Повечето европейски потребители настояват за задължително етикетиране на всички хранителни продукти, които съдържат генномодифицирани култури, според доклад на Ipsos, цитиран в коментар на Euractiv.bg. Представителите на индустрията обаче настояват, че това е невъзможно да се приложи.
Докладът, поръчан от Групата на Зелените/Европейски свободен алианс в Европейския парламент и изготвен от консултантската организация Ipsos, включва хиляди потребители във всички 27 държави-членки. Допитването е проведено между февруари и март тази година, в опит да се прецени отношението на потребителите към генномодифицираните култури.
Това включва както “конвенционални“ генетично модифицирани организми, базирани на генетичен трансфер между различни видове, така и генетично редактирани култури, създадени с помощта на нови техники за генно инженерство като CRISPR.
Според резултатите от допитването 86% от хората искат, ако храните съдържат ГМО, това задължително да бъде отбелязано на етикета. 68% от анкетираните, които са чували за новите геномни техники, биха искали и те да бъдат ясно обозначени.
Докато 78% от анкетираните са чували за генетично модифицирани култури, средно само 40% във всички държави-членки на ЕС имат представа какво са генетично редактираните култури.
В сегашния си вид законодателството на ЕС предвижда, че генномодифицираните храни трябва да бъдат ясно етикетирани, като се посочва, че в случай на предварително опаковани такива храни, като например фуражни продукти, списъкът на съставките трябва да посочва “генномодифициран“ или “произведен от генетично модифицирани организми“.
Въпреки това продуктите от животни, хранени с генномодифицирани култури, са освободени от етикетиране на ГМО.
Докладът идва на фона на разгорещен дебат за бъдещето на технологията, след като решението на Европейския съд от 2018 г. постанови, че генетично редактираните посеви по принцип попадат в директивата на ЕС за ГМО.
Резултатът от това решение обаче бе силно оспорен, а представителите на индустрията настояха за преразглеждане, така че да се изключат генноредактираните култури от обхвата на регламентите на ЕС, уреждащи ГМО.
Това ще включва правила за етикетиране, нещо, което Зелените предупреждават, ще лиши потребителите от правото им да знаят как се произвежда храната им и няма да им остави “никаква възможност да избягват генномодифицирана храна“.
Служител на Комисията заяви пред EURACTIV, че следващата стъпка за изпълнителната власт на ЕС ще бъде публикуването на проучване за новите геномни техники, което има за цел да изясни ситуацията след решението на съда от 2018 г.
“В момента Комисията финализира проучването, поискано от Съвета“, каза служителят, като подчерта, че в него ще бъдат разгледани и нагласите на потребителите.
Очаква се проучването да бъде публикувано в края на април.
Мартин Хьослинг, говорител по селскостопанската политика в групата Зелените, заяви, че Комисията “трябва да зачита волята на потребителите и да гарантира, че се прилагат съществуващите правила, както и това за етикетиране на животински продукти, които са били хранени с ГМО, включително и всички нови методи в генното инженерство“.
“Изискваме същите правила за разрешаване и етикетиране да се прилагат за всички видове генетично модифицирани организми“, каза той и подчерта, че защитата на потребителите означава “свобода на избор и прозрачност относно това дали нашата храна е произведена чрез генно инженерство, без значение дали са използвани нови или стари методи”.
Водещата политика на ЕС в областта на храните – стратегията “От фермата до трапезата”, се отбелязва потенциалната роля, която “иновативните техники, включително биотехнологии“ могат да играят за повишаване на устойчивостта в производството на храни. Въпреки това трябва да е ясно, че проследяването и етикетирането на продуктите, произведени с помощта на тези техники за редактиране на гени, трябва да гарантират правото на потребителите да знаят какво консумират и свободата им на избор”.
Липсата на етикети на тези продукти рискува да “подкопае доверието на потребителите в биологичните храни“, а това е в противоречие с целта на стратегията да стимулира производството и потреблението на биологични храни в общността.
