Макар че като цяло показателите за неплатежоспособност в Централна и Източна Европа се стабилизират през 2025 г., най-новото проучване на Coface за несъстоятелността в региона разкрива една далеч по-фрагментирана реалност с големи различия между отделните държави и сектори, които все повече се определят от макроикономическите условия.
На регионално ниво процедурите по несъстоятелност се увеличават само с 0,26% през 2025 г., като броят им нараства от 46 043 през 2024 г. до 46 161 през 2025 г. Инфлацията се забавя, лихвените проценти започнаха да спадат, енергийните пазари отбелязаха подобрение, а натискът върху заплатите отслабна, което доведе до частично облекчение за маржовете на предприятията. Тези подобрения обаче не водят до равномерно възстановяване за компаниите в целия регион.
На национално равнище през 2025 г. в региона се очертават три различни тенденции. Тенденциите в областта на несъстоятелността се различаваха значително в Централна и Източна Европа, като някои икономики отбелязват двуцифрен спад, докато други – също толкова рязък ръст.
Полша отбелязва най-силен растеж, като броят на несъстоятелностите се увеличава с 17,8 %, което до голяма степен отразява по-широкото прилагане на процедури за преструктуриране, а не на внезапно влошаване на стопанската дейност. Румъния (9,6 %), Сърбия (9,6 %), Словения (12,9 %) и Чехия (8,7 %) също отбелязват нарастване на нивата на неплатежоспособност, дължащ се на комбинация от фискално затягане, политическа несигурност, слабо външно търсене и влошаващо се платежно поведение.
От друга страна, Хърватия (-18,6 %), Словакия (-14,5 %), Литва (-13 %), Латвия (-7,4 %), Унгария (-6,6 %) и България (-6,2 %) отчитат значителен спад, което показва постепенна нормализация след по-ранните пикове, свързани с енергийната криза, промените в регулаторната рамка и отмяната на извънредните мерки от периода на пандемията.
Естония (+1,1 %) остава сравнително стабилна, което показва как видимата национална устойчивост все още може да прикрива продължаващия натиск в конкретни сектори.
Ситуацията в България
През 2025 г. общият брой на случаите на несъстоятелност в България продължава 3-годишна тенденция за спад от 6,2% спрямо предходната, което потвърждава продължаващата стабилизация на корпоративната среда. Съотношението между действащите дружества и случаите на несъстоятелност също остава благоприятно, като се задържа под 1‰, което позиционира България като един от по-стабилните пазари в региона.
Въпреки това, исторически погледнато, реалният коефициент на несъстоятелност е по-висок поради широко разпространената практика за прехвърляне на дружества на физически лица без активи. Вследствие на това, от Coface прогнозират, че действителният брой на фалиращите дружества е между 2–3‰. През 2025 г. най-стабилните сектори остават фармацевтичната и козметична индустрии, които продължават да отбелязват ниски нива на несъстоятелност, благодарение на високата си добавена стойност и стабилното вътрешно търсене.
Прогноза за 2026 г.: Колебанията в енергийния сектор променят рисковата среда
В перспектива е малко вероятно всякаква видима стабилизация да се запази през 2026 г. Coface очаква рисковете от несъстоятелност в Централна и Източна Европа да се увеличат през 2026 г., тъй като нов енергиен шок ще окаже натиск както върху домакинствата, така и върху корпорациите. Рязкото покачване на цените на петрола и газа вече води до по-високи производствени разходи, свива маржовете и принуждава компаниите да поемат или прехвърлят нарастващите разходи в среда, в която търсенето остава нестабилно. Като нетен вносител на енергийни суровини, регионът остава особено уязвим.
Мерките за смекчаване на последиците, като например ограничаване на цените на горивата или намаляване на данъците, могат да осигурят краткосрочно облекчение за бюджетите на домакинствата. Те обаче водят до по-голям фискален натиск и потенциални рискове за сигурността на доставките. В същото време нарастващият брой на несъстоятелностите в Германия, най-важният търговски партньор на региона на Централна и Източна Европа, увеличава опасността от вторични ефекти чрез търговските връзки и веригите на доставки.
Coface очаква броят на фалитите на предприятия в Централна и Източна Европа да се увеличи през 2026 г., тъй като подновяващият се натиск върху разходите, външната зависимост и несигурността в икономическата политика поставят на изпитание устойчивостта на фирмите в целия регион.
