Нов анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ) показва, че системата на ТЕЛК и НЕЛК има много голям обхват. По данни от преброяването през 2021 г. около 655 хил. души в България имат решение на ТЕЛК, или приблизително 10% от населението. В същото време авторите обръщат внимание, че системата има далеч по-широка роля от медицинското удостоверяване на трайно намалена работоспособност. Решенията на комисиите са ключ за инвалидни пенсии, месечна финансова подкрепа, лична помощ, здравно осигуряване, данъчни облекчения, транспортни преференции и програми за заетост. Качеството на медицинската експертиза има пряко значение не само за социалната защита на хората с увреждания, но и за публичните финанси, стимулите за участие на пазара на труда и начина, по който държавата насочва значителен публичен ресурс.
Всяка година се издават около 270 хил. експертни решения, като значителна част от тях са свързани с хронични заболявания – най-вече сърдечно-съдови, усложнения на диабета и други дългосрочни здравни състояния. Медицинската експертиза не може да бъде разглеждана отделно от общественото здраве, превенцията и достъпа до ранна диагностика и лечение.
Решенията се концентрират в активна и предпенсионна възраст
Решенията на ТЕЛК са съсредоточени основно във възрастите, в които хората или все още са на пазара на труда, или са непосредствено преди пенсия. През 2025 г. над 108 хил. решения са издадени за хора между 40 и 59 години, а над 107 хил. – за хора между 60 и 79 години.
При толкова широк обхват всяка промяна в правилата за оценяване, в процента намалена работоспособност или в правата, които произтичат от решението, има значим системен ефект. От една страна, решението на ТЕЛК е необходимо условие за достъп до подкрепа за хора с реални ограничения. От друга страна, когато един административен акт отключва множество плащания и преференции, възниква риск системата да бъде използвана и като механизъм за доходна подкрепа извън първоначалната ѝ медицинска логика.
В някои области делът на получателите на инвалидни пенсии достига около 30 души на 1000 население, докато в други е около 7–10 души на 1000. По-високите стойности са концентрирани основно в Северна България и Северозапада. Това най-вероятно отразява комбинация от по-лошо здравословно състояние, застаряващо население и по-слаби местни пазари на труда, но поставя и въпроса за еднаквото прилагане на правилата в страната.
Инвалидните пенсии растат по-бързо от броя на получателите
Най-прекият фискален резултат на системата са инвалидните пенсии. През 2024 г. общият брой получатели на пенсия за инвалидност е 528 хил. души, като 466 хил. от тях получават пенсия поради общо заболяване. Броят на инвалидните пенсионери за периода 2019–2024 г. нараства с около 4%, като увеличението е концентрирано основно в последните две години. Това показва, че системата не преживява масово разрастване по линия на броя лица, но дори умерената промяна има сериозен фискален ефект заради размера и структурата на плащанията.
Разходите за инвалидни пенсии се увеличават много по-бързо от броя на получателите – от 0,9 млрд. евро през 2019 г. до 2,3 млрд. евро през 2024 г., или със 165%. Делът им в общите пенсионни разходи също се повишава – от 17% до 20,4%. Това означава, че инвалидните пенсии не просто следват общия ръст на пенсионните плащания, а се превръщат във все по-значим компонент на пенсионната система.
Особено важен е сегментът на инвалидните пенсии в работоспособна възраст. През 2024 г. 272 хил. души в работоспособна възраст получават пенсия за инвалидност. Това не означава непременно, че те не могат да работят, но показва, че системата има пряко отношение към предлагането на труд. Когато инвалидната пенсия и свързаните права са с достатъчно голям размер спрямо потенциалния доход от труд, особено при нискоквалифицираните работници, стимулите за активност отслабват. Този риск е най-сериозен в региони с ниски заплати, ограничено търсене на труд и малко възможности за адаптирана към специфични потребности заетост.
Програмите за заетост не водят до достатъчна интеграция
Въпреки широкия обхват на плащанията, участието на хората с увреждания на пазара на труда остава ограничено. Разликата в коефициента на заетост между хората с и без увреждания в България е малко над 33 пр.п., докато по-добре работещите системи на социална подкрепа в рамките на ЕС я ограничават до около 15 пр.п. Проблемът видно не е само в здравния статус, а и в начина, по който работят активните политики на пазара на труд.
Националната програма за заетост и обучение на хора с трайни увреждания на практика не провежда обучения, въпреки името си. За периода 2019–2024 г. малко над 10 хил. души са работили в субсидирана заетост по нея. Близо две трети от заетостта е в публичния сектор – 49% в общинския и 16% в държавния, докато частният сектор има дял от около една трета. Това поставя под съмнение доколко програмата създава преход към конкурентен трудов пазар, или по-скоро осигурява временна административна заетост.
Концентрацията по длъжности е още един сигнал за ограничен ефект. Около 60% от участниците са заети в едва 10 длъжности – най-често чистач, общ работник, технически сътрудник, работник поддръжка и портиер. Така програмата трудно изпълнява функцията си на инструмент за повишаване на уменията и трайно включване в пазара на труда.
Какво трябва да се промени
Анализът на ИПИ извежда няколко ключови предложения за реформа:
- Необходим е по-силен контрол и повече прозрачност в медицинската експертиза – единна електронна система, обмен на данни между НЗИС, НОИ, АСП и Агенцията по заетостта, ясни методически стандарти и участие на НОИ в процеса.
- Социалната подкрепа трябва да бъде по-добре координирана. Пенсии, помощи, услуги и програми за заетост не бива да работят като отделни канали без обща оценка на потребностите.
- Активните политики трябва да се пренасочат към обучение, преквалификация, гъвкава и дистанционна работа, стимули за частния сектор и по-добра връзка между субсидираната и устойчивата заетост.
- Механизмът за лична помощ трябва да бъде съпътстван от по-добър мониторинг на регионалните различия и развитие на алтернативни социални услуги.
- Дългосрочното намаляване на натиска върху ТЕЛК минава през превенция – ранна диагностика, контрол на хроничните заболявания и по-добър достъп до лечение.
