Показателите за Еврозоната сочат икономическо свиване през последното тримесечие на 2020 г., се констатира в редовния Икономически бюлетин на Европейската централна банка, цитиран от Ройтерс.
Индикаторите от проучването сочат ново свиване на дейността, засягащо предимно сектора на услугите, както и спад на БВП.
Според ЕЦБ статистиката на ваксинациите подкрепя очакванията за бързо възстановяване, но ще „отнеме време“, преди да се постигне широко разпространен имунитет и икономиката да се нормализира.
Бюлетинът, публикуван и от БНБ, посочва, че след рязко свиване през първата половина на 2020 г. реалният БВП на еврозоната отбелязва силно възстановяване и се повишава с 12,5% през третото тримесечие спрямо предходното, макар да остана доста под равнищата от преди пандемията.
Втората вълна на пандемията и свързаното с това засилване на мерките за нейното овладяване, наблюдавани от средата на октомври насам, се очаква да доведат до ново значително понижаване на активността през четвъртото тримесечие, макар и в доста по-малка степен от наблюдаваното през второто тримесечие на годината.
Икономическата динамика остава неравномерна в различните сектори, като активността в услугите е по-неблагоприятно засегната от новите ограничения върху социалния живот и придвижването, отколкото в сектора на промишленото производство.
Въпреки че мерките в сферата на бюджетната политика подпомагат домакинствата и предприятията, поведението на потребителите остава предпазливо с оглед на пандемията и нейните последици за заетостта и доходите. Освен това по-слабите баланси на предприятията и несигурността относно икономическите перспективи възпират бизнес инвестициите.
Бюлетинът на ЕЦБ отразява и макроикономическите прогнози за еврозоната на експертите на Евросистемата от декември 2020 г. В тези прогнози се предвижда годишен растеж на БВП в реално изражение от -7,3% през 2020 г., 3,9% през 2021 г., 4,2% през 2022 г. и 2,1% през 2023 г. В сравнение с макроикономическите прогнози на експертите на ЕЦБ от септември 2020 г. перспективата за икономическата активност е ревизирана надолу в краткосрочен план, но в средносрочен хоризонт се очаква в общи линии да се възстанови до равнището, предвидено в базисния сценарий на септемврийските прогнози.
Отбелязва се, че в резултат на икономическия спад и фискалното подпомагане бюджетният дефицит на сектор „държавно управление“ в еврозоната се предвижда значително да се увеличи – до 8,0% през 2020 г. от 0,6% през 2019 г., според прогнозите на експертите на Евросистемата от декември 2020 г.
Впоследствие дефицитът се очаква да се понижи до 6,1% от БВП през 2021 г., 3,9% през 2022 г. и 3,0% през 2023 г. Подобряването се очаква да бъде предхождано от постепенната отмяна на извънредните ограничителни мерки, докато цикличният компонент ще се подобри значително едва от 2022.г.
Според макроикономическите прогнози на експертите от Евросистемата от декември 2020 г. реалният БВП в световен мащаб (без еврозоната) ще се свие с 3,0% през тази година и ще се увеличи с 5,8% през 2021 г., преди да нарасне с 3,9% и 3,6% през 2022 г. и 2023 г. съответно. Световната търговия (изключвайки еврозоната) се е свила по-рязко в сравнение с реалния БВП през 2020 г., но се очаква да се възстанови по-силно през 2021 г.
С оглед на неблагоприятните икономически последици от втората вълна на пандемията и причинената от тях продължителна ниска инфлация Управителният съвет на ЕЦБ внесе на 10 декември 2020 г. отново промени в инструментите на паричната си политика, за да запази благоприятните условия за финансиране през периода на пандемията, главно подкрепяйки икономическата активност и устойчивото доближаване на инфлацията към равнище под, но близо до 2% в средносрочен план.
1. Управителният съвет реши да запази непроменени основните лихвени проценти на ЕЦБ. Очаква се те да останат на сегашното си или на по-ниско равнище, докато не бъде констатирано, че перспективите за инфлацията устойчиво се доближават до равнище, което в рамките на прогнозния период е достатъчно близо до, но под 2%, и това доближаване е намерило съответстващо отражение в динамиката на базисната инфлация.
2. Увеличамане размера на програмата за закупуване на активи в условията на извънредна ситуация, причинена от пандемия (PEPP), с 500 млрд. евро до общо 1850 млрд. евро. Освен това удължи срока за нетните покупки по PEPP поне до края на март 2022 г. Във всеки случай Евросистемата ще извършва нетни покупки на активи, докато Управителният съвет не прецени, че е приключил етапът на кризата, свързана с коронавируса.
3. Рекалибриране допълнително условията по третата поредица целеви операции по дългосрочно рефинансиране (TLTRO-III). По-конкретно, той реши да се удължи с дванайсет месеца – до юни 2022 г., срока, в който ще се прилагат значително по-благоприятни условия. Освен това между юни и декември 2021 г. Управителният съвет ще проведе три допълнителни операции. В допълнение Управителният съвет реши също да увеличи общия размер на средствата, които контрагентите имат право да вземат в заем в операциите от TLTRO-III, от 50% на 55% от наличностите им на допустими кредити. За да се насърчат банките да поддържат текущото равнище на банково кредитиране, променените условия за заемане на средства по TLTRO-III ще бъдат предоставени само на банки, които постигнат ново целево равнище на кредитиране.
4. Удължаване до юни 2022 г. приложението на набора от мерки за облекчаване на изискванията към обезпеченията, които той прие на 7 и 22 април 2020 г. Удължаването на срока на тези мерки ще продължи да гарантира, че банките могат да се възползват в пълна степен от операциите на Евросистемата за предоставяне на ликвидност, най-вече от рекалибрираните TLTRO. Управителният съвет ще подложи на преоценка мерките за облекчаване на изискванията към обезпеченията преди юни 2022 г., за да гарантира, че участието на контрагентите на Евросистемата в операциите от TLTRO-III няма да бъде неблагоприятно засегнато.
5. Управителният съвет предлага през 2021 г. четири допълнителни операции по дългосрочно рефинансиране в условията на извънредна ситуация, причинена от пандемия (PELTRO), които ще продължат да осигуряват ефикасен предпазен механизъм по отношение на ликвидността.
6. Нетните покупки по програмата за закупуване на активи (APP) ще продължат с месечен темп от 20 млрд. евро. Управителният съвет все така очаква месечните нетни покупки по APP да продължат толкова време, колкото е необходимо за засилване на стимулиращото въздействие на основните лихвени проценти на ЕЦБ, и да бъдат прекратени малко преди Управителният съвет да започне да повишава основните лихвени проценти на ЕЦБ. Освен това Управителният съвет възнамерява да продължи реинвестирането на постъпленията по главници на ценните книжа с настъпващ падеж, придобити по APP, в пълен обем за продължителен период от време след датата, на която ЕЦБ ще започне да повишава основните лихвени проценти, и във всички случаи докогато е необходимо за поддържането на благоприятни условия на ликвидност и висока степен на парично стимулиране.
7. Действието на репо инструмента на Евросистемата за централни банки (EUREP) и всички временни суап линии и репо линии с централни банки извън еврозоната ще бъде удължено до март 2022 г.8. И накрая, Управителният съвет реши да продължи да провежда редовните си кредитни операции като търгове с фиксиран лихвен процент и пълно разпределение при съществуващите условия, докогато е необходимо.
