Камарата на представителите на Конгреса на САЩ преди седмица единодушно прие закон, който лишава Китай от статута му на развиваща се страна. Това беше достатъчно, за да вбеси Пекин, който не иска да изглежда като една от така наречените богати страни, както по икономически, така и по геополитически причини.
Китайците са бесни. „Това е нов пример за желанието на САЩ да сдържа икономически, политически и дипломатически Китай“, пише China Daily, официалният печатен орган на Китайската комунистическа партия, цитиран от France 24*. Дори South China Morning Post, относително по-независим хонгконгски всекидневник, посочва, че „това ще се тълкува като американски номер за задушаване на китайското развитие“.
Една фикс-идея на Тръмп
415-те конгресмени, които участваха във вота в Камарата на представителите, гласуваха като един за даването на мандат на държавния секретар Антъни Блинкен да тръгне на кръстоносен поход. Неговата мисия е, ако законът бъде приет и от сенаторите, да убеди големите институции като Световната банка, ООН и Международния валутен фонд, че Китай вече не е развиваща се страна.
„Китайската народна република е втората по големина икономика в света, като на нея се падат 18,6% от световната икономика. Съединените щати се считат за развита страна, така че Китайската народна република също трябва да бъде такава“, каза Йънг Ким, депутатка от републиканската партия от Калифорния, вносителка на законопроекта.
Тази битка за вкарване на Китай в клуба на страните със среден доход или дори на така наречените развити страни не е нова. Това беше една от фикс-идеите на Доналд Тръмп. През 2019 г. бившият американски президент обвини Пекин, че „мами“ с правилата на международната търговия и няколко месеца преди да загуби президентските избори през 2020 г., повтори, че иска да отнема статута на Китай на развиваща се страна.
Единодушното приемане на този нов закон показва, че фикс-идеята на Тръмп сега вече е обект на консенсус между двете партии. Трябва да се отбележи, че не липсват основания Китай да бъде нареден в категорията на така наречените богати страни. Това не е само въпрос на БВП: „Можем ли да смятаме, че една развиваща се страна същевременно може да бъде и първата индустриална сила в света и вторият най-голям износител на автомобили?“, пита Жан-Франсоа Дюфур, експерт по китайската икономика и съосновател на Sinopole, център за изследване на Китай.
„В очите на Вашингтон Китай провежда политика, характерна за развитите страни, каквато е например Новите пътища на коприната, мащабна програма за инвестиции в чужбина, както и огромните ресурси, които се отделят за модернизацията на армията“, добавя Син Сун, специалист по Китайска икономика в King’s College в Лондон.
Пекин иска да остане беден… на хартия
Но на Пекин също така не му липсват аргументи, за да остане в групата на развиващите се страни. Първо, „според критерия за класификация на страните на Световната банка (индекс на човешкото развитие) и този, използван от ООН (БВП на глава от населението), Китай е точно под най-развитите страни“, отбелязва Син Сун. Според тези две международни институции, Китай е по-скоро в групата на страни като Мексико или Малайзия.
Китайското богатство зависи в много голяма степен от няколкото големи метрополии като Пекин и Шанхай. „Но винаги забравяме много бързо за невидимия Китай. Това са 64% от населението, които живеят по селата. Условията на живот, независимо дали става дума за достъп до грижи, качество на инфраструктурата или дори средства за отопление, все още са на ниво на развиващите се страни“, твърди Карлота Ринаудо, специалист по Китай към Международния екип за изследване на сигурността (ITSS) Верона.
Вашингтон и Пекин се сблъскват по този въпрос за категоризацията, защото „статутът на развиваща се страна ѝ позволява да се възползва от преференциални търговски третирания“, обяснява Жан-Франсоа Дюфур. Заемите, отпуснати от Световната банка на развиващите се страни, са с по-ниски лихви и тези страни могат да налагат мита върху вноса от така наречените богати страни. Освен това „развиващите се страни са обект на по-малко ограничения в борбата срещу глобалното затопляне“, подчертава Син Сун.
САЩ искат това да спре, защото „смятат, че Пекин използва предимствата на този статут, за да утвърди влиянието си на международната сцена за сметка на Вашингтон“, казва Карлота Ринаудо. По този начин Китай може да получава преференциални заеми от международните организации, финансирани главно от Съединените щати, за да инвестира след това в страни, в които влиза в конкуренция с Вашингтон. С други думи, американският законодател се опасява, че част от парите, които САЩ предоставят на структури като Световната банка, се озовават в джобовете на Китай, който след това ги използва срещу интересите на Съединените щати.
Пекин в групата на „лошите“
Но Пекин твърди, че не се нуждае от парите не международните институции, за да инвестира в чужди държави. Според Китай, тази американска кампания има за единствена цел да забави растежа му и да доведе до закриването работни места в страната. „Икономическите последици могат да бъдат реални. Всъщност без този статут Пекин вече не би могъл да налага мита върху вноса (които повишават цените на стоките, произведени в чужбина) и местните компании биха станали по-малко конкурентоспособни, което може да принуди някои от тях да прибягнат до уволнения“, казва Син Сун.
Това семантично противопоставяне има и геополитически последици. „Китай често е разигравал картата на лидер на групата на развиващите се страни срещу така наречените богати страни, водени от Съединените щати“, отбелязва Син Сун.
Ако Вашингтон успее да изкачи Китай в затворения клуб на развитите страни, „за Пекин ще бъде много по-трудно да се представя като алтернатива на „лошите“ богати страни. Китай ще мине от другата страна на бариерата и официално ще стане сила, подозирана, че желае да доминира над останалите и която вече няма да може да се представя за „братска държава“, имаща същите проблеми“, смята Жан-Франсоа Дюфур.
Битката за бъдещето на статута на Китай вероятно ще продължи дълго. Ако американският закон мине, а той все още не е в дневния ред на Сената, ще е необходимо освен това да бъдат убедени международните институции, „което може да отнеме години“, твърди Син Сун. И има една страна, която ще следи тези дискусии много внимателно – Индия. Наистина, ако Китай вече не се смята за развиваща се страна, ще се отвори празнина кой да поеме лидерството на тази група. И Индия се явява естественият кандидат за този пост. Това още повече засилва решимостта на Китай да се бори за своя статут. Пекин със сигурност няма да иска да отстъпи мястото на основния си съперник в Азия.
*Превод Георги Саулов
