Марти Одлин, който е израснал около бреговете на Мейн, си спомня как е изглеждал океана преди. Но сега, казва той, „прилича на пустиня и това се случи в рамките на моя живот“. През последните няколко години той е наблюдавал изчезването на голяма част от морската трева и много други морски видове от бреговата линия, разказва Ню Йорк Таймс.
39-годишният Одлин идва от семейство на рибари и има страст към историята на океана и бреговете, която му показва степента на упадък на океана – част от катастрофалното разрушаване на морския живот през последните няколкостотин години.
Използвайки опита си като инженер, Одлин решава да се опита да преобърне този упадък чрез своята компания Running Tide, базирана в Портланд. Използвайки комбинация от роботика, сензори и алгоритми за машинно обучение, той изгражда аквакултурна операция за продажба на стриди, а в бъдеще и миди. Той използва тази система и за растеж на кафяви водорасли, като целта му е да произведе достатъчно водорасли за изтеглянето на въглероден диоксид от атмосферата. Компанията също така планира да посее стридени рифове и мидени колонии около бреговата линия и да възобнови водораслените гори и морската трева. Това ще помогне на бреговата екосистема, като върне биоразнообразието и подобри качеството на водите.
Плановете на Одлин са част от т.нар. „синя икономика“ – термин, описващ комерсиалната дейност свързана с океаните, моретата и бреговете. Той и други се опитват да докажат, че опазването на океаните, устойчивият риболов и улавянето на въглероден диоксид могат да са в полза на бизнеса, особено с ръста в глобалното корабоплаване, аквакултурите и апетитът за диви морски дарове и риба.
Одлин и екипът му са си построили всичко необходимо – лодки, плувки за стриди, сензори и други, които са с много висока чувствителност към заобикалящата ги среда. Те измерват количеството храна във водата и скоростта на растеж на различните видове и събират тази информация в база данни, която използват за вземането на различни решения – дали се налага да променят храната, да преместят плувките или да сменят вида морски обитатели, които отглеждат. Те също използват дългогодишния опит на около 12 рибари в екипа си, което е огромно предимство за компанията според Одлин.
Дан Уотсън, главен изпълнителен директор и съосновател на SafetyNet Technologies, също е видял ползите от работа заедно с индустрията. Неговата компания строи високотехнологични рибарски мрежи. Те са снабдени с LED светлини, които мигат с дадена честота и яркост, за да обозначат „аварийни люкове“ (дупки с правилния размер) на рибните видове, които рибарите не искат да хващат. Изследвания показват, че подобни LED светлини могат значително да намалят улова на нежелани видове риба в риболовните мрежи.
Според Организацията за храна и земеделие на ООН, около 9,1 милиона тона, или малко над 10% от всичката уловена риба всяка година се изхвърля, като почти половината от това идва от риболовни мрежи. В ерата на прекомерен риболов и промяна в средите на живот заради промени в климата, намаляването на улова на риба и други морски обитатели, уловени погрешка, може да има важни последствия както за здравето на популациите, така и за океанското биоразнообразие като цяло, твърди Уотсън. „Бях още студент, когато започнах работа по този проект и имах идеята, че това ще спаси света“, казва той. „Трябваше да променя мисленето си и да се науча да намирам финансовите аргументи за улова на правилна риба. Така можехме да покажем на екипажите какво могат да спестят от гориво и колко могат да спестят от плащане на глоби“.
Други компании също виждат ползите от работа с групи от индустрията. Whale Safe е инициатива на Калифорнийския Университет, която помага на големи кораби да избягват удари с китове, докато пътуват през пристанища около Лос Анджелис. Програмата е създадена отчасти в отговор на призив от компании за доставки, казва Дъглас МакКоли, професор по науките за океана в Калифорнийския Университет.
Според Националната администрация за океаните и атмосферата, корабните удари са сред водещите причини за смърт сред китовете. 2018 и 2019 са били годините с най-много сблъсъци на Западния бряг на САЩ – общо 27, 22 от които са причинили смърт. Учените предполагат, че реалният брой на китовете, убити от кораби, е много по-висок.
Д-р МакКоли помага на океанските технолози, работещи в Калифорнийския Университет да построят система за детекция на китове в канала Санта Барбара, която комбинира три източника – алгоритъм с изкуствен интелект, който анализира китовите звуци и ги разделя според вида; система за дистанционно наблюдение, която прогнозира локацията на китовете; и наблюдатели на китове, които вписват местоположението им в мобилно приложение. Системата предоставя информация на корабите, които могат да забавят скоростта си, ако шансът да има кит наоколо е голям; това може значително да намали броят на корабните удари. Whale Safe предоставя информация само за тази специфична отсечка на Калифорнийския залив, но д-р МакКоли казва, че планират да разширят дейността си до Сан Франциско и други места в Северна Америка.
Когато корабите намаляват скоростта си, те използват по-малко гориво, което води до по-малко отделяне на парникови газове и други замърсители. Товарните кораби обикновено използват замърсени горива, които отделят вещества като азотен оксид и серен диоксид, причиняващи различни видове рак и астма при хора от пристанищните градове. Само за шест месеца, по-ниските скорости в районите на Санта Барбара и Сан Франциско са помогнали за намаляване на замърсяването с азотен оксид с над 530 тона, и намаляване на емисиите на парникови газове със 17 000 метрични тона.
Спасяването на китовете също може да има огромни ползи за климата, тъй като те снабдяват фитопланктона с хранителни вещества, необходими за растежа му; той от своя страна изсмуква въглеродния диоксид от въздуха, казва д-р МакКоли.
Всеки от тези проекти изисква практически подход за спасяване на океана и умишлено сътрудничество между бизнеса и опазването на околната среда, които исторически погледнато са в противоречие, казва Одлин. „Трябва да поемем по-активна роля за решаването на проблема“, твърди той. „А как се заема по-активна роля? Като построим нещо с мащаб, голям колкото проблема. В противен случай, поколенията след нас няма да ни простят. Все още имаме шанс да променим нещата сега, затова работя със всички сили“.
