Американското правителство увеличава мерките за възпрепятстване на технологичното развитие на Китай, като същевременно се стреми да не засегне с това американските компании. За това е необходимо поддържането на твърде деликатен баланс, коментира Марк Шевалие за alternatives-economiques.fr*…
Един слух струваше на Apple 200 милиарда долара пазарна капитализация. На 7 септември Wall Street Journal съобщи, че китайското правителство е забранило използването на iPhone на работа от своите държавни служители. Това беше тежък удар за фирмата с ябълката в навечерието на пускането на пазара на нейното ново поколение смартфони, iPhone 15, при положение че Китай е най-големият пазар за нейните апарати (24% от продажбите на iPhone през втората половина на 2023 г.), а освен това той е и неговият основен производствен център.
В резултат на този слух цената на Apple на Nasdaq, американската борса за нови технологии, падна рязко, което доведе стойността на компанията под границата от 3000 милиарда долара. В крайна сметка Пекин, чрез говорителя на Министерството на външните работи, отрече тази забрана, като уточни обаче, че са констатирани „инциденти със сигурността, свързани с iPhone“.
В същото време тази фалшива новина звучи като предупреждение към една компания, емблематична за американските интереси в Китай. Тя обаче изглежда като отговор на началото на американските санкции срещу китайските компании, които започнаха с решението на Пентагона през 2018 г., по време на управлението на Тръмп за забрана на закупуването на смартфони Huawei и ZTE за американската армия.
Връхната точка на тези санкции беше, от една страна, поставянето в черния списък на Министерството на търговията на около тридесет китайски предприятия, в които е забранено на американските компании да инвестират, и от друга страна – безпрецедентното налагане на допълнителни мита върху китайски стоки, внесени в САЩ в размер на около 360 милиарда долара.
След избирането на Джо Байдън, напрежението между двете страни въобще не спадна и американското правителство продължава да налага санкции или мерки, предназначени да възпрепятстват технологичното развитие на Китай. Последната значителна стъпка в това отношение е подписаният от Джо Байдън през август декрет, който определя ограниченията върху инвестициите на американските фондове в Китай в три технологии, които могат да бъдат използвани за военни цели: полупроводниците, квантовите компютри и изкуствения интелект.
Опасения от трансфер на технологии
По-конкретно, фондовете ще трябва да заявяват своите инвестиции в Китай в тези сектори, която може да забрани някои от тях. Целта не е толкова да се спре финансирането в Китай – той едва ли се нуждае от него – колкото да се предотврати трансферът на технологии, който често върви заедно с този тип инвестиции.
Критичен за Китай трансфер:
„За най-новите полупроводници Съединените щати (и техните съюзници като Холандия и Япония) държат почти изцяло монопола върху ключови етапи от веригата на стойността, защото само малък брой компании имат технологичното ноу-хау да изработват невероятно сложно оборудване, което е необходимо за тази индустрия като екстремнтаа ултравиолетова литография (позволява гравиране на по-тънки вериги върху чиповете и съответно тяхното миниатюризиране)“, изтъква Тим Фист, изследовател в Центъра за нова американска сигурност (CNAS), който се занимава с проблемите на политиките за отбрана и сигурност.
„В областта на изкуствения интелект технологичната граница (най-високото ниво в развитието на технологията в даден момент) е доминирана от шепа американски изследователски центрове (и финансиращите ги гиганти в областта на информационните технологии) разполагащи с ноу-хау за създаване на гигантски модели, използващи огромни количества данни и изчислителна мощност, за да индустриализират техниките на изкуствения интелект, като RLHF ( Reinforcement Learning from human feedback), метод за обучението на модел от изкуствен интелект който използва обратната връзка и оценките на хората“, продължава той.
Що се отнася до квантовите компютри, те са едва в своя начален стадий на развитие, но САЩ не могат да си позволят изоставане в тази област, както в другите.
Президентският декрет за инвестициите от август не е изолиран случай. Той идва да допълни предприетите от Вашингтон през октомври 2022 г. мерки, засилващи контрола върху износа на чувствителни материали, с цел „да се поддържа възможно най-голяма преднина“ в технологичната надпревара, според Белия дом.
Нова стратегия
Тези ограничения от 2022 г. имаха за цел да ограничат достъпа на Китай до най-новите поколения полупроводници, необходими за изкуствения интелект, суперкомпютрите и свръхзвуковите ракети, както и да попречи на Китай да използва оборудване с американски произход за нуждите на проектирането и производството на полупроводници.
Като резултат Вашингтон успя да убеди Япония и Нидерландия също да въведат такъв контрол. И двете страни имат ключови фирми в оборудването за производство на полупроводници, нидерландската ASML и японските Nikon и Tokyo Electron.
С тези мерки американското правителство промени характера на санкциите: по времето на Доналд Тръмп те бяха насочени към определени китайски компании като Huawei, докато сега под удар е подложена китайската икономика като цяло.
Изправен пред тези обсадни маневри, Китай не остана безучастен. През последните месеци той последователно блокира сливания между китайски и американски компании за полупроводници, забрани на американския производител на чипове Micron Technology някои инфраструктурни проекти и ограничи износа на критични метали, като германий и галий, които се използат в най-новите чипове.
Но Китай не разполага с еквивалентни ответни средства и едва ли може да отиде по-далеч, без да нанесе удар върху самия себе си: санкционирането на Apple, например, би застрашило дейността и работните места, които компанията създава в страната. А в Китай са разположени основните производствени мощности на технологичния гигант. Това не е добро решение, особено в момент, когато страната е разклатена от икономически сътресения.
Могат ли американските санкции да бъдат ефективни? Опитът показва, че е необходима по-голяма предпазливост. Американското ембарго, наложено през 2020 г., което не позволяваше на Huawei да има достъп до 5G чипове, доведе до отстраняването на китайския производител от пазара на смартфони, на който той се беше превърнал в номер едно в света. Но в средата на септември Huawei предизвика сензация като представи първия си модел смартфон, оборудван със 7-нанометров чип, made in China.
Война, която ще струва скъпо и на двете страни
За Китай остава да докаже, че може да произвежда серийно тези чипове и на по-ниска цена, което засега изглежда, че не е така. Въпреки това, американското ембарго имаше като резултат по-скоро да даде тласък на усилията на китайските производители да развият своята самостоятелност по отношение на водещите технологии. Тези усилия се подкрепят изцяло от политическата власт, по-специално в рамките на 14-ия петгодишен план 2021-2025 г., със заложено финансиране за милиарди долари.
От американска страна, с наближаването на президентските избори, тонът се покачва, особено в лагера на републиканците, които искат засилването на санкциите срещу Китай и тяхното разширяване в други сектори, като аеронавтиката, биотехнологиите и енергетиката. Така те се опитват да постигнат „отделяне“ между американската и китайската икономика, на което администрацията на Байдън се протнивопоставя, предпочитайки да използва термина „derisking“ (смекчаване на рисковете).
Ескалацията на санкциите между двете страни не би нанесла щети само на китайските компании. Китай е основният пазар за американските компании за полупроводници: на него се реализират 27% от продажбите на Intel, 31% от тези на Lam Research и 33% – на Applied Materials.
Lam Research очаква, че новият режим за контрол на износа, въведен преди година, ще доведе до намаляване на приходите с 2,5 милиарда долара през 2023 година. Проучване на Boston Consulting Group от 2020 г. показва, че „отделянето“ ще доведе до намаляване с 37% на оборота на американските компании от високотехнологичния сектор и до ликвидирането на между 15 и 40 хиляди висококвалифицирани работни места. Това би струвало на Съединените щати лидерството им в сектора на полупроводниците.
Миналия юни Кристоф Фуке, генерален директор на ASML, нидерландският производител на оборудване, който има монопол върху екстремната ултравиолетова литография, заяви, че отделянето от Китай не е възможно в неговия сектор: това би било „изключително трудно и изключително скъпо“, подчерта той.
Разкъсването на веригите на стойност, изградени в световен мащаб от 80-те години на миналия век, може наистина да се окаже невъзможно. Най-малкото репатрирането на цели етапи от производството на полупроводници – от добива на редките метали, от които се нуждаят, до тяхното сглобяване, рискува да създаде голямо инфлационно напрежение.
Това са причините, поради които администрацията на Байдън върви по тънко въже, когато става въпрос за налагане на нови санкции на Китай. На 17 октомври тя отново засили контрола върху износа на чипове с изкуствен интелект за Китай, с основната цел да възпрепятства догонването в технологическото изоставане във военната област.
При обявяването на тези санкции, американската компания Nvidia, специализирана в производството на чипове за изкуствения интелект, претърпя загуби на фондовия пазар, както и AMD и Intel. Докъде може да стигне американското правителство, без да засегне своите водещи национални компании?
Внимателният баланс, търсен от администрацията на Байдън, несъмнено ще бъде напълно нарушен, ако Доналд Тръмп се върне в Овалния кабинет през 2024 г. Бившият президент, фаворит в анкетите в лагера на републиканците, вече е обещал да наложи големи митнически тарифи върху вноса, ако бъде избран.
*Превод Георги Саулов
