Изпитват ли все още американците желание да работят? Въпросът се разисква на страниците на вестниците и разделя експертите по пазара на труда, след като по време на пандемията беше регистрирано масово напускане на работа. Даже вече се говори за „голямата оставка“, пише RFI.
Изразът се появи за първи път в медиите през миналата пролет. Неговият автор, психологът Антъни Клоц, специалист по проблемите на труда, счита, че Ковид накара наемните работници да преоценят приоритетите си и често да вземат решение да се откажат от работата си, за да се концентрират върху това, което им е най-важно, най-често семейството, на което тряба да отделят вниманието си заради пандемията.
Цифрите го потвръждават: още след първите здравни ограничения 48 млн. американци напуснаха работа. Огромното мнозинство от тях го направиха, за да преминат на друга работа – по-добре платена, в по-добри условия. Това е оптимистичният прочит на нещата, направен от Джо Байдън. Американският президент намира това явление за нещо по-скоро радващо.
Споделя ли се тази гледна точка от първите засегнати?
Най-словоохотливите изразяват мнението си в социалните мражи и по-специално в TikTok, където хаштагът #Iquitmyjob (напускам работа) се ползва с неописуем успех. Постовете, които обявяват гордо оставката с показване на среден пръст, имат десетки милиони последователи. В социалната мрежа Reddit друг хаштаг прави фурор: anti-work (анти-работа). Участниците в този форум заявяват, че не искат повече да работят, че не искат повече това „тъпо бачкане“ и настояват за право на мързел и определят себе си като мързеливци.
По-искрено от хаштага #Iquitmyjob, това антитрудово движение се разрастна по време на Ковид-19 и започва да бъде вземано насериозно от прогностиците. В Goldman Sachs тази тенденция се възприема като дългосрочна заплаха за пазара на труда и следователно за американската икономика.
Според икономист от American Enterprise Institute тази „голяма оставка“ е започнала значително преди Ковид-19.
Делът на активното население, според Никълъс Еберщадт, е достигнал своя пик през 2000 г. с 67% и оттогава непрекъснато спада. Ако днес той беше на равнището си от преди 20 години, всички работни места щяха да бъдат заети. Излизането в пенсия на бейби бум поколението от след Втората световна война, не е достатъчно да обясни факта.
Според този неоконсерватор, движението е благоприятствано и от политиката на помощи. Той го обяснява в книгата си „Хората без работа“, публикувана през 2016 г. Това първоначално мъжко явление започна да се феминизира въпреки факта, че жените раждат все по-малко деца. Всички тези обяснения, независимо дали са оптимистични или тревожни, тръгват от един общ постулат: „голямата оставка“ е доброволна.
Анализът на масовите напускания през 2021 г. показва една не толкова розова картина. Първо: американците изоставят работата си най-вече поради Ковид-кризата – от страх от коронавируса и от страх от принудителна ваксинация. А също така и поради произволното затваряне на училищата, майките започнаха масово да напускат.
През есента на 2021 г. те бяха с 1,4 млн. по-малко на пазара на труда. Трябва да се има предвид, че оставките засягат първо и най-вече най-малко платените дейности – хотелиерството и обслужването на болни и възрастни хора. Очевидно е, че в тези дейности нарастването на заплатите е наложително.
Ако хората напускат работа, то е най-вече защото са зле платени и възнагражденията не им позволяват да водят достоен живот. Мнозинството търсят по-добре платена работа, но тъй като заплатите не могат да догонят инфлацията, тяхното икономическо положение остава върде несигурно.
Превод Георги Саулов
