През 2017 година Доналд Тръмп обяви изтеглянето на САЩ от Парижкото споразумение за климата, най-голямата световна инициатива за справяне с глобалното затопляне. Той обяви – „Аз бях избран, за да представям жителите на Питсбърг, не на Париж“. В края на март, новият президент Байдън пътува до Питсбърг, за да се опита да направи точно обратното – да убеди работниците, че имат много повече какво да спечелят, отколкото да загубят, ако участват в борбата срещу климатичните промени, противно на това, което каза Тръмп, пише “Ню Йорк Таймс” в обширен репортаж по темата.

Това ще е сложна задача. За Байдън, планът за възстановяване на инфраструктурата и промяна в икономиката на стойност 2 трилиона долара (който обещава да поправи 37 000 километра пътища и 10 000 моста, да се захване с действия против климатичните промени и расовото неравенство, както и да увеличи корпоративните данъци), ще доведе до създаване на стотици, дори хиляди нови работни места в сферата на вятърната и слънчевата енергетика, електрическите автомобили и строителството на мостове и пътища. Дори такива прости инфраструктурни проекти ще се разглеждат през лупата на климата – новите пътища и мостове например ще трябва да издържат покачващите се нива на водите и все по-жестоките бури, предизвикани от променящия се климат.

Аз съм човек на синдикатите. Подкрепям ги, защото те са поддръжниците на средната класа. Крайно време е и вие да се включите в действието“, каза Байдън в Питсбърг. Той обеща „добре платени работни места за американските работници, произвеждащи американски продукти“. Това обаче не е ново изказване. От десетилетия демократите настояват, че поставянето на „работата преди околната среда“ е грешка. Но, изглежда, че цялото бъдеще на Байдън в политиката зависи от този проект.

Той е изправен пред много скептици. В Мичиган, който е важен щат за политическото бъдеще на президента, заетите в автомобилостроенето знаят, че са нужни по-малко хора за сглобяването на електрически коли. Сенаторът Джо Манчин III, демократ от Западна Вирджиния, чиито глас може да реши съдбата на предложението, знае, че миньорите в щата му ще печелят значително по-малко, ако се захванат със строеж на вятърни турбини. А в Пенсилвания, която помогна за победата на Байдън през ноември, и където той изнесе речта си в края на март, някои от работниците в синдикатите не виждат как опитът в индустрията с твърди горива, който е събиран с десетилетия, ще може да се приложи за работа с чисти енергийни източници.

Казват ни, че ще ни пренасочат на работа в слънчевата енергия. Това обаче няма как да стане толкова лесно“, заявява Шон Стефи, лидер на синдиката на производителите на котли в Питсбърг. „Ние можем да строим електроцентрали и нефтохимични заводи и да поддържаме стоманолеярни“.

Лидерите на синдикатите, някои от които подкрепиха Тръмп през 2016, но през 2020 гласът им отиде за Байдън, заявяват, че засега ще работят с президента за реализиране на визията му за справяне с климатичните промени, дори това да промени техните работни места. Те обаче са скептични към обещаните добре платени синдикални работни места, обещани от президента, като отбелязват, че засега екосистемата от производители и наемни работници около зелената икономика често е била неприятелски настроена към синдикатите. „Новата мантра на президента „Build Back Better” (“Построй наново за по-добро”) включва нови работни места с добро заплащане, както и представителство“, посочва Джо Дейвис, политически координатор за Международното братство на работещите в електроенергетиката за щата Мичиган. „Зелените компании обаче се опитват да се противопоставят на това“.

Индустрията, която може да спечели и съответно да загуби най-много от новия план за климата на Байдън, е Американската автомобилна индустрия, даваща в момента работа на около един милион работници. Инфраструктурният план на предложението на президента включва 174 милиарда долара за стимулиране на производството и пазара на електрически коли, които днес са едва 2% от превозните средства по пътищата на САЩ. Той си представя близко бъдеще, в което почти половината от средната класа кара достъпни коли, камиони и други превозни средства, изработени в САЩ, които произвеждат нула емисии от твърди горива и са поддържани от милиони станции за зареждане. И всичко това, благодарение на неговите разходи за стимулиране на икономиката.

От климатична гледна точка планът е добър. Емисиите от твърди горива от превозни средства са основен източник на замърсяване, причиняващо глобално затопляне в САЩ. Замяната на бензиновите автомобили с електрически може да е един от най-ефективните начини за намаляване на емисиите в страната. От гледна точка на създаване на нови работни места обаче, е по-сложно да се каже. От една страна, се изискват около 1/3 по-малко работници за създаването на електрическа кола в сравнение с кола с двигател с вътрешно горене. От друга страна, планът може да направи Детройт по-конкурентноспособен и да повиши стойността на акциите му в международния пазар за автомобили.

Решението на Байдън е да привлече от Китай и други места в Азия индустрията за електрически батерии и доставчиците й към САЩ с комбинация от данъчни облекчения за производство и други помощи за бизнеса. Ако това проработи, през следващите две години ще видим нови фабрики за производство на електрически батерии и сглобяване на автомобили в САЩ. Ако се провали, Байдън ще се изправи пред сурови политически последици. „Това може да се случи, но не трябва да сме преднамерени относно политиките, които ще върнат производителите на батерии обратно в САЩ“, заявява конгресменът демократ Деби Дингел, чиито район Детройт е дом на някои от най-големите автомобилни фабрики в страната. Тя добавя „Ако те останат в Китай и Азия, това няма да е добре за нас“.

Някои анализатори на индустрията казват, че с увеличаване на продажбите на електрически коли, купени от американци, производителите на батерии ще започнат да строят повече фабрики в САЩ. Това ще улесни интеграцията на батериите в колите и ще помогне за намаляване на транспортните разходи.

Но дори с построяването на нови фабрики, по-голямата част от работата ще продължава да се случва извън САЩ. Според скорошен доклад от Центъра за стратегическо международно обучение, само около 46% от стойността на една батерия за Тесла, сглобена в САЩ, идва от страната. Останалите части идват от Япония и Китай.

Енергийният план на Байдън също така включва 100 милиарда долара за обновяване и модернизиране на електрическата мрежа, за да стане тя по-надеждна и да може по-добре да пренасочва енергия от слънчеви и вятърни централи към големите градове. Байдън също ще предложи данъчни облекчения под формата на субсидии за инвестиции във вятърната и слънчева енергия.

Ускоряването на преминаването към вятърна и слънчева енергия най-вероятно ще създаде десетки до хиляди работни места в строителството, икономиката и индустрията. В този вид работа обаче обикновено заплащането е по-ниско от това в индустриите с твърди горива. Експерти в областта коментират, че в един стандартен проект за слънчева електроцентрала биха наели около 250 работници за по-малко от година. Около 1/3 от тях ще печелят 30 долара на час или повече; останалите, които имат по-ниско ниво на квалификация, биха печелили по-малко от 20 долара на час. В сравнение с това, строежът на газова електроцентрала обикновено продължава 2-3 години и наема стотици квалифицирани работници от синдикатите – електротехници, монтажници на тръби и производители на котли, които изкарват по 75 000 долара или повече.

Когато говорим за преминаване към новата зелена икономика, първият въпрос трябва да бъде как хората ще направят хоризонтален икономически ход“, изтъква Шон МакГарви, президент на Северноамериканския синдикат на строителите. „Мога да ви кажа, че вятърната и слънчевата индустрия ще доведат до 75% намаление в доходите за някои от работниците в нашата група“. Знае се, че обикновено се изискват стотици работници за функционирането и поддръжката на една атомна или въглищна централа, няколко дузина за една газова, и около дузина за вятърна ферма. Полетата със соларни панели пък често могат да работят и без нито един работник на обекта.

Байдън признава, че плановете му могат да оставят около 130 000 работници в сферата на нефта, газа и въглищата без работа. Той предвижда програма за 16 милиарда долара, която да помогне на работниците в индустриите с твърди горива да преминат към нова работа, например спиране на течове във вече неизползвани кладенци за нефт и затваряне на стари въглищни мини. Въпреки че индустрията с твърди горива като цяло подкрепя затварянето на неизползваните кладенци, те твърдят, че Байдън преувеличава възможностите за работа. „Това са неща, които работниците от индустрията могат да правят, те са експерти в сферата, и ще работят“, казва Франк Масиано, партньор във фирма, представляваща компаниите за газ и нефт. „Но има много работници, а няма достатъчно кладенци“.

Въпреки притесненията, синдикалните лидери са оптимисти за плана на Байдън, особено за инвестициите в традиционна инфраструктура като пътища и мостове.

В Питсбърг, който преди е бил град за добив на стомана, а днес е център за високи технологии и медицина, лидерите подкрепят развитието на чиста енергия. Но в други части на Западна Пенсилвания, работниците от синдикатите, които имат близки връзки с индустриите за твърди горива, имат възражения. „Не виждам как слънчевата и вятърната енергия ще създадат толкова работа, колкото имаме от нефтохимични и криогенни фабрики и въглищни енергийни централи“, казва Кенет Броудбент, бизнес мениджър на местен синдикат в Питсбърг, който е подкрепил Байдън за президент. „Няма как да спрем разпространението на електрическите коли“, казва той, но добавя „Природният газ, въглищата и атомната енергия няма да изчезнат толкова бързо, колкото на хората им се иска.




Имате възможност да подкрепите качествените анализи, коментари и новини в "Икономически живот"