудена да признае, че той носи по-малко приходи, отколкото са разходите необходими за финансиране на нарастващия брой служители на данъчните служби, които отговарят за събирането му²³. Последното нововъведение е увеличаване на данъчното бреме върху малките предприятия.

Наистина, в Русия в края на 2010-те години беше въведен „опростен данъчен режим“: малките предприятия и индивидуалните предприемачи можеха да се възползват от него, като единственият данък, който те трябваше да плащат, възлизаше на 6% от общия им оборот. Беше възможно да се избегне плащането на ДДС, но само ако този оборот не надхвърляше 60 милиона рубли (около 620 000 евро по тогавашния обменен курс) годишно. От тогава този праг беше намален на 20 милиона рубли, а при надхвърлянето му трябваше да се отчислява ДДС²⁴, което означава, че данъчното бреме се увеличаи най-малко три пъти (следва да се отбележи, че този праг от 20 милиона рубли се изчислява въз основа на оборота за 2025 г. и следователно се прилага със задна дата).

В резултат на това след февруари 2026 г. значителна част от икономиката започна да преминава „в сенчестия сектор“. Банката на Русия отчете увеличение на търсенето на налични пари в брой с над 600 милиарда рубли месечно ²⁵. Същото се случи и при онези, които през последните години се регистрираха като самонаети лица. Този начин на упражняване на трудова дейност беше въведен през 2018 г. и доведе до значително опростяване и намаляване на социалните осигуровки. Новият режим се оказа толкова изгоден, че броят на самонаетите лица нарасна от 800 000 през 2019 г. до 16,5 милиона в края на 2025 г.²⁶. Една промяна в техния статут, която може да стане още следващата година, ще нанесе нов удар върху частния сектор (на малките предприятия и индивидуалните предприемачи се падат само 20% от бюджетните приходи²⁷, но осигуряват около 42% от заетостта²⁸; ако фалират или прекратят дейността си, държавата ще се изправи както пред рязко увеличаване на безработицата, така и пред увелачаването на социалните плащания, които ще трябва да извърши.

Лудостта на Путин не се ограничава само до чисто финансови „реформи“: неговият начин на мислене изисква възможно най-пълен държавен и бюрократичен контрол върху икономиката и всички участници в нея.

Нито във Франция, нито в която и да е друга европейска държава съществува толкова широкообхватен официален „контрол на качеството“ върху продуктите, продавани на дребно, какъвто има в Русия. Всяка кутия мляко, всяка бутилка минерална вода и който и да било друг продукт трябва да носят специален етикет в рамките на програмата „Честный знак“ („Знак за честност“)²⁹, което позволява да се проследи целият път на дадена стока — от фабриката до рафта в магазина, като същевременно увеличава цената му с 10 до 35%. Приходите, генерирани от това етикетиране, отиват в компания, притежавана от „Ростех“, най-големия руски производител на оръжия³⁰. Но дори това не е най-изненадващият елемент. Всяка година носи нови ограничения. С цел да се подпомогнат руските автомобилни производители (които всъщност само сглобяват комплекти от автомобили, внесени от Китай), бяха въведени ограничения, върху марките автомобили, които могат да бъдат използвани като таксита: шофьорите на такси в Русия вече нямат право да карат Mercedes или Renault³¹.

Дори в Съветския съюз на колхозниците беше разрешено да отглеждат крава или домашни птици в двора си, но от 1 септември всяко селско домакинство, което има повече от десет кокошки или патици, трябва да постави върху курника си табела с QR код, издаден от местните ветеринарни служби³². Тази табела, заедно с посещението на инспектора, струва колкото пет-шест птици (след три години такава табела ще трябва да бъде поставена дори ако човек притежава само един петел или една гъска).

В крайна сметка в толкова централизирана държава като Русия нарежданията, идващи отгоре, се възпроизвеждат и на регионално и общинско равнище. Местните власти въвеждат свои собствени, най-разнообразни ограничения. В Санкт Петербург например властите решиха да забранят на законно пребиваващи трудови мигранти от бившите съветски републики да работят като доставчици или готвачи в обектите за улично хранене³³. В резултат цените на тези услуги се повишиха, а безработицата нарасна. В Рябинск кметът реши, че градът ще изглежда по-добре, ако табелите на търговските обекти са изработени в единен стил, като се използва стария руски правопис отпреди реформата от 1918 г.³⁴. Разбира се, разходите за проектирането и изработването на тези табели са за сметка на собствениците на магазини, кафенета и ресторанти. В Новосибирск — този сибирски индустриален център от съветската епоха, който преди четиридесет години ме беше поразил, когато бях още млад студент, с грубостта и монотонността на бетонната си архитектура — общинският съвет поиска всички улични павилиони да бъдат преустроени по единен модел и боядисани в един и същи сив цвят³⁵. Той заплаши собствениците им, че ще разруши павилионите им или ще прекрати договорите им за ползване на публичната улична площ, ако те откажат. Само ще отбележим, че разходите за обновяването и пребоядисването средно възлизат на двумесечната печалба на един среден по големина търговски обект. Примери от този тип могат да бъдат показвани до безкрайност.

Когато Кремъл насочва ударите си срещу предприятията

През последните години приходите в руския федерален бюджет от петрола и газа не спряха да намаляват. Докато през 2022 г. федералният бюджет беше получил 11 600 милиарда рубли (160 милиарда евро по средния обменен курс за 2022 г.) от този сектор, миналата година той е събрал само 8 500 милиарда рубли³⁶ (т.е. 90 милиарда евро по средния обменен курс за 2025 г.)³⁷. Същевременно приходите от данъци на местните предприятия и индивидуалните предприемачи са нараснали — от 16 200³⁸ до 28 800 милиарда рубли³⁹ (съответно от 223,4 до 305,7 милиарда евро по съответните обменни курсове). Положението се е влошило още повече през тази година: в сравнение с първата половина на 2025 г. приходите от петрола и газа са спаднали с 22,7%⁴⁰, докато при всички останали приходи нарастването е незначително. Изглежда, че Кремъл прави всичко по силите си, за да изземе възможно най-много средства от частните предприятия.

Колкото и парадоксално да звучи, може да се каже без заобикалки: най-голямата заплаха за руската икономика не идва нито от западните санкции, нито от украинските удари по инфраструктурата, а от действията на най-висшето ръководство на страната. Путин и близкото му обкръжение, на възраст между 70 и 75 години, са израснали в Съветския съюз. Те разглеждат разпадането му не само като „най-голямата геополитическа катастрофа на XX век“⁴¹, но и като злощастен инцидент, предизвикан от интригите на Запада и предателството на Михаил Горбачов. Те са неспособни да признаят правото на съществуване на частните предприятия. Всички пари, който не се намират под техен контрол, се разглеждат от тях — точно както преди от съветските комунисти — като откраднати от „държавата“. Те не разбират, че именно гражданите са тези, които движат страната напред, осъществяват повече инвестиции и плащат повече данъци — данъци, които впоследствие могат да бъдат използвани за водене на война срещу една съседна държава. Този очевиден анахронизъм на Кремъл се превръща в основната причина за неизбежното поражение на Русия в агресивното му начинание: да се прави бизнес в страната става неизгодно, а властите умеят само да събират данъци и да налагат все повече ограничения, но не и да развиват икономиката.

Публичната собственост, както показва френският пример, не е синоним на неефективност: влаковете на SNCF се движат почти по разписание (високоскоростните TGV — в 85% от случаите, TER и Intercités — в 89%, а Transilien/RER — в 91%, при средно 58% за Deutsche Bahn). Но непрекъснатите промени в правилата, прекомерната данъчна тежест, незачитането на правата на собственост и отношението към предприятията не като към партньори, а като към васали, не водят до нищо добро. След 2022 г. Кремъл не се ограничава само до затягане на примката около предприемачите; той вече открито твърди — подобно на съветниците на Путин (млади хора, израснали в постсъветската епоха) — че съветската планова система се е провалила единствено защото по онова време изчислителната мощ е била недостатъчна, за да се определят правилно пропорциите на националната икономика⁴², и че следователно е дошъл моментът тя да бъде въведена отново, но на нова технологична база.

Една военна икономика не винаги следва един и същ модел. В Съединените щати по време на Втората световна война тя се основаваше на инициативата и възможностите на частните предприятия, както и на огромна сума средства, набрани чрез увеличаване на държавния дълг. В резултат на това Съединените щати се превърнаха във водещата икономическа сила в света. В Съветския съюз тя беше изградена върху обедняването на населението и система на строго централизирано планиране, което доведе до краха на комунизма и разпадането на политическия проект.

Путин води Русия по този втори път и не бива да му се пречи. Украйна и Западът трябва преди всичко да накарат Кремъл да осъзнае заплахите, пред които е изправен. Ако бъде накаран да повярва, че е застрашен, ще унищожи руската икономика по-ефективно, отколкото която и да било външна сила би могла някога да го направи.

Източници

1. « Каждый второй рубль : Россия снова увеличит расходы на войну», RFI, 18 juin 2026.
2. Polina Duganova, « Дефицит бюджета России за январь—апрель составил ₽5,87 трлн», RBC, 8 mai 2026.
3. « Цена Донбасса : расходы Кремля на живую силу в случае нового наступления превысят 5 трлн рублей», RE:RUSSIA, 13 février 2026.
4. Valeria Dobrova, « Сбербанк снизил прогноз дефицита бюджета России на 2026 год», RBC, 18 août 2026.
5. Kimberly Amadeo, « S. Budget Deficit by Year», The Balance, 16 mai 2024.
6. « Инфляционные ожидания населения в августе снизились, предприятий – повысились», Банк России, 26 août 2026.
7. Tableau des taux d’inflation mensuels annualisés, Инфляция в России.
8. GDP growth (annual %) – Russian Federation, Banque mondiale.
9. « Новак сообщил, что РФ в 2025 году экспортировала 238 млн т нефти», Interfax, 27 février 2026.
10. Irina Filimonova, Vassili Nemov, Irina Provornaya, « Приоритеты нефтяного экспорта России», ИнфоТЭК, 19 mai 2022.
11. « РФ в августе снизила отгрузки зерна на экспорт в 3,5 раза, до 1,7 млн т», Interfax, 1er septembre 2026.
12. Maria Perevoshchikova, « Новая волна : как национализация стала одним из главных экономических трендов в России»,ru, 22 décembre 2025.
13. Kirill Sokolov, Georgy Tadtaev, « Суд конфисковал аэропорт Домодедово в доход государства», RBC, 17 juin 2025.
14. Denis Panteleev, « Суд передал в доход государства принадлежавшие Мошковичу акции « Русагро», RBC, 5 mai 2026.
15. Vitalina Yarkhovska, « Национализация « Южуралзолото » : как государство конфисковало компанию и 4,9 млрд рублей у Константина Струкова», Kommersant, 30 décembre 2025.
16. André Zlobin, Evgeniya Belkova, « Росимущество с четвертой попытки продало ЮГК за 93,2 млрд рублей», ru, 19 juin 2026.
17. « Инвестиции в основной капитал в РФ в I квартале упали на 14,3 %», Interfax, 3 juin 2026.
18. « Индекс Мосбиржи падает 19 недель подряд. Что происходило после таких просадок раньше», TBank, 16 juillet 2026.
19. Olga Ulyanova, « Как новый Указ № 604 позволяет государству взять ваш бизнес под внешнее управление за одну ошибку»,  Klerk, 26 août 2026.
20. « Правительство подготовило список компаний для национализации из-за атак БПЛА – Русская служба»,  The Moscow Times, 4 septembre 2026.
21. Recettes et dépenses publiques de la Russie par année, FMI.
22. Vladislav Inozemtsev, « Афера века, или Как еще можно обобрать россиян – Русская служба», The Moscow Times, 15 octobre 2025.
23. Ivan Ivanov, « Туристический налог оказался проблемным», Gazeta-N1, 22 mai 2026.
24. « Новые правила работы на УСН с 1 января 2026 года : как снизить риски», Klerk, 18 mars 2026.
25. Anna Bezrukova, « Спрос на наличные в России достиг максимума с начала 2026 года », Эксперт, 3 août 2026.
26. Maria Perevoshchikova, « Число получающих госпомощь самозанятых резко сократилось », ru, 27 mai 2026.
27. « ”Опора России” : Малый бизнес платит в бюджет больше нефтянки — и продолжает беднеть», EastRussia, 29 avril 2026.
28. « На сектор МСП приходится почти треть всех занятых в бизнесе в России», Kommersant, 3 juin 2026.
29. Marina Shchapova, « Прослеживаемость товаров в 2026 году : полный перечень с изменениями», Российский налоговый курьер,  7 mai 2026.
30. « Путин и Чемезов обсудили систему маркировки Честный знак», Kommersant, 7 mai 2026.
31. Valeria Antonova, « В России вступил в силу закон о локализации машин такси», RBC, 28 février 2026.
32. « Домашняя птица на учете. Что должны сделать дачники до 1 сентября», Российская газета, 4 août 2026.
33. Masha Startseva, « В Петербурге вступил в силу запрет на работу мигрантов-курьеров», RBC, 22 novembre 2025.
34. Oksana Polyakova, « Старинные вывески в Рыбинске : история создания, примеры, интересные факты», Вокруг Света, 5 août 2025.
35. Arrêté de la mairie de Rybinsk, 18 août 2021.
36. Informations succinctes sur l’exécution du budget fédéral par année, Ministère des Finances de la Fédération de Russie.
37. « Нефтегазовые доходы России достигли минимума с начала года» , RBC, 3 septembre 2026.
38. Informations succinctes sur l’exécution du budget fédéral par année, Ministère des Finances de la Fédération de Russie.
39. « Ненефтегазовые доходы бюджета России в 2025 году выросли до 28,81 трлн рублей», TASS, 19 janvier 2026.
40. Victoria Voropaeva, « Минфин : нефтегазовые доходы России упали на 22 %», Финансы, 9 juillet 2026.
41. « Послание Федеральному Собранию Российской Федерации », Президент России.
42. « Орешкин заявил о реинкарнации плановой экономики», TASS, 23 avril 2026.

Имате възможност да подкрепите качествените анализи, коментари и новини в "Икономически живот"