fbpx

Недостигът на вода в Европа – необходимост от спешни решения

Сушата върлува из Европа от лятото на 2022 година. В други региони на света от няколко години тя вече е постоянно явление. На фона на задаващия се остър недостиг на вода, някои решения започват да се оформят, пише RFI*.

На първо време Европа трябва да се справи с извънредната ситуация с временни мерки. Във Франция, Кукурон, малко село в югоизточната част на страната, се снабдява с вода посредством камиони-цистерни от юли 2022 г., тъй като почти всичките му източници са пресъхнали. Заради сушата производството на електроенергия във френските ВЕЦ-ове е намаляло с над 20% през 2022 г. поради това, че язовирите не са достатъчно запълнени. Електрисите дьо Франс (основната държавна елекстроенергийна компания) редовно изпуска вода, за да покрие битовите нужди. Дъждът, който вали в момента, няма да е достатъчен, за да компенсира дефицита. В пет департамента е обявена повишена тревога.

Тази седмица в Италия липсата на вода принуди Arcelor Mittal да спре работата на металургичния си завод, разположен на брега на езерото Комо. В Европа само за няколко месеца преоткрихме в каква степен използването на водата е ключово във всички човешки дейности. Средно домакинствата потребяват 10% от питейната вода, промишлеността – 20%, а селското стопанство – 70%.

Само сушата ли е причина за липсата на вода?

Глобалното затоплянето със съпътстващата го липса на дъжд задълбочи дефицита, но не е единствената причина за него. Търсенето се увеличава с нарастването на населението и властите не винаги са успели да предвидят това развитие. Ако днес ситуацията е критична, това в най-галяма степен е резултат от хроничния недостиг на инвестиции във водоснабдяването. Във Франция, например, общините често отлагат ремонтите на водопреносната мрежа, което води до загуба на 20% от течове в нея. В Италия загубите са около 40%.

В селското стопанство и промишлеността вече започват да гледат много сериозно на проблема

Съществуват технически решения за задоволяване нуждите от вода на тези два най-водоемки отрасъла. Всичко, което намалява потреблението, е добре дошло. В земеделието могат да се засяват култури, които не изискват толкова вода и да се изграждат напоителни системи, които могат да работят по-пестеливо. Рециклирането на отпадните води е друг компонент на пестеливостта. В Израел 90% от отпадните води се използват отново, в Испания – 15%, а във Франция – само 1%.

Друг начин за приспособяване към недостига на прясна вода е увеличаването на ресурсите чрез обезсоляване на морска вода. Това решение се прилага в голям мащаб в страните от Персийския залив, където почти 70% от нуждите от прясна вода се удовлетворяват от инсталации за обезсоляване. За десет години техният брой почти се е удвоил в световен мащаб. Днес те са 21 000. Европа вече започва да се ориентира към тях. Във Великобритания беше изградена инсталация за спешни нужди по времето на  Олимпийските игри. Барселона също има подобна инсталация, която стана жизненоважна за жители ѝ. От 2000 г. тази дейност бележи ръст в рамките на 10%.

Отговарят ли инвестициите на потребностите?

Управлението на водите най-често става на местнво ниво. Много често на общините им е трудно сами да осигурят необходимите инвестиции. Някои проекти, като инсталациите за обезсоляване, са много скъпи и налагат участието на държавата. Това може да стане посредством публично-частно партньорство. От страна на частния сектор инвеститорите започват да осъзнават важността на проблема и виждат потенциалния резултат от тяхното участие. „Водата е нова тема, на която досега е обръщано малко внимание“, казва Никола Жакоб, мениджър на фонда ODDO BHF Green planet. Около 5% от инвестициите на този фонд за компании, работещи за екологичния преход, са насочени към темата за водата.

*Превод Георги Саулов




Имате възможност да подкрепите качествените анализи, коментари и новини в "Икономически живот"