В същото време икономистите са скептични относно заложените цифри и изпълнението на приходната част.

Доц. Красен Станчев прогнозира в предаването „Денят с Веселин Дремджиев“ по ТV+ и TV1, че скоро след изборите следващата година ще трябва да се актуализира бюджетът и да се режат разходи.

„Ако бях министър на финансите, щях да махна ненужните разходи от държавния бюджет, сред които и разходите за военната техника и финансиранията за АЕЦ „Белене“ и получавам около 3-3,5 милиарда лева, които ще могат да бъдат разпределени за други разходи“, коментира Станчев.

В същото време депутатите гласуваха на второ четене догодина дефицитът в държавния бюджет да бъде 5.485 млрд. лв. Приходите през 2021 г. са планирани в размер на 27.051 млрд. лв., а разходите – 32.536 млрд. лв.

Заедно с приходите и разходите по Консолидираната фискална програма дефицитът през 2021 г. ще е по-малък – 4.9 млрд. лв. или 3.9% от БВП. За догодина бюджетът е разчетен при ръст на икономиката от 2.5%.

Между първо и второ четене със 77.5 млн. лв. бе завишен бюджетът на Министерството на вътрешните работи. Допълнителната сума е заради планираното увеличение с 15% на заплатите на полицаите, въпреки че те протестират с искане за 30% ръст на възнагражденията.

През 2021 година в бюджета на Министерството на туризма са заложени 22 млн. лв. за реклама (насърчаване на туризма). Това с около 6 млн. повече от настоящата година.

Дневник обобщава, че сред ключовите промени – силно критикувани от опозицията и експертите, са помощите за отглеждане на деца, които първоначално бяха планирани да са фиксирана сума за всички родители, а в последния варинт се предвижда всички работещи родители, независимо дали взимат социални помощи за отглеждане на деца, да могат да намалят годишната си данъчна основа с 4500 лв. за всяко дете, което се равнява на спестени разходи за подоходен данък в размер на 450 лв. Предвидено е още:

• 510 лв. подоходен праг за получаване на семейни помощи за отглеждане на деца
• 10% увеличение на заплатите на държавната администрация
• 5.6 млрд. лв. за образование
• 4.5 млрд. лв. максимален размер на нов дълг, който може да бъде поет догодина.

Материалът Депутатите ударно приемат Бюджет 2021, икономисти прогнозират актуализация след март е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Отсъствието на депутатите от управляващата коалиция – ГЕРБ и патриотите, остави пленарната зала без кворум, като се регистрираха едва 78 народни представители, от БСП и ДПС.

Дневният ред предполагаше обсъждане на проект за актуализация на бюджета с оглед необходимите мерки за преодоляване на кризата от пандемията на Covid-19. Аргументите на вносителите от опозицията са, че правителството по собствено усмотрение раздава огромни пари без никаква санкция от парламента.

По втората точка от дневния ред трябваше да бъдат изслушани премиерът Борисов и вътрешният министър Терзийски за побоищата по време на сбирката на ГЕРБ в София Тех Парк.

На брифинг в НС БСП обяви, че управляващите са извършили ритуално самоубийство от страх. Обсъжда се в момента дали левицата ще поиска свикване на второ извънредно пленарно заседание.

Коментира се също така, че поведението на управляващите не кореспондира с речта на Борисов от сбирката на ГЕРБ, когато премиерът обяви, че оставка не може да бъде подадена, тъй като парламентът имал да върши много работа и да приема важни за страната решения.

От сутринта около сградата на НС са се събрали множество протестиращи, които хвърлят яйца и домати по фасадата на парламента. Една от вероятните причини управляващата коалиция да бойкотира заседанието е да „се спаси“ премиера от появата му пред протеста.

Материалът Управляващата коалиция провали извънредното заседание на парламента е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това значително ще подобри мярката и ще даде възможност на повече работодатели да се възползват от нея, съобщи депутатът от ГЕРБ Менда Стоянова след неделните заседания на бюджетната и правната комисия на Народното събрание.

При тази ситуация има възможност да се поеме този допълнителен разход в рамките на милиард и половина, които са заделени във фонд „Безработица“, обясни Стоянова.

Предложението е направено от заместник-председателя на парламентарната група на ДПС Йордан Цонев и е прието без възражение, съобщи БНР.

Работодателските организации, обединени в АОБР – АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ, само преди ден входираха в парламента предложения за промени в Закона за извънредното положение, засягащи подпомагането на предприятията за запазване на заетостта.

В писмото до парламентарния шеф Цвета Караянчева се изразява безпокойство, че при над 60 000 принудително спрели работа и над 350 000 засегнати от кризата предприятия, едва 228 искат да се възползват от подкрепата по схемата 60/40.

Хората, които са в неплатен отпуск или се самоосигуряват  ще могат в рамките на три месеца да получат безлихвени кредити до 1500 лева на месец. Гратисният период за погасяване ще е между 3 и 5 години, предлагат депутатите. Срокът за изплащане на заема ще е до 10 години, гласуваха още депутатите от двете парламентарни комисии.

За малките фирми са предвидени и безлихвени кредити до 100 000 лева с гратисен период до 5 години и 10-годишен срок за погасване. Държавата ще подкрепи и селскостопанските производители, ако наемат безработни.

Общини да редуцират или освободят от наеми или такси за ползване – тротоарно и т. н., своите наематели за срока на извънредното положение, решиха депутатите.

Прието е и предложението за намаляване на глобите, свързани с карантината. Ако някой се разхожда в парка, например ще плати 300, а не както предвидените досега 5 000 лева.

Всичко това ще бъде гласувано на второ четене на извънредно заседание на парламента в понеделник.

Материалът Държавата ще поеме и осигуровките по схемата 60/40 е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Бюджетната комисия на парламента гласува на второ четене актуализацията бюджета, която влиза за обсъждане на извънредно заседание на Народното събрание в понеделник.

С два милиарда евро ще бъде увеличена глобалната облигационна програма, чрез която страната ни може да поеме дълг от международните финансови пазари.

Лимитът на новия държавен дълг през цялата 2020 година ще бъде 10 милиарда лева. Това беше предложението на кабинета.

БСП няма да подкрепи актуализацията на бюджета, защото не решава проблемите, които стоят, а ги задълбочава, обяви лидерът на партията Корнелия Нинова.

Според нея времето показва, че мерките, предложени от кабинета, не работят. Нинова даде за пример схемата 60 /40, която е атакувана от всички работодатели и сега се готви „поправка на поправката“.

Пред бТВ Нинова предложи държавата да плати на хората, които са в неплатен отпуск и на свободните професии по една минимална заплата плюс осигуровките, което би струвало на бюджета 912 млн. лева.

БСП настоява да бъдат предоставени 30 млн. лв. като безвъзмездна субсидия на градинари и животновъди, за да бъде осигурена прехраната на населението тази година.

 Депутатът от ДПС Йордан Цонев предложи да има линия за кредитиране на малкия и среден бизнес до 100 000 лева директно от Българската банка за развитие или чрез търговските банки.

Материалът Рано е да искаме заем от МВФ, смята Владислав Горанов е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Правителството очаквано предлага актуализация на държавния бюджет за 2020 г. с дефицит и възможност за нов дълг. При почти внезапен икономически шок, причинен както от вътрешни забрани и ограничения, така и, дори в много по-голяма степен, практическото блокиране на европейската икономика, това не е изненада. Накратко, приходите ще са по-малко от предвиденото, разходите ще са повече и ще има увеличение на държавния дълг за финансиране на бюджетния дефицит. Добрата новина е, че стартовата позиция на България е благоприятна – рекордно ниска безработица, ниво на държавния дълг от около 20% от БВП (само Люксембург и Естония имат по-нисък), баланс в планирания бюджет и фискален резерв от около 10 млрд. лева. Страните, които в период на бърз икономически растеж поддържат балансиран бюджет или дори излишъци имат буфер, или т.нар. „фискално пространство“, да финансират мерки и да поемат негативни въздействия при рязко влошаване на стопанската активност. Лошата новина е, че никой не може да каже колко дълбока и колко продължителна ще е кризата в света, Европа и у нас. Какво точно се променя в бюджета:

• Приходите ще са с 2,44 млрд. лв. малко от планираните, което отразява очакван спад в потребление, заетост и печалби. Намалението е с около 1,1 млрд. лв. при данъка върху добавената стойност, 430 млн. лв. по-малко приходи от осигуровки, по около 300 млн. лв. по-малко приходи от данъци върху печалбите и доходите на физическите лица и около 200 млн. лв. по-малко акцизи.
• Разходите се увеличават с 1 млрд. лв., като това ще е по бюджета на осигурителния институт за мярката „60/40“. Останалите допълнителни разходи, които бяха многократно оповестявани и коментирани през последните дни, се извършват за сметка на намаление на други разходни пера – т.е. свиват се едни харчове за сметка на други.
• Таванът за нов дълг се увеличава от 2,2 до 10 милиарда лева. Правителството засега очаква 3,5 млрд. дефицит , а още 700 млн. лева се насочват в увеличение на капитала на Българска банка за развитие. Изглежда новият таван на дълга е сметнат при допълнителен буфер от 3,6 млрд. лв., който може и да не бъде използван.

Цялото взиране в точните числа обаче е подвеждащо, и според мен съвсем скоро ще се окаже отдалечено от действителността. Никой не се наема да каже кога пандемията ще бъде овладяна в глобален мащаб и по-конкретно – докога ще са де факто блокирани икономиките на основните търговски партньори на България. Същото, разбира се, важи и за вътрешната обстановка в страната. Никой не може да предвиди и кога ще бъдат отворени границите, кога ще има пак полети, ще има ли изобщо летни почивки, и т.н. Затова опитите за прогнози на нивото на БВП, на заетостта, на потреблението , на износа, на инвестициите, изобщо на всичко, което сме свикнали да наричаме „макрорамка на бюджета“, са изключително несигурни.

На пръв поглед, сценарият, послужил като основа за актуализацията, е доста стряскащ – спад на БВП за цялата година с 3% , свиване на туризма и международен транспорт – с 26% и износа на стоки – с 13%, спад на броя на заетите с 4-5 % за 6 месечен период и увеличение на коефициента на безработица с 2,2 процентни пункта. Кризата обаче е с „отворен край“ и често повтаряните от анализатори и политици, и до голяма степен базирани на опита на Китай, очаквания за тримесечни мерки и последващ рестарт на стопанската активност може да се окажат оптимистични. В последните дни прогнозите са за икономически спад в еврозоната от над 10%, включително в Германия , която е основна експортна дестинация за българската промишленост. 

И така, какво конкретно може да се обърка в сметките на финансовия министър?
От една страна, спадът на приходите може да е много по-сериозен. Засега разчетът е освободените от работа в идните две тримесечия да достигнат 120-130 хиляди лица и още в края на годината заетостта да започне отново да расте. Това предполага справяне с епидемията в идните 2-3 месеца, начало на възстановяването в другите европейски икономики и в голяма степен успех на мярката „60/40“. Ако обаче повече хора бъдат съкратени в идните месеци и по-важно – ако уволненията продължат и не се случи оживление през есента, то ще имаме повече разходи за обезщетения за безработни и едновременно с това – по-ниски постъпления от социални и здравни осигуровки и данък върху дохода. Не е ясно и дали правителството ще удължи субсидирането на заетостта при запазване на ситуацията без промяна след 3 месеца, но дори да не я продължи, по-висок брой безработни ще наложат повече разходи за обезщетения.

Заедно с това, продължителната криза, в съчетание с по-голяма загуба на работни места, създава допълнителна несигурност в домакинствата, които неминуемо ще станат по-предпазливи в покупките си, дори тези, които не са загубили работа – а това води до по-сериозен спад на приходите от ДДС заради намаляло потребление.

Значителното свиване на пътуванията – както за лични цели, така и за превоз на товари заради спад в дейността – може да доведе до по-голям спад на приходите от акцизи върху горивата. Отделно, на глобалните пазари цените на ключови суровини спадат, като петролът достига нови исторически ниски стойност, и доколкото за бизнеса и домакинствата поевтиняването е добра новина, то носи по-ниски приходи от ДДС за бюджета. Не е ясно и как ще се поддържа събираемостта на приходите – на теория данъкоплатците не би следвало да се опитват да се финансират чрез забавяне на вноски заради високите наказателни лихви, а и именно за да се избегне това се разработват мерки за достъп до ликвидност през търговските банки. Ако кризата изглежда кратка и се вижда „светлина в края на тунела“, подобна логика ще работи, иначе – няма как да знаем  

Затова е важно големите страни в ЕС да се справят, за да започнат да отварят заводите, а ограниченията за придвижване лека-полека да се облекчат. Това ще е и първа индикация за относително по-оптимистичния сценарий – в който кризата се овладява бързо и следва активизация на социалния живот, потреблението и производството. Ако азиатските икономики (Китай, но не само) се възстановяват бързо, това също дава някакъв обозрим хоризонт. Голяма част от предприемачите и домакинствата базират решенията си за инвестиции и разходи върху очакванията си за бъдещето. При усещане за краткосрочен срив, но с перспектива за бързо връщане на пазари и продажби, това няма да отложи нови проекти, вероятно и потреблението може да бъде поддържано дори за сметка на спестявания – нали затова всички пестят бели пари за черни дни. Всичко това може да доведе до сериозен, но краткосрочен спад, който да е свързан с ограничени съкращения на работни места само в пряко засегнатите отрасли. Ако възстановяването стартира бързо, може да има и известно компенсиращо потребление след няколко месеца, което пък ще доведе до повече данъчни приходи.

Изглежда тази обща неизвестност е мотивирала финансовия министър да поиска увеличение на тавана на дълга, значително надхвърлящо предложения (към момента) дефицит. Ползата от ниския дълг е, че държавата няма значителни погашения по стари заеми – но все пак има падежи от малко над 300 млн. през юли  и още 800 млн. в началото на 2021 г., за които трябва да се планира ресурс. Но в крайна сметка, никой не задължава правителството да поеме максимума на разрешения дълг – ако дефицитът е в тези рамки, това няма да се наложи.

Същевременно, правителството може да съкрати разходи със съмнителна полза, част от тях финансирани с европейски средства. В добрите години беше лесно такива проекти да минават, особено ако носеха популярност – всичко от стадиони, грандиозни ремонти на площади или паркове, празни велоалеи и други подобни.

Материалът Трудната актуализация: без макрорамка при криза с „отворен край“ е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Тогава народните представители задължително трябва да се съберат, защото конституцията не позволява дистанционно да се взимат решения.

Това съобщи председателят на бюджетната комисия в парламента Менда Стоянова пред БГНЕС.

Тогава трябва и да се приеме Законът за енергетитака за намалението на цената на газа със задна дата, както и Законът за извънредното положение.

Според Менда Стоянова ще се наложи удължаване на извънредното положение. Сега то изтича на 13 април, но едва ли нещата ще приключат дотогава.

Попитана дали са закъснели с преминаването към извънреден режим на работа, Стоянова каза, че са имали много работа и този ход е бил правилен.

Тя заедно с другите депутати се подложиха на тест за коронавирус, след като късно снощи колегата й – депутат от ДПС, д-р Хасан Адемов, се оказа с положителна проба.

Междувременно след проведения председателски съвет НС стана ясно, че утрешното заседание на парламента, на което трябваше да бъде обсъдена актуализацията на бюджета, се отменя.

Лидерите на парламентарните групи са обсъдили и идеята за дистанционно заседание, но окончателно решение ще бъде прието, след като станат известни резултатите от пробите за коронавирус на всички народни представители.

Материалът Гласуват актуализацията на бюджета другата седмица, заяви Менда Стоянова е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това съобщи финансовият министър Владислав Горанов. Според него, ако ограниченията, свързани с пандемията, са повече от 3 месеца, възстановяването ще приключи в края на 2021 година. Възстановяването на заетостта ще започне в края на тази година и ще продължи през следващата.

Горанов прогнозира, че безработицата ще се увеличи с 2 процентни пункта. Припомняме, вчера социалният министър Сачева съобщи, че от началото на извънредното положение у нас са се регистрирали нови 9909 безработни.

Все по-трудно е прогнозирането какво ще се случи в глобалната и българската икономика до края на 2020-а. Но предвидените ръстове в Закона за бюджета няма да се реализират, допълни финансовият министър.

Припомняме, на извънредно заседание снощи кабинетът предложи да бъде актуализиран бюджетът на държавата за тази година.

Аргументите са, че хазната няма да може да събера 2,440 млрд. лева приходи, а разходите й ще са повече с 1,07 млрд. лева. Горанов е категоричен обаче, че данъчната политика няма да се промени, както и за момента не се предвиждат съкращения в държавния сектор.

Със 700 млн. лева пък се увеличава капиталът на Българската банка за развитие, така че са необходими 4,2 млрд. лева над предвидените в буфери.

В крайна сметка правителството предлага лимитът на дълга от заложените 2,2 млрд. лева да бъде увеличен на 10 млрд. лева.

Очаква се бюджетният дефицит да стане 3,5 млррд. лева или около 3% от БВП.

Правителството ще разгледа възможност да търси както вътрешен и така и външен дълг, каза още Горанов. Той ще поиска от парламента максимална свобода, за да може бързо да се направи интервенция на пазара.

Материалът Спад на икономиката с 3%, възстановяването й може да продължи до края на 2021-ва е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Мотивите са, че разработените базов и алтернативни сценарии на развитие на макроикономическите индикатори в годишен план очертават сериозно изоставане при основните данъци и осигурителни вноски спрямо планираните параметри с разчетите към ЗДБРБ за 2020 година. Причините за прогнозираното неизпълнение на приходите са комплексни – външни и вътрешни фактори – като те ще допринесат за намаляване на вътрешното потребление, свиване на износа и вноса, по-ниска от планираната заетост, промени в допусканията за цената на суровия петрол и курса на щатския долар и др. Разчетите при изготвения базов сценарий очертават неизпълнение на годишните прогнози по приходите в общ размер на около 2,44 млрд. лв., като ще бъдат засегнати основните данъци – ДДС, акцизи, корпоративни данъци, ДДФЛ, социално-осигурителни вноски и др.

Освен това, както по-рано днес анонсира финансовият министър Горанов, кабинетът реши да предложи увеличаване на лимита за поемане на нов държавен дълг с близо пет пъти – от 2,2 млрд. лева, на 10 млрд. лв.

Това се прави в контекста на предлаганото увеличаване на дефицита (3,5 млрд. лв.) и осигуряването на допълнителен капитал за ББР (700 млн. лв.), което общо възлиза на 4,2 млрд. лв., както и за гарантирането на достатъчно ликвидни фискални буфери в случай на по-негативен от очаквания сценарий

Както и се очакваше МС предлага парламентът да гласува актуализация на бюджета за 2020 година в размер на 1,43 млрд. лв., в т.ч. 1 млрд. лв. за допълнителни разходи и 430 млн. лв. за компенсиране на очаквано неизпълнение на приходите по бюджета на ДОО.

„Допълнителните разходи“ са размерът на компенсациите по схемата 60:40, с които държавата ще подпомага фирмите, закъсали заради извънредното положение.

Все пак, министрите приемат и следната формулировка:

„От фискална гледна точка България се намира в добра кондиция на прага на извънредната ситуация, предизвикана от разпространението на заразата с COVID-19. Дисциплинираната и последователна политика за поддържане на положително или близко до балансирано салдо през последните години позволи да бъдат запазени буферите във фискалния резерв. Параметрите по изпълнението на бюджета към момента на обявяване на ситуацията на извънредно положение в България по консолидираната фискална програма са добри и се отчита текущо превишение на приходите над разходите. Това обаче е само моментното състояние на фиска на прага на настоящата безпрецедентна криза.“

Материалът Удряме „тавана“ на дефицита, МС гласува 5-кратно увеличаване лимита за теглене на заеми е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Стана ясно и че тази вечер ще бъде обсъдено и вероятно прието актуализиране на бюджета с 1-1.5 млрд. лева, с които да се поеме мярката от постановлението в рамките на три месеца. Решението на МС е изпратено и за одобрение до Европейската комисия, тъй като представлява държавна помощ. Очаква се Брюксел да реагира бързо, коментираха премиерът и министрите.

Актуализацията на бюджета ще наложи свикване на парламента за дебати и приемане на предложението на МС. Освен това, финансовият министър добави, че ще се поиска и увеличаване на лимита за поемане на дълг.

В приложение към постановлението има списък от икономически дейности, които са пряко засегнати от извънредното положение и които могат още от утре да кандидатстват за държавно компенсиране на 60 процента от осигурителния доход на служителите.

Фирмите, които не попадат в списъка ще могат също да кандидатстват, ако покажат 20 % спад на приходите спрямо месец март 2019 година.

Относно изчисленията на АИКБ, че всъщност схемата е не 60:40, а 23:77, като работодателят поема огромната тежест, министър Сачева коментира, че това не е така, тъй като мярката не финансира цената на труда – която е различна в отделните сектори, а осигурителен доход на конкретния работник или служител.

Като цяло обаче бизнесът е скептичен и смята, че за много малко фирми, и то в добро финансово състояние, тази мярка ще има ефект.

Процедурата по кандидатстване ще бъде електронна, максимално облекчена и бърза, но през цялата година ще могат да се правят проверки от Главна инспекция по труда и НАП и злоупотребилите и посочили неверни данни ще връщат получените пари.

На компенсация имат право всички служители, сключили трудов договор преди 13 март 2020 година. Кандидатстването може да бъде месец за месец, като списъкът със служители, за чието компенсиране се кандидатства, може да бъде актуализиран – намаляван или увеличаван.

Ако работодателят не може да плаща 40-те процента, то той ще връща полученото от държавата. Той не е длъжен да кандидатства, нито да го прави за целия персонал, ако не вижда перспектива за дейността си, коментира Горанов, но препоръча да не се отказваме с лека ръка от служителите.

За стартъпите, които не са обект на мерките от постановлението, ще се погрижи Фондът на фондовете, добавиха двамата министри.

От думите на социалния министър стана ясно, че от началото на кризата са се регистрирали нови 9909 безработни, а общият им брой за страната е 289 хиляди души.

Материалът МС прие компенсацията „60:40“, актуализираме бюджета с 1-1.5 млрд. лева е публикуван за пръв път на Икономически живот.