Френската столица Париж е домакин на около дузина от така наречените „кафета за поправки“- безплатна инициатива, която позволява на местните хора да поправят домакински уреди и електроника с помощта на ентусиазирани доброволци. За първи път създадени от журналиста Мартине Постма в Амстердам през 2009, стотици подобни работилници вече могат да се видят на различни места в Европа, разказва репортаж на БиБиСи.
„Живеем в общество на боклук и свръх-консумация. Изхвърляме неща, които можем да поправим“, казва Емануел Вале, организатор на Кафета за поправки в Париж, който организира инициативата от май 2019. За Вале и майстори като него има много работа. Светът е произвел почти 45 милиона тона електронни отпадъци през 2016, включващи стари смартфони, компютри и домакински уреди, като материалите от тях са на приблизителна стойност около 62,5 милиарда щатски долара. Само 20% от тези отпадъци били рециклирани правилно. В Европа, където този проблем е особено сериозен, учените предполагат, че само 12 до 15% от мобилните телефони са правилно рециклирани, въпреки че 90% от населението притежава телефон.
Електронните отпадъци, които често биват нелегално изнасяни от Запада до токсични сметища в страни като Филипините, Гана, Нигерия и Китай, се очаква да нараснат до повече от 52 милиона тона до края на 2021, и да се удвоят до 2050, правейки ги най-бързо растящия домашен отпадък в света. Последствията от това върху околната среда включват отделянето на огромни въглеродни емисии и замърсяване на водоизточници и вериги за доставки на храни.
Голяма част от този отпадък може да се избегне чрез ремонтиране. Според проучване на френската Агенция за околна среда и управление на енергията, само около 40% от повредената електроника във Франция се поправя. Анкети обаче показват, че почти 2/3 от европейците по-скоро биха ремонтирали продуктите си, отколкото да купят нови. Френските власти смятат, че сегашната система не работи и трябва да се промени.
В опит за намаляване на огромното количество отпадък, френския парламент гласува да се въведе индекс на „поправяемост“ за уреди като перални, косачки, телевизори и смартфони. С това, правителството в Париж се надява да увеличи поправките на електроника с до 60% в следващите 5 години. Тези правила влязоха в сила през януари и налагат производителите да поставят оценка, подобна на тази за енергийна ефективност, която се изчислява на базата на 5 фактора – сложност за поправка, цена на резервните части, достъпност на резервните части, достъпност на документацията за поправки и фактор, зависещ от типа продукт. След първата година, глоба от 15 000 евро ще се налага на производители, дистрибутори и продавачи, които не изпълняват разпоредбата. Законът налага и въвеждането на индекс за трайност от 2024, който ще зависи от критерии като надеждност и здравина на продукта.
„Искаме да намалим консумацията на световните ресурси“, казва Вероник Риотон, френски депутат и докладчик по закона. „Всички са притеснени. Целта е да се подобри пазарът за поправки и аз лично се надявам, че този индекс ще накара потребителите да се замислят за екологичната криза.“
Схемата е първата по рода си в света и служи за пример на други държави. Надеждата е, че френската система ще насърчи конкуренция за подобряване на поправяемостта на продуктите между производителите. Участниците в кампанията вярват, че новите мерки ще позволят на повече хора, включително и сервизи, да поправят техниката си сами.
„Ремонтите не са най-големият приоритет за електронната индустрия“, казва Мартен Депайпер, инженер по ремонтните политики за iFixit Europe, частна компания, оценяваща поправяемостта на продукти. „Франция наистина мисли за потребителите с този закон. Това е много балансирано решение, което според мен ще създаде повече конкуренция между компаниите. Мисля, че всички страни трябва да имат подобен закон“.
Прогнозни проучвания показват, че ръстът в поправките може да има огромна значимост. Анализи на Европейското бюро за околната среда (EEB), мрежа от екологични граждански организации в Европа, сочат, че удължаването на живота на всички перални, компютри, прахосмукачки и смартфони в Европа с една година би спестило повече от 4 милиона тона въглероден диоксид годишно до 2030 – еквивалента на спирането на 2 милиона коли от движение всяка година.
Според участниците в кампанията обаче един от най-сериозните недостатъци на индекса е, че производителите сами ще оценяват продуктите си. „Очевидно има риск от пристрастност, ако производителите се самооценяват“, казва Жан-Пиер Швайцер, експерт в EEB. “Но това е първият закон от този вид. Той показва, че проблемът с поправките става все по-важен. Не е нужно да сме дребнави – става въпрос за преосмисляне на начина, по който използваме технологиите.“
Според Швайцер, редица скорошни политики отразяват подкрепа към т.нар. „право на ремонт“ за потребителите. През декември 2019 година, ЕС прие първите изисквания за екологично проектиране на бяла техника като хладилници, перални, осветления и дисплеи. Това бе последвано от Зелената сделка на ЕС и новият план за кръгова икономика, със изрично обещание за разглеждане на „правото на ремонт“. От тогава Европейската комисия е въвела процеси за консултация, които разглеждат по-широка гама продукти, включваща текстил, мебели и батерии. През миналия ноември Европейският парламент прие доклад за установяването на по-строги правила за „правото на ремонт“.
Подобни схеми се разработват и на национално ниво в някои страни. Тези процеси обаче ще наложат сериозни промени в начина на работа на производителите и продуктите, които те предлагат, казва Клои Миколайчак от кампанията за Право на поправка, коалиция от 40 организации в 15 Европейски страни. Много безжични слушалки например не могат да се разглобяват и не могат да бъдат поправяни – когато батерията им се развали, те трябва да се изхвърлят. Смартфоните също стават все по-комплексни и по-сложни за поправка.
Миколайчак смята, че софтуерните актуализации са част от поправяемостта на продуктите и производителите ще трябва да предоставят поддръжка и за по-стари устройства. Това не винаги е било така. Производителят на колонки Sonos бе критикуван през 2019-та за софтуерна функция, която прави по-старите устройства неизползваеми. Apple също предизвика противоречия, когато стана ясно, че умишлено намаляват изчислителния капацитет на по-стари модели iPhone, практика известна като „планирано остаряване“.
За кафетата за поправки в Париж реалността е изпълнена с приятни разговори, мирис на пресни закуски и звън от инструменти, докато дузина доброволци помагат на потребителите да поправят счупената техника. „От сервиза ми казаха, че не могат да го поправят“, споделя Каролин, която държи документ от производителя, показващ, че 20-годишната й шевна машина не може да се поправи. „Тук намерихме проблема за няколко минути. Нещата се случват най-лесно, когато сами се заемем с тях“.
