Сплашвания и заплахи, полицейско насилие, повтарящи се съдебни процеси… Да се бориш за околната среда днес често означава да поемаш рискове за физическото и психическото си здраве, пише Лу-Ев Попе в репортаж за alternatives-economiques.fr*…
В един неделен следобед през пролетта на 2020 г. Беноа Бито, собственик на ферма за биопродукти в Шарант-Маритим и евродепутат от партията „Европа, екология, зелените“ (EELV), който е силно ангажиран в борбата срещу проектите за алтернативни водни резервоари и мегабасейни за напояване, обядва на терасата на къщата си със съпругата си и със семейството на свой служител.
Изведнъж, от другата страна на ливадата спира кола. Мъж вади пистолет и стреля два пъти в посока срещу тях. Без да се замисля, Беноа Бито скача в колата си и успява да настигне човека, който току-що е стрелял: неговия съсед фермер.
„След като първоначално отричаше, накрая той ми призна, че му е писнало от моите телевизионни изяви и че заедно с други хора ще ме накара да си затворя устата“, казва евродепутатът, който понастоящем е заместник-председател на Комисията по земеделие и развитие на селските райони в Европейския парламент.
Той и другите свидетели подават жалба, но тя остава без последствия. „Обвиняемият зояви, че е дошъл да стреля по птици в своята слънчогледова нива… разположена на три километра от моя имот. Съдът обаче предпочета да повярва на неговата версия“, въздъхва Беноа Бито.
Оттогава заплахите не спират. През ноември 2020 г. в реколтата му от елда бяха открити семена от отровното растение татул. Няколко месеца по-късно бутилки със запалителна течност бяха хвърлени през оградата на фермата му. След това говедата му бяха изкарани на един национален път. Нито една от жалбите не постига резултат.
„Аз съм политик, съзнателно съм избрал да се излагам на рискове. Но имам семейство. Жена ми и децата ми приемат много зле тези заплахи. Моят служител, който също е и приятел, посещава психолог. Той вече не се чувства в безопасност и обмисля да напусне фермата“, се оплаква Беноа Бито.
„Всичко започва с обиди“
Притеснен от този натиск, евродепутатът се обръща към жандармерията, за да поиска да го защити от службата „ Деметра“. Тази полицейска служба е създадена през 2019 г. от министъра на вътрешните работи Кристоф Кастане в сътрудничество с FNSEA, най-големият земеделски синдикат, с цел защита на фермерите от нахлувания на защитници на околната среда в техните земи.
„Заявих, че аз също се смятам за жертва на активисти. Офицерът от жандармерията ме погледна изненадан: „Вие не говорите сериозно, г-н Бито. Не мога да поставя силите на службата на ваше разположение, вие сте природозащитник!“
Този случай е само един от многото. „Има безброй смъртни заплахи срещу активисти срещу водните басейни“, обяснява Клое Жербие, адвокат, специалист по право на околната среда. „Всичко започва с обиди в социалните мрежи, след това се появяват призиви за насилие, които никога не биват осъждани. И тогава хората преминават към действия“, продължава Беноа Бито.
За Лионел Брун-Валикон от Лигата за правата на човека „политическият дебат има тенденция да легитимира такъв тип действия“. На 30 октомври 2022 г. Жерал Дарманен не се поколеба да каже, че демонстрациите срещу мегабасейните, които тогава се провеждаха в Сент-Солин, представляват „екотероризъм“.
Ако държавата се отнася по-скоро благосклонно към демонстрациите на фермерите от FNSEA, същото не може да се каже и за отношението ѝ към противопоставящите им се организации. През юни 2021 г. Конфедерацията на селяните организира демонстрация пред централата на Бюрото по труда в Париж с искания за обща селскостопанска политика, която да запазва заетостта на селскостопанските работници.
„Сигурно е имало 300 души, които протестираха мирно. Но бяхме обгазени. Депутати бяха бити“, казва Лоранс Марандола, говорител на Конфедерацията на селяните.
„Изправянето на активисти пред съда става системно. Например това се случи заради няколко бали слама, поставени пред една префектура на полицията. Това е изтощаващо. Особено след като на обвиняемите често се налагат глоби, които се отразяват много болезнено от финансова гледна точка, обяснява тя. Всички мои действия се следят от полицията. Имам доказателства, че телефонът ми е бил подслушван“.
Мобилизиране на антитерористичните служби
Селяните не са единствените засегнати. Според Клое Жербие срещу екологичните движения се използват „значителни средства за разследване с увеличаването на броя на хората със S досиета (със S се маркират лицата, които, според правителствените органи, се смятат за заплаха за националната сигурност) със залепването на етикети под автомобилите, с широкото използване на камери за проследяване“. Стига се дори до мобилизиране на службите за борба с тероризма.
На 5 юни петнадесет души, свързани с радикални екологични движения, бяха арестувани едновременно в няколко фпенски града, след което поставени под полицейски арест. На 20 юни бяха арестувани още петнадесет души, включително Беноа Фейю, един от представителите на организацията „Бунтът на Земята“ (Earth Uprising), младежко екологично движение за опазване на климата, създадено през 2019 г. на Деня на Земята.
Набутан в кола, прикован с белезници, със завързани очи, на лицето му насила е поставена хирургическа маска: „Начин за вземане на ДНК-то ми с хитрост, както полицията по-късно потвърди“. Следва петчасово пътуване до четвърртия подземен етаж на поддирекцията за борба с тероризма в Льовалоа-Пере. В продължение на 96 часа екоактивистът не вижда дневна светлина и е разпитван на редовни интервали от едно и също лице, в присъствието на неговия адвокат.
Беноа Фейю е обвинен, че е организирал, заедно с „Бунта на Земята“, нахлуването в циментовия завод Лафарж в Бук-Бел-Ер, близо до Марсилия, през декември 2022 г. Щетите по оборудването бяха оценени на 6 милиона евро. „Антитерористите прецениха, че това действие е било изключително насилствено, въпреки че не е имало никаква физическа заплаха за хората“, подчертава Беноа Фейю.
Според него, инспекторът му казал по време на разпита, че „антитерористичните служби, които имат по-малко работа през последните години, търсят новите предизвикателства в екологията“. От тридесетте души, арестувани през юни, двама бяха обвинени в „създаване на организирана престъпна група“. За тези обвинения се предвиждат наказания до десет години затвор и глоба от 150 000 евро.
Криминализация на ненасилственото действие
Изправена пред активисти, решени да алармират общественото мнение, понякога чрез действия, които със сигурност не са насилствени, но които могат да представляват престъпление и които могат да се считат за такива, или дори за нещо по-лошо, съдебната система сега показва, че е непреклонна:
„Допреди няколко години акциите на гражданско неподчинение най-често завършваха с отиване в полицията, проверка на лична карта и глоба. Днес те все по-често биват криминализирани с увеличаването на продължителното полицейско задържане“, казва Клое Жербие.
Последният досега пример за това криминализиране на ненасилствените действия е на 6 ноември, когато Грийнпийс организира демонстрация пред Министерството на екологичния преход. Издигната е изкуствена стена от полистирол с надпис: „Затворено за климатично бездействие“.
„Тези хора бяха задържани за 48 часа, веднага бяха изправени пред съда, а активистите от Блегия и Италия бяха заставени незабавно да напуснат страната. Това е абсолютно непропорционално“, оплаква се адвокатът.
Глобите и скъпите процеси са друг, по-фин аспект на репресията. Техният ефект е силно възпиращ. В Мьоз и От-Марн, активисти срещу проекта за складиране на ядрени отпадъци Cigéo, бяха поставили кутии за събиране на дарения за финансиране на съдебните процедури. В резултат на това сдружението Cacendr успя да събере близо 54 000 евро.
„От 2017 г. наблюдаваме увеличение на съдебните процеси, които понякога струват десетки хиляди евро съдебни такси и адвокатски хонорари. За асоциациите на активистите става все по-трудно да ги поемат“, обяснява Жоел Доманжу, администратор на групата „Да излезем от ядрената енергетика“. И добави: „Глобите за участие в забранена демонстрация, в рамките на около 135 евро, се налагат все по-често, което обезкуражава хората да идват“.
„Банковите сметки също могат да бъдат внезапно замразени като част от съдебното разследване, дори преди да бъде произнесена присъда“, добавя Клое Жербие.
Нарастване на насилието след 2019 година
Освен от съдебните процеси, активистите се страхуват, че могат да бъдат физически малтретирани от полицията.
„Когато блокирам обществено място, признавам, че трябва да бъда извлечен от полицията. Това, което е недопустимо обаче, е едни хора да се възползват от възможността да ме ритат скришом, докато други пречат на камерите да снимат. Също така редовно ми слагат белезници“, казва Етиен Фотьо, от дълги години активен член на организацията за ненасилствена борба срещу климатичните промени „Бунт срещу измирането“ (Extinction Rebellion).
Според Лена Лазар, говорител на „Бунтът на Земята“, насилието ескалира от 2019 г. „На 28 юни блокирахме моста Сюли в Париж и полицията откровено ни малтретира. Стана скандал, те се успокоиха за известно време, но след това пак се почна. Имаме все повече ранени по време на нашите акции“.
На 15 юни експертите на ООН осъдиха полицейското насилие, извършено в Сент-Солин три месеца по-рано. Те смятат за обезпокоителна „тенденцията към заклеймяване и криминализиране“ на действията на защитниците на околната среда, която се изразява в „оправдаване на прекомерната, повтаряща се и все по-засилваща се употреба на сила срещу тях“. В резултат на това, в акциите днес участват все по-малко хора.
„Полицейското насилие по време на демонстрации е достигнало такова ниво във Франция, че не можем да не мислим, че то е израз на умишленото желание на правителството да обезсърчи хората да участват“, смята Паскал Гасио от Обсерваторията на полицейските практиките в Тулуза (създадена по инициатива на Лигата по правата на човека).
Политика на страха
Понякога това насилие нанася и пссихологически вреди. „Имам панически страх от обиски в 6 сутринта. По принцип спя много зле, освен когато не съм вкъщи. Когато видя полицейска кола на улицата, изпадам в паника“, казва Етиен Фотьо.
„Репресията се изразява и в страха, който тя причинява. Това са тревогите, жертвите в ежедневието, необходимостта да внимаваш в комуникациите си и т.н.“, Казва Клое Жербие.
За да не откажат тези травми активистите от борбата, екологичните движения правят своя организация „В „Бунтът срещу измирането“ вече има психологически лазарети, отворени по време на демонстрациите. Нощта след сблъсъците в Сент-Солин, на 25 март, там винаги беше пълно“, казва 21-годишна активистка.
В дългосрочен план се изграждат пунктове за оказване на съдействие. „Веднага щом някой напусне полицейския арест, член на колектива е там, за да го вземе, да го успокои, да му даде храна и евентуално да го насочи към здравен специалист“, обяснява тя. Според Etienne Fauteux около една четвърт от хората, изпратени в полицейски арест, излизат до такава степен травматизирани, че са склонни да прекратят участието си в акциите.
*Превод Георги Саулов
