Късно в петък финансовото министерство публикува за обществено обсъждане анонсирания от министър Велкова проект на промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Припомняме, в сряда неочаквано министърът даде пресконференция, на която обяви апокалиптичен финансов сценарий за България, ако не се вземат съответни фискални решения.
Част от коментарите й бяха остро критикувани от БНБ и редица икономисти, а двете водещи политически сили ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ заявиха, че нямат намерение да подкрепят в следващия парламент идеите на служебния кабинет, които ще залегнат освен в настоящия проект на МФ, но в готвения от кабинета на президента Румен Радев закъснял проект за държавен бюджет.
Становищата на ПП и ГЕРБ на практика обричат авансово готвените проекто закони от МФ и служебния кабинет.
Както бе анонсирано, ведомството на Велкова предлага редица данъчни промени, сред които отпадане на временното действия за нулев ДДС за всички, с изключение на доставките на книги и периодични печатни произведения на физически носители или извършвана по електронен път и доставките на храни, пелени и хигиенни артикули, подходящи за бебета или за малки деца.
Иска се още – с цел ограничаване на дела на сивата икономика – нормативно регламентираният праг за ограничаване на плащанията в брой в страната да се намали от 10 000 лв. на 5 000 лв. Предложението е плащанията на територията на страната да се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са на стойност, равна на или надвишаваща 5000 лв. и на стойност под 5000 лв., представляваща част от парична престация по договор, чиято стойност е равна на или надвишава 5000 лв. Мярката, изтъкват от МФ, ще стимулира текущото отразяване на паричните потоци чрез първични счетоводни документи и ще способства за минимизиране на разплащанията в брой по сделки между лицата, участници в стопанския оборот. Предлага се и изплащането на трудовите възнаграждения в размери над прага от 5 000 лв. да се включи в режима на Закона, тъй като понастоящем изплащането на трудови възнаграждения е изключено от обхвата му.
В промените присъства и обявената от министър Велкова мярка за облагане на свръхпечалбата на българските предприятия – ход, остро критикуват от водещи наши икономисти.
За тази цел в Закона за корпоративното подоходно облагане се въвежда нов налог – еднократно заплащане на солидарна вноска за свръхпечалбите, генерирани в периода от 1 юли 2023 г. до 31 декември 2023 г.
Такава вноска ще внасят всички фирми и еднолични търговци, генерирали свръхпечалби. Формулата е доста сложна – предлага се основата за определяне на солидарната вноска да бъде разликата между данъчната печалба за периода от 1 юли 2023 г. до 31 декември 2023 г. и 50 на сто от средната стойност, увеличена с 20 на сто, на данъчните печалби за 2018, 2019, 2020 и 2021 години.
Предлага се солидарната вноска да бъде в размер на 33 на сто от основата и периодът за облагане да бъде от 1 юли 2023 г. до 31 декември 2023 г.
В прессъобщението за предлаганите промени се изтъква, че за периода 2020-2022 г. държавата е предоставила 11,2 млрд. лева под формата на помощи, компенсации и намалени данъчни ставки – от тях помощи и компенсации на бизнеса, свързани с пандемията COVID-19, енергийната криза и военните действия в Украйна общо в размер на 10,3 млрд. лв., и 908,7 млн. лв. загуба за бюджета вследствие на намалени ДДС ставки, освобождавания от облагане с акциз.
Декларираните данъчни печалби от дружествата и облагаеми доходи от стопанска дейност като едноличен търговец значително нарастват за 2021 и 2022 години, като печалбите и доходите за 2022 г. бележат ръст от около 100% в сравнение с печалбите за 2018 г. и 2019 г. По данни на Националния статистически институт, разпределените печалби под формата на дивиденти са 21,5 млрд. лв. за 2020 г. и 22,4 млрд. лв. за 2021 г. Също така по данни на НСИ се наблюдава значителен ръст на наличностите по депозити в банките. Финансовата подкрепа от страна на държавата във връзка с възникналите здравна и енергийна криза и военните действия в Украйна е била навременна и достатъчна, като е запазила не само съществуващия бизнес, но е осигурила условия за неговото развитие и за генериране на печалби.
С измененията и допълненията на Закона за акцизите и данъчните складове се предлага течностите за електронни цигари, несъдържащи никотин, и заместителите на тютюна, съдържащи никотин, да се включат в обхвата на акцизните стоки и за тях да се прилагат правилата за тютюневите изделия.
Предлагат се и мерки в областта на фискалния контрол на стоки с висок фискален риск, които имат за цел по-ефективна превенция и противодействие срещу данъчните измами и укриването и невнасянето на данъци. Въвежда се задължително предварително деклариране на данни за превозите на стоки на територията на Република България на стоки с висок фискален риск, извършвани с транспортни средства над 3,5 тона.
Предложенията включват и отмяна на въведените краткосрочни антиинфлационни мерки за възстановяване на платения акциз за електрическа енергия, нулевата акцизна ставка върху моторните горива за LPG и за природния газ и нулевата акцизна ставка за произведената електрическа енергия от възобновяеми източници.
По повод на тези идеи, от бранша изчислиха, че те ще доведат до рязко поскъпване на метана.
