Първоначалните етапи на ваксинацията по-рано тази година в страни като Израел, Обединеното кралство и Съединените щати дадоха надежда, че мизерията от блокирането и изолацията скоро ще бъде далечен спомен поне в малка група богати нации.
Израел и Обединеното кралство изглеждат на път да постигнат грубата цел от 80-90% напълно ваксинирани граждани, за които всеки от експертите поставяткато условие за отменяне на ограниченията. Но тогава дойде спадът в броя на ежедневните ваксинации.
За голямо учудване на длъжностни лица и служители на общественото здравеопазване, по-бавното навлизане е показало платото на ежедневните ваксинации, докато всяка страна остава доста под целта – 63% (Великобритания), 62% (Израел) и 52% (САЩ).
Причините за това са различни. Някои хора смятат, че са здрави и млади, така че ваксинирането не е приоритет. Някои имат слаба дигитална грамотност или ограничен достъп и смятат, че е твърде сложно да резервират ваксина, поради което са се отказали. А някои просто не се доверяват на правителството си дотолкова, че са станали податливи на дезинформация.
Въпреки увеличаването на ваксинираните, реалността e, че повечето страни няма да постигнат тази цел от 80-90%, докато разпространението на варианта Delta на Covid представлява сериозна заплаха. Това не само влияе върху скоростта, с която тези конкретни държави могат да премахнат Covid, но и в световен мащаб създава възможност вирусът да се разпространява, мутира и да достигне до страни с по-ниски нива на ваксинация. С други думи, това може да инкубира следващото бедствие в тази пандемия.
Филип Гланвил, кмет на лондонския квартал Хакни, обяснява, че в „турските и кюрдските общности има високо ниво на доверие към лекарите и здравната служба, но понякога им е било трудно да записват срещи. В британските общности дезинформацията за съжаление се разпространява за ваксината, като я представя, като засягаща бременността и плодовитостта. „
Гланвил, който сам е доброволец в центровете за ваксинация на Хакни, критикува правителството на Обединеното кралство, че играе прекалено централизирана роля, като не позволява на местните власти да вземат решения въз основа на познанията си за собствените общности.
„Съобщенията и правилата са неясни за много хора, които искат да бъдат ваксинирани„, казва Гланвил. „Не са виновни хората в Хакни, но като доброволец трябваше да отхвърля тези, които се появиха с възрастен роднина и попитаха дали могат да ваксинират и тях. Тъжната реалност е, че ако хората имат лоша грамотност или цифрови умения, не разберат наистина правилата и се отклонят, може просто да се откажат.„
В друг ъгъл на спрямо Обединеното кралство Северна Ирландия наблюдава подобен спад на ваксинацията, въпреки скорошното нарастване на инфекцията.
Габриел Скали, бивш служител на общественото здравеопазване в провинцията, обяснява, че много граждани на Северна Ирландия не се доверяват на здравната служба или правителството.
„В момента има три обществени запитвания за ужасни провали на здравната служба, болничните списъци на чакащи са ужасяващи и сектантският характер на нашата политика означава, че определени групи са изключително недоверчиви към една или друга част от правителството“, обяснява той.
В Северна Ирландия правителството се управлява на принципа за споделяне на властта между републиканците (които като цяло предпочитат обединена Ирландия) и юнионистите (които искат Северна Ирландия да остане част от Обединеното кралство), с цел никоя група да не се чувства маргинализирана.
Израел възхити света с бързото си разпространение на ваксинацията и високото първоначално усвояване, след което обаче отново се появи спад. Причините за това са до голяма степен обществени, обяснява Ашър Салмон, заместник генерален директор на здравното министерство на страната.
„Има проблеми в малките малцинства от ултра-православните и хасидските общности, при които някои хора имат странни идеи, основани на дезинформация срещу ваксинацията“, казва той. „Проблеми има и в бедуинските общества, където недоверието към израелските власти обикновено е доста голямо.“
Салмон също така изтъква, че хората, които имат крайни политически убеждения, са били изложени на дезинформация, която допълва техните възгледи. „Има хора, които вярват, че фармацевтичната индустрия има личен интерес да направи пандемията да изглежда по-лоша, отколкото е.„
Междувременно в САЩ дезинформацията и недоверието към властите се превърнаха в предизвикателство за някои лекари, опитващи се да убедят пациентите си да се ваксинират.
Д-р Марк Хорн, главен медицински директор в Южния централен регионален медицински център в Мисисипи, разказва, че в неговия район има „значителна, твърда група хора, които не вярват на напредналата медицинска наука“ заради техните политически възгледи.
„Това е много християнско, консервативно място. Опитвам се да обясня на пациентите си, че съм християнин и консерватор. Един от тях, който има диабет, ми каза, че няма да получи ваксината, защото смята, че това е политическа конспирация. Дори хората, които съм лекувал 25 години, ми казват, че ми вярват, но не вярват на ваксината или науката зад нея.“
Една повтаряща се тема във всички тези страни е, че много млади хора са напълно готови да получат ваксината, но не я виждат като приоритет. Това вероятно се дължи на доказателствата, че болестта засяга по-драматично възрастните хора.
„За много млади хора има компромис: потенциалните странични ефекти в сравнение с факта, че са млади и здрави, така че е малко вероятно да се разболеят сериозно„, казва Мелани Лейс, директор на звеното за големи данни и анализ в Imperial College Лондон, който наскоро публикува доклад за доверието в глобалната ваксина.
„На въпроса за причините, поради които все още не са получили ваксина, само 4% от групата над 40 години заявяват загриженост относно страничните ефекти, в сравнение с 10% от тези на възраст 18-29 години“, добавя тя.
Това може да се възприеме като малък брой, така че защо е такъв проблем за глобалния отговор относно Covid?
„Ако човек начертае графика на обхвата на ваксината спрямо опасността, това би било линейна прогресия – колкото по-голямо е покритието на ваксината, толкова по-малко са опасностите и обратното“, казва Бхарат Панхания, старши клиничен преподавател в Университета в Ексетър , в западна Англия.
„Разбира се, искаме да достигнем до 90% покритие, това е сериозна задача в световен мащаб. Ако стигнем до 70% и останем там, ще има много спорадични огнища, които могат да затрупат здравните услуги. По-лошото е че, това ще създаде повече шансове вирусът да мутира и да се появят други варианти.“
Тези мутации и вариации на болестта рискуват да нанесат огромен удар върху усилията за ваксинация, подкопавайки упоритата работа, която вече е извършена в толкова много страни.
Саймън Кларк, доцент по микробиология в Университета в Рединг в Южна Англия, изтъква, че „всеки път, когато се създаде нова вирусна частица, вирусът има възможност да мутира и да изгради резистентност към ваксините, които имаме в момента. Така че, ако не сте ваксинирани, не само излагате себе си на риск, но и хората, които са постъпили правилно и са получили ваксина.„
Ако това е опасно за високо ваксинираните страни, то е ужасяваща перспектива за тези, които не могат да получат достатъчно ваксини за своите граждани. „На практика е невъзможно да се спрат вирусите да преминават границите, така че слабостта във всяка страна е проблем за всяка страна“, изтъква Кларк.
Следващата фаза на тази битка ще бъде трудна, тъй като ще се проведе в момент, когато много от страните, борещи се с колебанията относно ваксините, влизат в зимните си месеци.
Всичко това повдига много тревожен въпрос. Ако дори богатите западни държави не са в състояние категорично да спечелят надпреварата срещу Covid, какви надежди имат другите части на света – с ниски ваксинации, по-бедна инфраструктура и с по-малък достъп до надеждна информация – да прекратят пандемията си през следващата година?
