„Пазарът“ на специализирана литература у нас се обогати с една научна монография, целяща да покаже и изтъкне българския принос в родното стопанско управление.
Заглавието на труда на проф. д-р Иван Цанов е достатъчно ясно и красноречиво – „Българското в българското стопанско управление“.
Доц. д-р Теодор Дечев изрично изтъква, че това е първото подобно изследване у нас.
То анализира творчеството на три групи български изследователи, ситуирани в три измерения на миналото: далечно (Димитър Мишайков, Константин Бобчев и Станчо Чолаков), близко (Христо Калигоров, Давид Давидов, Димитър Й. Димитров и Огнян Панов) и най-близко (Илия Христов, Ангел Ангелов и Камен Каменов).
Самият автор споделя, че една от основните причини за създаването на това изследване е необходимостта да се докаже с научна аргументация, че българските изследователи, които са работили в сферата на стопанското управление имат значителни научни приноси, някои от тях излизащи извън националните граници и преминаващи отвъд.
В книгите, учебниците и статиите по стопанско управление, писани на български език тези научни приноси изобщо не се споменават, все едно не съществуват и не са били. Те обаче са безспорни и действително са налице.
Сред целите на изданието е да се запълни част от „бездната от недостигащо познание за българското стопанско управление най-вече сред младото поколение“.
Авторът изтъква, че многократно е установявал на практика, че студентите по стопанско управление и икономика в българските университети в своята съвкупност не са в състояние да възпроизведат дори едно име на български изследовател от миналото – по-далечно и по-близко, в разглеждания научен ареал.
Вината за това, естествено, се носи от преподавателите, а не от студентите. Тази ситуация не е нормална, като тя има своите обективни и субективни предпоставки. Нещата обаче са напълно поправими, убеден е проф. Цанов.
