Спрямо февруари 2020 година депозитите на нефинансовите предприятия са се увеличили с 13.3%. Те са 29.278 млрд. лв. (23.2% от БВП) в края на февруари 2021 година). Депозитите на Домакинствата са 62.460 млрд. лв. (49.6% от БВП) в края на февруари 2021 година. Те се увеличават с 11.3% спрямо същия месец на 2020 г.

Кредитите за фирмите също нарастват с 2.6% на годишна база през февруари 2021 г. и в края на месеца достигат 35.801 млрд. лв. (28.4% от БВП).

Кредитите за Домакинствата са 25.770 млрд. лв. (20.4% от БВП) в края на февруари 2021 година. Спрямо същия месец на 2020 г. те се увеличават с 6.3%

В края на февруари 2021 г. жилищните кредити са 12.172 млрд. лв. и нарастват на годишна база с 11.3%. Потребителските кредити възлизат на 12.057 млрд. лв. и се увеличават с 4.8% спрямо февруари 2020 г.

Кредитите за Работодатели и самонаети лица се понижават с 8.5% на годишна база през февруари 2021 г. и в края на месеца са 371.9 млн. лв.

Материалът Ръст на жилищните и потребителските кредити през февруари е публикуван за пръв път на Икономически живот.

При фирмите най-висок ръст имат депозитите от 500 хил. до 1 млн. лева. Техният брой нараства с 1215 (30.4%), а размерът им 938,26 млн. лева (33.3%).
С 262 броя нарастват депозитите над 1 млн. лева, а размерът им е със 703,54 млн. лева по-голям на годишна база.

При домакинствата по брой депозити най-голям е ръстът също при тези между 500 хил. и 1 млн. лева (17.1%). Като общ размер обаче най-голямо нарастване има при депозитите между 100 и 200 хиляди лева – с 1,038 млрд. лева на годишна база.

Депозитите над 1 милион са 151 броя повече, или 529,15 млн. лева.

Най-голям ръст (4.3%) на кредитите при фирмите са тези над 1 млн. лева – 1,121 млрд. лева.

При домакинствата кредитите между 100 хил. и 250 хилади лева са с най-голям ръст и по брой, и по общ размер. Кредитите над 1 млн. лева са намалели с 18 броя или 36,62 млн. лева.

Депозитите на сектори Нефинансови предприятия и Домакинства и Нетърговски организации, обслужващи домакинствата (НТООД) в края на декември 2020 година са 9.955 млн. броя. Те намаляват с 2.5% спрямо декември 2019 г. при годишно понижение от 2.8% в края на септември 2020 година. Общият им размер e 90.322 млрд. лева и нараства с 10% на годишна база при 9.4% годишен ръст в края на септември 2020 година

Депозитите на фирмите в края на декември 2020 г. са 587 хил. броя, което представлява спад от 2.8% спрямо края на същия месец на 2019 г. при годишно намаление от 2.2% в края на септември 2020 година. В края на последното тримесечие на 2020 г. размерът на тези депозити е 29.280 млрд. лева като на годишна база той нараства с 10.5% при 12.4% годишно повишение в края на предходното тримесечие.

В края на последното тримесечие на 2020 г. броят на депозитите на домакинствата е 9.368 млн., като намалява на годишна база с 2.5% при годишно понижение от 2.8% в края на септември 2020 година. Размерът на тези депозити в края на декември 2020 г. е 61.042 млрд. лева, като нараства с 9.7% на годишна база при 7.9% годишен ръст в края на септември 2020 година.

Кредитите на фирмите и домакинствата към края на последното тримесечие на 2020 г. са 2.913 млн. броя. На годишна база те намаляват с 8.2% при 7% годишно понижение в края на септември 2020 година. Общият им размер e 61.504 млрд. лева, като той се повишава с 4.6% на годишна основа в сравнение с 4.3% годишно  увеличение  към  края  на  септември  2020  година.

При фирмите кредитите в края на последното тримесечие на 2020 година са 140 хил. броя. В края на декември 2020 г. те спадат на годишна база с 5.9% при годишно понижение от 4.9% в края на предходното тримесечие. Размерът на тези кредити е 36.011 млрд. лева, което представлява нарастване с 3.1% на годишна  база  в  сравнение  с  2.1%  годишно  увеличение  в  края  на  септември  2020  година.

В края на декември 2020 г. броят на кредитите на сектор Домакинства и НТООД намалява с 8.3% на годишна база, като достига 2.773 млн. при 7.1% годишно понижение в края на третото тримесечие на 2020 година. Размерът им нараства на годишна база с 6.6%, като достига 25.493 млрд. лева, при 7.5% годишно нарастване в края на предходното тримесечие.

Материалът Броят на депозити и кредити намалява, общият им размер расте е публикуван за пръв път на Икономически живот.

В края на ноември 2020 г. депозитите на неправителствения сектор са 91.390 млрд. лв. (82.3% от БВП), като годишното им  увеличение е 9.7% при 8.7% годишно повишение през октомври 2020 година.

Депозитите на фирмите са 28.552 млрд. лв. (25.7% от БВП) в края на ноември 2020 година и в сравнение със същия  месец на 2019 г. се увеличават с 11%

Депозитите на домакинствата са 59.337 млрд. лв. (53.5% от БВП) в края на ноември 2020 година. Те се увеличават с 8.5% спрямо същия месец на 2019 г. (8.6% годишен ръст през октомври 2020 година).

В края на ноември 2020 г. кредитите за неправителствения сектор са 65.332 млрд. лв. (58.9% от БВП) при 64.863 млрд. лв. към октомври 2020 г. (58.4% от БВП). През ноември 2020 г. те се увеличават на годишна база с 4.1%.

От БНБ коментират, че изменението в размера на кредитите за неправителствения сектор е повлияно и от нетните продажби на кредити от Други парично-финансови институции, чиито обем за последните дванадесет месеца е 535.2 млн. лева. На годишна база продадените кредити от Други ПФИ са 535.2 млн. лв. (в т. ч. 13.5 млн. лв. през ноември 2020 година) като за последните дванадесет месеца няма обратно изкупени кредити.

Кредитите за бизнеса нарастват с 2.2% на годишна база през ноември 2020 г. и в края на месеца достигат 35.589 млрд. лв. (32.1% от БВП).

При домакинствата кредитите са 25.474 млрд. лв. (22.9% от БВП) в края на ноември 2020 година. Спрямо същия месец на 2019 г. те се увеличават с 6.9% (7.1% годишно повишение през октомври 2020 година).

В края на ноември 2020 г. Жилищните кредити са 11.897 млрд. лв. и нарастват на  годишна база с 11.8% (11.9% годишно увеличение през октомври 2020 година).

Потребителските кредити възлизат на 11.926 млрд. лв. и се увеличават с 5.4% спрямо ноември 2019 г.

Материалът Кредитите и депозитите на фирми и домакинства продължават да нарастват е публикуван за пръв път на Икономически живот.

През третото тримесечие на 2020 г. възстановяването на глобалната икономическа активност се ускори. Конюнктурните индикатори показаха подобряване на бизнес климата както в промишлеността, така и в сектора на услугите, но към септември се наблюдават признаци за известно забавяне в темпа на възстановяване. По-­слабото глобално търсене на стоки и услуги, произтичащо от голямата икономическа несигурност, свързана с развитието на пандемията от COVID-19, продължи да потиска темповете на инфлация в глобален мащаб, най­-вече в страните с развити икономики.

През третото тримесечие ЕЦБ и Федералният резерв не предприеха нови мерки на паричната политика.В съответствие с показваните от международната конюнктура признаци за възстановяване на глобалната икономическа активност очакванията ни за външното търсене на български стоки и услуги са за свиване на темпа на годишен спад в края на 2020 г. и в началото на 2021 г.

През периода януари – юли 2020 г. бе отчетено слабо нарастване на излишъка общо по текущата и капиталовата сметка спрямо съответния период на 2019 г. в резултат най­-вече на намаляването на дефицита по търговския баланс при отчетено силно свиване на външно­търговските потоци към българската икономика.

През четвъртото тримесечие на 2020 г. и през първото тримесечие на 2021 г. очакваме положителното салдо по текущата и капиталовата сметка да се увеличи спрямо нивото от края на 2019 г. главно поради по­висок излишък по капиталовата сметка при допускане за насочването на средства по оперативните програми на ЕС с цел преодоляване на последиците от разпространението на COVID-19 под формата на капиталови трансфери към България.

Депозитите на неправителствения сектор в банковата система продължиха да нарастват със сравнително високи темпове през периода юни – август 2020 г. под влияние както на продължаващото отлагане на потребление от страна на домакинствата и на ограничената инвестиционна активност на фирмите, така и на запазващото се формиране на спестявания с предпазен характер.

Започналата от март 2020 г. тенденция към забавяне на растежа на кредита за нефинансови предприятия и домакинства се запази и в периода юни – август. Влошената макроикономическа среда, по­слабото вътрешно и външно търсене на стоки и услуги и несигурността относно бъдещите доходи на домакинствата и печалби на фирмите във връзка с пандемията от COVID-19 имаха ограничаващ ефект върху търсенето на кредити. Същевременно банките отчитат затягане на кредитните стандарти и на другите условия по кредитите. През последното тримесечие на 2020 г. и първото тримесечие на 2021 г. очакваме формирането от страна на икономическите агенти на спестявания с предпазен мотив да продължи да допринася за сравнително висок темп на нарастване на депозитите в банковата система, а при кредита за неправителствения сектор очакваме допълнително забавяне на годишния растеж.

През второто тримесечие на 2020 г. БВП на България в реално изражение се понижи с 10.0% на верижна база, което се определяше от едновременен спад на вътрешното търсене и на нетния износ. Основно влияние за отчетения много голям спад на икономическата активност оказаха въведените ограничителни мерки срещу разпространението на COVID-19 у нас и в международен мащаб. В условията на пандемия фискалната политика имаше анти­цикличен характер и допринасяше положително за икономическата активност както чрез по­високия размер на националните и на съфинансираните от ЕС разходи на правителството за инвестиции, така и чрез увеличените нетни трансфери към домакинствата.

Според сезонно изгладените данни през второто тримесечие на 2020 г. броят на заетите общо в икономиката се понижи с 1.0% на верижна база, което се дължеше на секторите на услугите и индустрията, докато заетостта в селското стопанство се повиши. Краткосрочните конюнктурни индикатори дават сигнали за частично възстановяване на икономическата активност в страната през третото тримесечие на 2020 г. В резултат на смекчаването на ограничителните мерки, въведени срещу COVID-19 в България и в чужбина, през третото тримесечие на 2020 г. се наблюдаваше устойчиво подобряване на бизнес климата и на доверието на потребителите. Тези тенденции бяха съпроводени с нарастване спрямо предходното тримесечие на продажбите в търговията на дребно, на оборотите в промишлеността и на индексите на производството в строителството и услугите, а също и с понижаване на равнището на безработица до 7.9% през август спрямо 8.8% през май 2020 г. според сезонно изгладените от БНБ данни на Агенцията по заетостта.

При реализиране на допускането за липса на ескалация на броя на заразените с COVID-19 и за последващо затягане на противоепидемичните мерки, което да се отрази на икономическото поведение на домакинствата и фирмите, през четвъртото тримесечие на 2020 г. и първото тримесечие на 2021 г. очакваме да се запази тенденцията към възстановяване на икономическата активност на верижна база, но реалният БВП да остане под нивото си от периода преди пандемията.

Годишната инфлация през август се забави значително спрямо края на 2019 г. и възлезе на 0.6%, което се определяше главно от ефектите, произтичащи от разпространението на COVID-19 и от мерките за ограничаването му. Забавяне на инфлацията или понижение на цените на годишна база през август се наблюдаваше при всички основни групи на ХИПЦ. С основно значение за забавянето на общата инфлация беше групата на енергийните продукти, чийто отрицателен принос съответстваше на значителното понижение на годишна база на цената на петрола на международните пазари. Растежът на цените на храните и услугите се забави, което също допринесе за понижението на общата инфлация към август.

През четвъртото тримесечие на годината очакваме забавяне на общата инфлация спрямо август, последвано от ускоряване през първото тримесечие на 2021 г., като тази динамика отразява най­вече очакванията ни за динамиката на цените на храните и на петролните продукти на международните пазари през този период. В условията на понижаващи се на годишна база цени на петрола енергийните продукти се очаква да имат най­голям отрицателен принос за общата инфлация. Предвиждаме инфлацията при храните да се забави през четвъртото тримесечие на 2020 г. спрямо август, но през първото тримесечие на 2021 г. да се ускори на верижна база в съответствие с допусканията ни за изменението на международни­те цени на храните. Очакваме базисната инфлация да започне плавно да се ускорява в нача­лото на 2021 г. в съответствие с постепенното възстановяване на частното потребление.

Материалът Нарастване на депозитите с „предпазен характер“ очаква БНБ и за 2021 година е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Средният лихвен процент по депозитите с договорен матуритет в левове спада с 0.03 пр.п. до 0.11%, а по тези в евро – с 0.11 пр.п. до 0.12%.

През октомври тази година средните лихвени проценти по овърнайт-депозитите в левове и в евро се понижават с  0.01  пр.п.  до  0.01%  спрямо  същия  месец  на  2019  г.  При депозитите с договорен матуритет в левове средният лихвен процент спада с 0.05 пр.п. до 0.19%, а в евро – с 0.06 пр.п. до 0.15%.

При бизнеса средният лихвен процент по депозитите с договорен матуритет в левове през октомври 2020 г. спрямо октомври 2019 г. се понижава с 0.09 пр.п. до -0.05%, а по тези в евро се увеличава с 0.05 пр.п. до 0.05%. В сравнение със септември 2020 г. средният лихвен процент по депозитите с договорен матуритет в левове се повишава с 0.03 пр.п., а по тези в евро – с 0.07 пр.п.

При кредитите за потребление за домакинствата през октомври 2020 г. средният лихвен процент намалява в сравнение с октомври 2019 г. с 0.53 пр.п. до 7.79%, а по тези в евро – с 0.29 пр.п. до 3.55%.
При жилищните кредити в левове средният лихвен процент се понижава с 0.15 пр.п. до 2.86%, а по тези в евро – с 0.10 пр.п. до 3.59%. Средният лихвен процент по другите кредити в левове нараства с 1.27 пр.п. до 3.66%, а в евро – с 1.25 пр.п. до 3.78%.

Годишният процент на разходите (ГПР) по кредитите за потребление в левове през октомври 2020 г. в сравнение със същия месец на 2019 г. се понижава с 1.40 пр.п. до 8.70%, а по кредитите за потребление в евро – с 0.20 пр.п. до 3.81%. През октомври 2020 г. годишният процент на разходите по жилищните кредити в левове спада спрямо октомври 2019 г. с 0.29 пр.п. до 3.09%, а по жилищните кредити в евро – с 0.31 пр.п. до 3.86%.

За фирмите средният лихвен процент по кредитите до 1 млн. евро, договорени в левове, намалява спрямо същия месец на 2019 г. с 0.44 пр.п. до 3.42%, а по тези, договорени в евро – с 0.10 пр.п. до 2.62%. Средните лихвени проценти по кредитите над 1 млн. евро, договорени в левове и в евро, нарастват съответно с 0.07 пр.п. и с 0.53 пр.п. до 2.34%.

През октомври 2020 г. основният лихвен процент (ОЛП) 0.00%, като запазва нивото си в сравнение с октомври 2019 г. и със септември 2020 година.

Материалът Спадат лихвите по депозитите на домакинствата е публикуван за пръв път на Икономически живот.

За сметка на това в края на септември кредитите, предоставени на финансови предприятия, са в размер на 4,354 млрд. лева (3,9% от БВП), нараствайки на годишна база с 34,9% след като през август се повишиха още повече – с 38,2%.

Депозитите на нефинансовите предприятия (в жълто на графиките) през септември са в размер на 28,529 млрд. лева (25,7% от БВП), нараствайки на годишна база с 12,4% след тяхно повишение с 12,2% през предходния месец. В същото време депозитите на финансовите предприятия намаляват с 0,6% на годишна база след растеж с 5,2% през август и достигат през деветия месец на годината 3,094 млрд. лева (2,8 от БВП), сочат още данните на БНБ.

В края на септември депозитите на домакинствата и НТООД (Нетърговски организации, обслужващи домакинствата) (в червено на графиките) са в размер на 58,152 млрд. лева (52,4% от БВП), като се повишават на годишна база със 7,9% след растеж със 7,6% през август.

Кредитите за домакинства и НТООД пък са в размер на 25,139 млрд. лева (22,6% от БВП), като спрямо септември 2020 г. те се увеличават със 7,5% след повишение със 7,4% месец по-рано.
През септември жилищните кредити са за 11,634 млрд. лева и нарастват на годишна база с 12,3% (при годишно увеличение с 12,3% и през август), докато потребителските кредити възлизат в края на септември 11,806 млрд. лева и са с 6,2% над нивата от септември 2019-а година след тяхно повишение с 6,2% месец по-рано.

Депозитите на неправителствения сектор (в кафяво на графиките) в българската банкова система са в размер на 89,776 млрд. лева (80,9% от прогнозния БВП), като годишното им увеличение е с 9% след растеж с 8,9% месец по-рано – август 2020 година.

Кредитите за неправителствения сектор през септември са в размер на 64,303 млрд. лева (57,9% от БВП) спрямо 63,580 млрд. лева през август 2020, като нарастват на годишна база с 5,9%.

Материалът Нарастват и депозитите, и кредитите на домакинствата у нас е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Както стана практика в последните пет години, банките продължават да разчитат на твърдата си ставка от такси и комисиони, които са засегнати едва с 8.7% от кризата и са в размер на близо 800 млн. лв. Разходите за тях отчитат понижение от 9 млн. лв. до 132.7 млн. лв.

Приходите на банките от лихви в края на август възлизат на 1.97 млрд лв., като тук кризата е взела своето, намалявайки ги със 73.74 млн. лв. или с 3.59%. Изплатените от банките лихви отбелязват междинно леко покачване в края на осмия месец до 219.8 млн. лв. или с ръст от близо 14% по-високи на годишна база. Този процес скоро ще приключи, след като лихвите по депозити станаха нулеви.

Въпреки кризата обаче депозитите в банките прескочиха психологическите 100 млрд. лв., увеличавайки се с 6.7% на годишна база. 60% от тези депозити отново са на населението, като ръстът им е с още 4 млрд. лв., което е странно при настоящата криза и растяща безработица.

Кредитите отбелязват спад с 15 млрд. лв. до 77 млрд. лв., но това се дължи на липсата на кредитиране на централните банки, които година по-рано са били кредитирани с 12 млрд. лв. В условията на кризата кредитите на домакинствата логично растат, като към юли те са се увеличили с 1.8 млрд. лв. до 25.26 млрд. лв.

Собственият капитал на банковата система през август се увеличава със 143 млн. лв. до 15.2 млрд. лв. Нарастват внесеният капитал и натрупаният друг всеобхватен доход и печалбата.

Към края на август одобрените заявления за отсрочване и уреждане на изискуеми задължения към банки и дъщерните им дружества – финансови институции са за общата стойност от 9.07 млрд. лв. От тях малко над 2.1 млрд лв. са на домакинствата, а останалите 6.96 млрд. лв. са на предприятията.

Материалът Банките губят 43.45% от печалбата си в края на август 2020 г. е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това е валидно вече няколко месеца, като въпросната лихва важи за всички влогове, независимо от срочността и валутата. С нулева лихва са дори и детските спестовни влогове, които винаги досега са били най-доходоносни заради своята дългосрочност – до навършването на пълнолетие на детето.

Изданието коментира, че мярката е очаквана, тъй като през последните години лихвите по спестяванията постоянно падат, доближавайки все повече нулата. Припомня се, че от началото на 2016 г. основният лихвен процент в страната стана 0.00%, а БНБ наложи отрицателна лихва от 0.6% върху свръхрезервите на банките.

В отговор на действията на централната банка спрямо свръхрезервите, почти всички трезори въведоха такси върху големите фирмени влогове. Така на практика, вече повече от година, бизнесът вместо да печели от вложените си пари, плаща на банките да им ги съхраняват. „Таксите за съхранение“ варират от 0.5 до 1% в зависимост от сумата, като при някои трезори удръжките започват след прехвърляне на влогове от 1 млн. лв.

За момента депозитите на гражданите са без такси за обслужване, внасяне и теглене на пари на падеж, но доходността от тях се облага с 8% данък. Често обаче влоговете са обвързани с разплащателни сметки, чиято такса за обслужване е минимум 2 лв. месечно. Така част от спестителите на практика плащат на банките за депозираните в тях средства, вместо да получават някаква доходност.

Материалът Две наши банки с 0.00 % лихва по депозитите е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това е едно от заключенията на изготвения от Асоциацията на банките в България анализ „Икономиката и банковият сектор на България“, визиращ първото тримесечие на 2020 година.

През този период инфлацията възлиза на 3% на годишна база, като в края на март 2020 г. безработицата нараства до 4,5%.

Бюджетният излишък възлиза на 1,4% от БВП, а активите на банковата система нарастват с 6,3% на годишна база до 115,1млрд. лв., като за първото тримесечие на 2020г. банковият сектор отчита нетна печалба в размер на 296,2 млн. лв. (спад от 4,2% на годишна база), при минимален ръст на нетния лихвен доход и спад на нетния доход от такси и комисиони.

Влияние върху финансовия резултат оказват кредитната активност, по-ниските приходи от такси и комисиони, ниските лихвени проценти, извършените обезценки, управлението на качеството на кредитния портфейли някои еднократни ефекти.

През първото тримесечие на 2020г. растежът на кредитите е по-ясно изразен при домакинствата. Средните лихвени проценти по новодоговорените кредити и срочни депозити задържат достигнатите ниски стойности.

Асоциацията цитира пролетна икономическа прогноза за България на ЕК, в която се очаква през 2020г. БВП да се свие със 7,2%, до голяма степен повлиян от неблагоприятното въздействие на пандемията от COVID-19. С постепенното вдигане на ограничителните мерки, ЕК очаква възстановяване на икономическата активност през втората половина на годината.

Предвижда се вътрешното търсене да се засили още през третото тримесечие и да продължи да расте през четвъртото. ЕК очаква растежът на българската икономика да се възстанови през 2021г. до 6%, което частично може да компенсира спада през 2020г.

Изтъква се, че възстановяването ще бъде задвижено от частното потребление, с подобряването на пазара на труда. ЕК очаква растежът да бъде благоприятно повлиян от очакваното възстановяване на износа, но се прогнозира по-бавно възстановяване на инвестиционната дейност.

В края на първото тримесечие на 2020 г. пазарният дял на петте най-големи банки по размер на активите намалява до 61,7% от 62,1%, колкото беше към края на 2019г. Банките от втора група запазват пазарния си дял от 34,7%. Активите на клоновете на чуждестранни банки нарастват до 3,6% от общите активи на системата при 3,2%в края на четвъртото тримесечие на 2019г.

Към 31 март 2020г. 62,2% от активите в банковата система са под формата на кредити и вземания, които възлизат на 71,56 млрд. лв. Паричните средства, които се равняват на 21,37 млрд. лв., формират 18,6% от активите. Делът на портфейлите с ценни книжа е 13,4% (15,39млрд. лв.).

За сравнение, в края на четвъртото тримесечие на 2019г. делът на кредитите и вземанията е бил 65,7%, на паричните средства – 15,9%, а на портфейлите с ценни книжа – 13%.

Ликвидният буфер и нетните изходящи ликвидни потоци в края на март 2020г. са, съответно, 28,9 млрд. лв. и 11,1 млрд. лв., според данните на БНБ. Коефициентът на ликвидно покритие (LCR) е 261%, спрямо 269,9% в края на 2019г. За сравнение, по данни на ЕЦБ, в края на четвъртото тримесечие на 2019 г. отношението на ликвидно покритие за банките, участващи в Единния надзорен механизъм (SSМ), възлиза на 145,96%.

В края на първото тримесечие на 2020г. кредитната активност остава висока, която е по-изразена в сегмента на кредитите за домакинства. При нефинансовите предприятия (към декември2019г.) най-голям годишен темп на нарастване статистиката на БНБ регистрира при кредитите за фирмите в секторите: образование; транспорт, складиране и пощи; създаване и разпространение на информация и творчески продукти, далекосъобщения и операции с недвижими имоти.

Ръстовете са високи, вследствие на ниската база като обем кредити за секторите. В края на март 2020 г. общата сума на кредитите за неправителствения сектор (нефинансови предприятия и домакинства), отчитани като салда, според паричната статистика на БНБ, нараства със 7% на годишна база до 59,18 млрд. лв. и в сравнение с 58,52 млрд. лв. в края на декември 2019г.

Към края на първото тримесечие на 2020г. необслужваните кредити, като дял и като абсолютна стойност, продължават да намаляват. Към 31 март 2020г. обемът на необслужваните кредити (без централни банки и кредитни институции) спада до 3,969 млрд. лв. при 4,43 млрд. лв. година по-рано. Депозитите, привлечени от банките, продължават да нарастват. В края на март 2020 г. общата сума на депозитите в банковата система достига 85,25 млрд. лв., като отбелязват годишен ръст от 7,8%, на фона на ниските лихвени проценти по депозитите.Прирастът на спестяванията е по-бавен, в сравнение с отчетените 9,7% на годишна база към края на декември 2019г.

В края на първото тримесечие на 2020 г. обемът на потребителските кредити, отчитани според статистиката на управление „Банков надзор“ на БНБ, възлиза на 12,61 млрд. лв., при 12,43 млрд. лв. тримесечие и 10,55 млрд. лв. година по-рано. През първото тримесечие на 2020 г. потребителските кредити бележат увеличение от 1,5% на тримесечна база, а на годишна база е отчетено нарастване от 19,6% (по данни от управление „Банков надзор“ на БНБ).

Обемът на жилищните кредити, отчитани според статистиката на управление „Банков надзор“ на БНБ, се равнява на 12,76 млрд. лв., при 12,49 млрд. лв. в края на четвъртото тримесечие на 2019г. и 11,26 млрд. лв. в края на първото тримесечие на миналата година. Ръстът е от 2,2% на тримесечна база и от 13,3% на годишна база.

В края на първото тримесечие на 2020г. общата сума на депозитите на домакинства и сектор НТООД нараства със 7,2% на годишна база, при 8% годишен ръст в края на декември 2019г. Депозитите на домакинствата са 56,12 млрд. лв. Делът на сектор „Домакинства“в общата сума на депозитите в системата е 65,8%.

Материалът Частното потребление – надеждата за възстановяване на икономиката е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Вложителите получават до 0,50-процента лихва за еднодневен депозит и до 1,05 процента за срочни депозити със срок една година.

До момента тенденцията сочеше, че за повечето банки процентът дори и бил минусов. Но след като кризата вследствие на коронавируса се влоши, изведнъж нещата изглеждат различно. Финансовите институции търсят ликвидност, парите на вложителите отново са търсени, а това води до повишаване на лихвите по влоговете, коментират от изданието.

Перспективата е добра на фона на срива на акциите на фондовите борси като реакция на кризата с коронавируса. Това прави инвестицията в борсови продукти в тези несигурни времена твърде рискована за мнозина, пише още Investor.

Материалът Банките започват да вдигат лихвите по депозитите е публикуван за пръв път на Икономически живот.