България "лидер" в ЕС по постоянно загубени работни места

България "лидер" в ЕС по постоянно загубени работни места

България седи зле в общата картина по загубени работни места в ЕС и Обединеното кралство. Това е едно от заключенията на мащабен анализ, извършен от Института за устойчиво икономическо развитие (ИнУИР).

Целите на изследването, представено от изпълнителния директор на ИнУИР доц. д-р Теодор Дечев, са да бъдат допълнени оценките и аналитичната част от „Анализа на изпълнението на Постановление No 55 на Министерския съвет от 30 март 2020 г. за определяне на условията и реда за изплащане на компенсации на работодатели с цел запазване на заетостта на работниците и служителите при извънредното положение“.

Според института аналитичната част на този прaвителствен доклад страда от „голям дефицит в сравнителен план“. Доколкото са правени някакви сравнения, те са правени (епизодично) само за територията на Република България и между отделните отрасли и икономически дейности, изтъкват от ИнУИР.

Институтът разполага и анализира данни с емпиричен материал, отразяващ въздействието на пандемията върху заетостта и труда точно през месец април 2020 година, който беше съдбоносен за по-нататъшния ход на нещата.

Наличните емпирични данни са достоверни и не са натоварени с никакви политически или отраслови пристрастия. На 9 април 2020 година Eurofound (европейска агенция, трипартитен орган за изследване на качеството на живота, индустриалните отношения и мониторинг на промяната в страните от ЕС, известна още и като „Дъблинската фондация“) стартира електронно социологическо проучване „Живот, работа и COVID-19“ (“Living, working and COVID-19”), което цели да улови най-непосредствените промени по време на пандемията и нейното въздействие. Данните покриват широка гама от въпроси, включително статус на заетост, работно време, балансът „семеен живот – служебна кариера“, разпространяването на работата от разстояние (telework) и сигурността на работните места. Изследването е направено, като варират страните, пола и възрастта на респондентите.

За осъществяването на анализа си институтът обособява 14 различни варианта на „разрези“ за разглеждане на получените данни по пол, възраст и начин на загубване на работното място – постоянно или временно.

Лицата в ЕС на възраст от 35 до 49 годишна възраст от мъжки и от женски пол, които са загубили работата си постоянно

Най-тревожният факт е, че България седи изключително зле по отношение на ПОСТОЯННО загубените работни места. В тази категория България е абсолютен лидер в две от възрастовите групи. Тя е на първо място по постоянно загубени работни места във възрастовите групи от 18 до 34 години, сумарно за двата пола и от 35 до 50 години, сумарно за двата пола. Малко по-благоприятно е положението при възрастовата група на хората над 50-годишна възраст, сумарно за двата пола, където България е на „по-благоприятното“ четвърто място. В крайна сметка, когато се говори за цялата съвкупност на мъжете и жените от 18 до над 50 годишна възраст, загубили работата си постоянно, България отново е на първо място.

Лицата в ЕС на възраст от 18 до над 50 годишна възраст от мъжки и от женски пол, които са загубили работата си постоянно

Тези данни, коментират от Института, би трябвало да ни обезпокоят много, защото подобно убедително „лидиране“ говори за травматичния характер на станалото. Докато в много други европейски страни се достигат максимуми на мъже и жени, загубили работата си временно – и там България е на малко по-заден план, то точно при постоянно загубените работни места ние водим.

Лицата в ЕС на възраст от 18 до 34 годишна възраст от мъжки и от женски пол, които са загубили работата си постоянно

Още по неприятно е, се казва в анализа на ИнУИР, че ударът е понесен в най-голяма степен от младите и от хората от  средната възраст. България по принцип има проблеми с младежката безработица и е един от европейските лидери по така наречените NEETs младежи, които не учат, не работят и не са обхванати от професионална квалификация. Преди ние имахме известни извинения за това, че сме лидери по NEETs, поради самата тяхна структура, включително и значителния дял на младежи от етническите малцинства, влизащи там. Но сега става дума единствено за изгубени работни места и България е лидер по постоянно загубени работни места в разгара на пандемията, с особен акцент върху младите хора и заетите, които са на средна възраст.

Според авторите на доклада това положение може дори да стане причина за допълнителна радикализация на обществените настроения с наближаването на края на срока на изплащане на обезщетенията срещу безработица (там, където има такива).

Анализът показва също така, че в сравнителен европейски план, ударът който сме понесли и който видимо не е бил особено смекчен от иначе многобройните мерки в подкрепа на бизнеса и на заетостта, е бил толкова силен, че ни изпраща на челна позиция и при генералната съвкупност. При разглеждане на мъже и жени заедно, на възраст от 18 до над 50 години, загубили работата си и постоянно, и временно, България е на пето място от общо 28 държави. При това става дума за процент, който е  много обезпокоителен – 37,4 %. Тук се обръща внимание, че България се е оказала на пето, а не да речем на трето място, главно поради огромния брой загубили работата си ВРЕМЕННО в Гърция и Кипър, поради колапса на туризма в тези страни.

Лицата в ЕС на възраст от 18 до над 50 годишна възраст от мъжки и от женски пол, които са загубили работата си постоянно или временно – общо

Пак в сравнителен план можем да се досещаме, че отрасли, в които в други държави хората губят работните си места временно, у нас работните места са загубени за постоянно. Това също трябва да ни накара още един път да обсъдим и анализираме предприетите мерки в подкрепа на бизнеса и на заетостта, изтъкват от ИнУИР.

Без да обвиняват правителството в липса на желание да реагира на възникналата ситуация, от института, на база емпиричните данни за загубата на работни места, които пък отразяват степента в която редица икономически дейности са изпаднали в беда, показват, че положителният ефект от мерките не е този, който всички бихме искали.