Анализ, публикуван в блога на Международния валутен фонд, изследва успехите, постигнати от досегашните разширявания на ЕС в контекста на настоящите прегоовори с няколко кандидати за членство…
Полша е една от успешните истории на европейското икономическо сближаване. Страната, която през януари поема ротационното председателство на Съвета на Европейския съюз сега е шестата по големина икономика в ЕС. Този процес на сближаване беше стимулиран от разширяването на ЕС през 2004 г., заедно с Чехия, Кипър, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Малта, Словения и Словакия в Съюза, разширявайки населението на ЕС с около 20 процента.
Двадесет години по-късно, докато са в ход нови дискусии за присъединяване към ЕС, струва си да разгледаме доколко предишното разширяване е облагодетелствало новите членове и целия Съюз и да помислим върху икономическата възвръщаемост от разширяването на единния европейски пазар. Настоящите кандидати за присъединяване, на различни етапи от процеса, са Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Черна гора, Северна Македония, Сърбия, Грузия, Република Молдова, Украйна и Турция. През октомври Европейската комисия издаде нов доклад с подробни оценки на състоянието и напредъка към присъединяване към ЕС, постигнат от всеки кандидат.
Изготвените от МВФ Регионални икономически перспективи за Европа показват, че разширяването на ЕС през 2004 г. е донесло значителни печалби в доходите. Тези печалби а особено големи в новите страни-членки: след 15 години БВП на човек е средно с повече от 30 процента по-висок, отколкото би бил без присъединяването към ЕС.
Факторите, движещи тези печалби при новите членове, са три. Първо, групата от 2004 г. се възползва от по-всеобхватни икономически реформи преди присъединяването си към ЕС, отколкото в сравними други региони, включително по отношение на търговията, финансовия сектор и либерализацията на продуктовия пазар. Второ, допълнителното финансиране от преки чуждестранни инвестиции и кохезионните фондове на ЕС помогнаха за увеличаване на капитала. Трето, трансферът на технологии и подобренията в образователните постижения подобриха производителността.
Докато всички региони в новите страни от ЕС спечелиха, някои спечелиха повече от други. Тези, които вече са по-добре интегрирани във веригите на стойността със съществуващите държави-членки, увеличиха БВП на човек с близо 10 процентни пункта повече от тези, които са по-слабо интегрирани преди присъединяването, независимо от географското разстояние. Регионите с фирми, които са имали по-лесен достъп до дългосрочно финансиране, са спечелили близо 15 процентни пункта повече от останалите.
Съществуващите държави-членки също се възползваха от разширяването на ЕС. До 2019 г. доходът на човек е бил с около 10 процента по-висок, отколкото би бил при сценарий без разширяване. Основният двигател на тези печалби е разширяването на единния пазар на ЕС, което позволи на фирмите да разширят производството и да извлекат печалби от ефективността, включително чрез по-големи инвестиции в присъединяващите се страни. Докато регионите в Скандинавия, Германия и Австрия – вече добре интегрирани с новите държави-членки преди присъединяването – спечелиха най-много, по-отдалечени региони също отчитат печалби.
Какво означава това за следващата вълна на присъединяване към ЕС? Основен урок е, че както страните кандидатки за присъединяване, така и съществуващите членки на ЕС могат да се възползват, ако положат усилия. Това не е лесна задача и ще изисква силни предприсъединителни реформи, значително финансиране, политическа решимост и възможно институционално адаптиране.
Някои фактори от успехите от 2004 г. може да са по-трудни за постигане днес. За присъединяващите се страни това дава предимство на онези действия, които са пряко под техен контрол, като например усилията за реформи за премахване на бизнес регулациите и институционалните пропуски спрямо ЕС. От страна на съществуващите членове, продължаването на задълбочаването на единния пазар чрез премахване на оставащите търговски бариери в рамките на съюза и напредък на съюза на капиталовия пазар за финансиране на динамичния растеж на фирмите допълнително би увеличило потенциалните печалби. Тези съвместни усилия биха могли не само да ускорят наваксването в Европа, но и да помогнат за намаляване на постоянно голямата разлика в доходите на Европа със САЩ.
