Това ще е сложна задача. За Байдън, планът за възстановяване на инфраструктурата и промяна в икономиката на стойност 2 трилиона долара (който обещава да поправи 37 000 километра пътища и 10 000 моста, да се захване с действия против климатичните промени и расовото неравенство, както и да увеличи корпоративните данъци), ще доведе до създаване на стотици, дори хиляди нови работни места в сферата на вятърната и слънчевата енергетика, електрическите автомобили и строителството на мостове и пътища. Дори такива прости инфраструктурни проекти ще се разглеждат през лупата на климата – новите пътища и мостове например ще трябва да издържат покачващите се нива на водите и все по-жестоките бури, предизвикани от променящия се климат.

„Аз съм човек на синдикатите. Подкрепям ги, защото те са поддръжниците на средната класа. Крайно време е и вие да се включите в действието“, каза Байдън в Питсбърг. Той обеща „добре платени работни места за американските работници, произвеждащи американски продукти“. Това обаче не е ново изказване. От десетилетия демократите настояват, че поставянето на „работата преди околната среда“ е грешка. Но, изглежда, че цялото бъдеще на Байдън в политиката зависи от този проект.

Той е изправен пред много скептици. В Мичиган, който е важен щат за политическото бъдеще на президента, заетите в автомобилостроенето знаят, че са нужни по-малко хора за сглобяването на електрически коли. Сенаторът Джо Манчин III, демократ от Западна Вирджиния, чиито глас може да реши съдбата на предложението, знае, че миньорите в щата му ще печелят значително по-малко, ако се захванат със строеж на вятърни турбини. А в Пенсилвания, която помогна за победата на Байдън през ноември, и където той изнесе речта си в края на март, някои от работниците в синдикатите не виждат как опитът в индустрията с твърди горива, който е събиран с десетилетия, ще може да се приложи за работа с чисти енергийни източници.

„Казват ни, че ще ни пренасочат на работа в слънчевата енергия. Това обаче няма как да стане толкова лесно“, заявява Шон Стефи, лидер на синдиката на производителите на котли в Питсбърг. „Ние можем да строим електроцентрали и нефтохимични заводи и да поддържаме стоманолеярни“.

Лидерите на синдикатите, някои от които подкрепиха Тръмп през 2016, но през 2020 гласът им отиде за Байдън, заявяват, че засега ще работят с президента за реализиране на визията му за справяне с климатичните промени, дори това да промени техните работни места. Те обаче са скептични към обещаните добре платени синдикални работни места, обещани от президента, като отбелязват, че засега екосистемата от производители и наемни работници около зелената икономика често е била неприятелски настроена към синдикатите. „Новата мантра на президента „Build Back Better” (“Построй наново за по-добро”) включва нови работни места с добро заплащане, както и представителство“, посочва Джо Дейвис, политически координатор за Международното братство на работещите в електроенергетиката за щата Мичиган. „Зелените компании обаче се опитват да се противопоставят на това“.

Индустрията, която може да спечели и съответно да загуби най-много от новия план за климата на Байдън, е Американската автомобилна индустрия, даваща в момента работа на около един милион работници. Инфраструктурният план на предложението на президента включва 174 милиарда долара за стимулиране на производството и пазара на електрически коли, които днес са едва 2% от превозните средства по пътищата на САЩ. Той си представя близко бъдеще, в което почти половината от средната класа кара достъпни коли, камиони и други превозни средства, изработени в САЩ, които произвеждат нула емисии от твърди горива и са поддържани от милиони станции за зареждане. И всичко това, благодарение на неговите разходи за стимулиране на икономиката.

От климатична гледна точка планът е добър. Емисиите от твърди горива от превозни средства са основен източник на замърсяване, причиняващо глобално затопляне в САЩ. Замяната на бензиновите автомобили с електрически може да е един от най-ефективните начини за намаляване на емисиите в страната. От гледна точка на създаване на нови работни места обаче, е по-сложно да се каже. От една страна, се изискват около 1/3 по-малко работници за създаването на електрическа кола в сравнение с кола с двигател с вътрешно горене. От друга страна, планът може да направи Детройт по-конкурентноспособен и да повиши стойността на акциите му в международния пазар за автомобили.

Решението на Байдън е да привлече от Китай и други места в Азия индустрията за електрически батерии и доставчиците й към САЩ с комбинация от данъчни облекчения за производство и други помощи за бизнеса. Ако това проработи, през следващите две години ще видим нови фабрики за производство на електрически батерии и сглобяване на автомобили в САЩ. Ако се провали, Байдън ще се изправи пред сурови политически последици. „Това може да се случи, но не трябва да сме преднамерени относно политиките, които ще върнат производителите на батерии обратно в САЩ“, заявява конгресменът демократ Деби Дингел, чиито район Детройт е дом на някои от най-големите автомобилни фабрики в страната. Тя добавя „Ако те останат в Китай и Азия, това няма да е добре за нас“.

Някои анализатори на индустрията казват, че с увеличаване на продажбите на електрически коли, купени от американци, производителите на батерии ще започнат да строят повече фабрики в САЩ. Това ще улесни интеграцията на батериите в колите и ще помогне за намаляване на транспортните разходи.

Но дори с построяването на нови фабрики, по-голямата част от работата ще продължава да се случва извън САЩ. Според скорошен доклад от Центъра за стратегическо международно обучение, само около 46% от стойността на една батерия за Тесла, сглобена в САЩ, идва от страната. Останалите части идват от Япония и Китай.

Енергийният план на Байдън също така включва 100 милиарда долара за обновяване и модернизиране на електрическата мрежа, за да стане тя по-надеждна и да може по-добре да пренасочва енергия от слънчеви и вятърни централи към големите градове. Байдън също ще предложи данъчни облекчения под формата на субсидии за инвестиции във вятърната и слънчева енергия.

Ускоряването на преминаването към вятърна и слънчева енергия най-вероятно ще създаде десетки до хиляди работни места в строителството, икономиката и индустрията. В този вид работа обаче обикновено заплащането е по-ниско от това в индустриите с твърди горива. Експерти в областта коментират, че в един стандартен проект за слънчева електроцентрала биха наели около 250 работници за по-малко от година. Около 1/3 от тях ще печелят 30 долара на час или повече; останалите, които имат по-ниско ниво на квалификация, биха печелили по-малко от 20 долара на час. В сравнение с това, строежът на газова електроцентрала обикновено продължава 2-3 години и наема стотици квалифицирани работници от синдикатите – електротехници, монтажници на тръби и производители на котли, които изкарват по 75 000 долара или повече.

„Когато говорим за преминаване към новата зелена икономика, първият въпрос трябва да бъде как хората ще направят хоризонтален икономически ход“, изтъква Шон МакГарви, президент на Северноамериканския синдикат на строителите. „Мога да ви кажа, че вятърната и слънчевата индустрия ще доведат до 75% намаление в доходите за някои от работниците в нашата група“. Знае се, че обикновено се изискват стотици работници за функционирането и поддръжката на една атомна или въглищна централа, няколко дузина за една газова, и около дузина за вятърна ферма. Полетата със соларни панели пък често могат да работят и без нито един работник на обекта.

Байдън признава, че плановете му могат да оставят около 130 000 работници в сферата на нефта, газа и въглищата без работа. Той предвижда програма за 16 милиарда долара, която да помогне на работниците в индустриите с твърди горива да преминат към нова работа, например спиране на течове във вече неизползвани кладенци за нефт и затваряне на стари въглищни мини. Въпреки че индустрията с твърди горива като цяло подкрепя затварянето на неизползваните кладенци, те твърдят, че Байдън преувеличава възможностите за работа. „Това са неща, които работниците от индустрията могат да правят, те са експерти в сферата, и ще работят“, казва Франк Масиано, партньор във фирма, представляваща компаниите за газ и нефт. „Но има много работници, а няма достатъчно кладенци“.

Въпреки притесненията, синдикалните лидери са оптимисти за плана на Байдън, особено за инвестициите в традиционна инфраструктура като пътища и мостове.

В Питсбърг, който преди е бил град за добив на стомана, а днес е център за високи технологии и медицина, лидерите подкрепят развитието на чиста енергия. Но в други части на Западна Пенсилвания, работниците от синдикатите, които имат близки връзки с индустриите за твърди горива, имат възражения. „Не виждам как слънчевата и вятърната енергия ще създадат толкова работа, колкото имаме от нефтохимични и криогенни фабрики и въглищни енергийни централи“, казва Кенет Броудбент, бизнес мениджър на местен синдикат в Питсбърг, който е подкрепил Байдън за президент. „Няма как да спрем разпространението на електрическите коли“, казва той, но добавя „Природният газ, въглищата и атомната енергия няма да изчезнат толкова бързо, колкото на хората им се иска.“

Материалът Залогът на Байдън: климатичните промени ще създадат работни места, няма да ги отнемат е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Изследвания, публикувани наскоро в списанието „Environmental Research Letters“, разглеждат селскостопанската продукция в 28 европейски страни от настоящия Европейски съюз и Обединеното кралство – от 1961 до 2018 г.

Те сравняват информацията с данни за екстремни метеорологични явления – засушавания, горещи вълни, наводнения и застудявания – и намират доказателства, че „климатичните промени вече водят до увеличаване на загубите на реколта“.

Докато и четирите природни явления станаха значително по-чести през последните 50 години, „тежестта на въздействието на топлинните вълни и сушата върху растениевъдството се увеличи приблизително три пъти“ – от загуби от 2,2% между 1964 и 1990 г. до 7,3% между 1991 до 2015 г. Проучването установява, че по-специално засушаванията стават все по-чести, интензивни и непропорционално по-тежки.

„Като цяло, добивите от европейски култури все още се увеличават през периода – с почти 150% между 1964-1990 и 1991-2015“, казва Тереза Брас от Училището за наука и технологии Nova в Лисабон.

Но загубите, свързани с екстремното време, са различни в зависимост от реколтата.

„Зърнените култури, основен продукт, който заема близо 65% от обработваната площ на ЕС и се използва главно за храна на животни, са най-силно засегнатите култури“, изтъква Брас.

„Те показват значително по-висока чувствителност, що се отнася до суши и топлинни вълни, в сравнение с други култури, зкоято се засилва с повече от 3% за всяка суха година“, се посочва в доклада.

Изследователите твърдят, че това може да се обясни с по-стабилното напояване на други култури като зеленчуци, лозя и плодове, докато зърнените храни често се отглеждат без допълнително напояване.

Реколтата от мед също е спаднала с рекордните 40% тази година, поради екстремните метеорологични условия, според асоциацията на земеделските производители в ЕС COPA-COGECA, която тревожно алармира и предупреди, че секторът спешно се нуждае от помощ от Европейската комисия.

След споразумението за климата в Париж от 2015 г. светът преживя петте си най-горещи записани години.

Комисията на ООН за прехрана и земеделие предупреди, че производството на храни е „изключително чувствително“ към изменението на климата. Скорошно проучване, публикувано в списанието Nature Geoscience, установява, че последните летни суши в Европа са най-тежките в региона, наблюдавани от 2110 години и отбелязва внезапно засилване от 2015 г. насам.

През 2019 г. доклад в Nature Climate Change предупреждава, че промените в дебита на океанските течения рязко повишават риска от топлинни вълни в региони, източници наблизо  една четвърт от световното производство на храни – Северна Америка, Западна Европа, Западна Русия и Украйна.

Материалът Губим все повече реколта заради климатичните промени е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Почти 20 000 австралийци е трябвало да бъдат евакуирани, повече от 150 училища са били затворени. Бурите са отнесли къщата на двойка в сватбения им ден, наложили са се поне 500 спасителни операции и са наводнили пътища от Сидни чак до съседния щат Куинсленд, който се намира на 800 км на север, разказва в свой репортаж Ню Йорк Таймс.

Шейн Фицсимънс е комисар по устойчивостта на щата Нов Южен Уелс, нов щатски пост, създаден след миналогодишните пожари. Той описва случващото се като още едно сложно предизвикателство за страната. Миналата година огромни пожари създадоха огнен ад, който изгори площ по-голяма от много Европейски страни. Тази година, сливането на гръмотевични бури доведе до изсипването на достатъчно вода, за да изтласка реки като Хоксбъри до най-високите си нива от 60-те години насам.

Учените предупреждават, че тези катастрофи са новата реалност за Австралия. Страната е една от многото, в които се наблюдава явлението интензификация – по-екстремни горещини и топли вълни, както и по-екстремни валежи за кратки периоди от време.

Това е свързано със затоплянето на Земята, причинено от парникови газове. Тъй като глобалните температури са се покачили с 1,1 градуса Целзий от времето преди индустриалната революция, в природата се наблюдават повече и по-сериозни суши. Това от своя страна води до повече водни пари, издигащи се в атмосферата, увеличавайки вероятността за екстремни валежи.

„Има много силна връзка между глобалното затопляне и интензификацията на валежите“, казва Анди Питман, директор на Центърът за крайности в климата към Университета в Нов Южен Уелс. „Има научни доказателства, които показват, че екстремните валежи стават все по-екстремни поради глобалното затопляне.“

Консервативното правителство на Австралия, което не предприема действия срещу изменението на климата, тъй като те могат да застрашат индустрията с изкопаеми горива в страната, все още не са направили тази връзка. Премиерът Скот Морисън предложи финансова помощ за тези, които са принудени да се евакуират и е обявил няколко десетки области за бедстващи. „Това е поредното трудно време за страната ни“, каза той в изявление по радиото.

Уиндзор може да се окаже едно от най-засегнатите места. През изминалия уикенд река Хоксбъри се покачи рязко с повече от 9 метра и се очаква да достигне върхово покачване от почти 13 метра. В неспирния дъжд представители на аварийните служби, облечени в ярко оранжево, вървят от врата на врата по страничните улички, през локви до кръста. В и около историческия център на града, много бизнеси в близост до реката остават затворени в началото на седмицата. Най-оживеното място за срещи се оказва в подножието на моста Уиндзор, където телевизионни екипи и тълпи от хора с гумени ботуши наблюдават гледката.

Новият мост Уиндзор, отворен едва преди няколко месеца и представен като „устойчив на наводнения“ заместител на стария мост, е напълно потопен. Той е построен с три метра по-високо от стария мост, но реката се покачила достатъчно че да го залее, сякаш не съществува.

Камерън Гууч, механик в един от близките градове казва, че е видял огромни дървета да се носят надолу по реката към океана само ден по-рано. По думите му водата сега е намалила скоростта си, оприличавайки я на огромна вана, в която водата не се движи, а бавно се пълни от притоците. „Това е проблемът, водата ще продължи да се покачва“, казва той.

Ребека Търнбил е уредник на къщата-музей Хоу Хаус, построена през 1820. Тя поставя бележки върху мебелите, които ще трябва да бъдат преместени, ако водата се покачи с още няколко метра. Тя посочва линия на вратата на стая, миришеща на старо, влажно дърво. „Дотук се е покачила водата през 1867“, казва тя. Както и много други в Уиндзор, тя изтъква, че се е съмнявала, че реката ще се покачи чак до такава степен при тазгодишните валежи. Това обаче не носи утеха на онези, които се намират в по-голяма близост до нарастващата кафява водна маса.

Материалът Бедствията в Австралия – новата реалност на климатичните промени е публикуван за пръв път на Икономически живот.

39-годишният Одлин идва от семейство на рибари и има страст към историята на океана и бреговете, която му показва степента на упадък на океана – част от катастрофалното разрушаване на морския живот през последните няколкостотин години.

Използвайки опита си като инженер, Одлин решава да се опита да преобърне този упадък чрез своята компания Running Tide, базирана в Портланд. Използвайки комбинация от роботика, сензори и алгоритми за машинно обучение, той изгражда аквакултурна операция за продажба на стриди, а в бъдеще и миди. Той използва тази система и за растеж на кафяви водорасли, като целта му е да произведе достатъчно водорасли за изтеглянето на въглероден диоксид от атмосферата. Компанията също така планира да посее стридени рифове и мидени колонии около бреговата линия и да възобнови водораслените гори и морската трева. Това ще помогне на бреговата екосистема, като върне биоразнообразието и подобри качеството на водите.

Плановете на Одлин са част от т.нар. „синя икономика“ – термин, описващ комерсиалната дейност свързана с океаните, моретата и бреговете. Той и други се опитват да докажат, че опазването на океаните, устойчивият риболов и улавянето на въглероден диоксид могат да са в полза на бизнеса, особено с ръста в глобалното корабоплаване, аквакултурите и апетитът за диви морски дарове и риба.

Одлин и екипът му са си построили всичко необходимо – лодки, плувки за стриди, сензори и други, които са с много висока чувствителност към заобикалящата ги среда. Те измерват количеството храна във водата и скоростта на растеж на различните видове и събират тази информация в база данни, която използват за вземането на различни решения – дали се налага да променят храната, да преместят плувките или да сменят вида морски обитатели, които отглеждат. Те също използват дългогодишния опит на около 12 рибари в екипа си, което е огромно предимство за компанията според Одлин.

Дан Уотсън, главен изпълнителен директор и съосновател на SafetyNet Technologies, също е видял ползите от работа заедно с индустрията. Неговата компания строи високотехнологични рибарски мрежи. Те са снабдени с LED светлини, които мигат с дадена честота и яркост, за да обозначат „аварийни люкове“ (дупки с правилния размер) на рибните видове, които рибарите не искат да хващат. Изследвания показват, че подобни LED светлини могат значително да намалят улова на нежелани видове риба в риболовните мрежи.

Според Организацията за храна и земеделие на ООН, около 9,1 милиона тона, или малко над 10% от всичката уловена риба всяка година се изхвърля, като почти половината от това идва от риболовни мрежи. В ерата на прекомерен риболов и промяна в средите на живот заради промени в климата, намаляването на улова на риба и други морски обитатели, уловени погрешка, може да има важни последствия както за здравето на популациите, така и за океанското биоразнообразие като цяло, твърди Уотсън. „Бях още студент, когато започнах работа по този проект и имах идеята, че това ще спаси света“, казва той. „Трябваше да променя мисленето си и да се науча да намирам финансовите аргументи за улова на правилна риба. Така можехме да покажем на екипажите какво могат да спестят от гориво и колко могат да спестят от плащане на глоби“.

Други компании също виждат ползите от работа с групи от индустрията. Whale Safe е инициатива на Калифорнийския Университет, която помага на големи кораби да избягват удари с китове, докато пътуват през пристанища около Лос Анджелис. Програмата е създадена отчасти в отговор на призив от компании за доставки, казва Дъглас МакКоли, професор по науките за океана в Калифорнийския Университет.

Според Националната администрация за океаните и атмосферата, корабните удари са сред водещите причини за смърт сред китовете. 2018 и 2019 са били годините с най-много сблъсъци на Западния бряг на САЩ – общо 27, 22 от които са причинили смърт. Учените предполагат, че реалният брой на китовете, убити от кораби, е много по-висок.

Д-р МакКоли помага на океанските технолози, работещи в Калифорнийския Университет да построят система за детекция на китове в канала Санта Барбара, която комбинира три източника – алгоритъм с изкуствен интелект, който анализира китовите звуци и ги разделя според вида; система за дистанционно наблюдение, която прогнозира локацията на китовете; и наблюдатели на китове, които вписват местоположението им в мобилно приложение. Системата предоставя информация на корабите, които могат да забавят скоростта си, ако шансът да има кит наоколо е голям; това може значително да намали броят на корабните удари. Whale Safe предоставя информация само за тази специфична отсечка на Калифорнийския залив, но д-р МакКоли казва, че планират да разширят дейността си до Сан Франциско и други места в Северна Америка.

Когато корабите намаляват скоростта си, те използват по-малко гориво, което води до по-малко отделяне на парникови газове и други замърсители. Товарните кораби обикновено използват замърсени горива, които отделят вещества като азотен оксид и серен диоксид, причиняващи различни видове рак и астма при хора от пристанищните градове. Само за шест месеца, по-ниските скорости в районите на Санта Барбара и Сан Франциско са помогнали за намаляване на замърсяването с азотен оксид с над 530 тона, и намаляване на емисиите на парникови газове със 17 000 метрични тона.

Спасяването на китовете също може да има огромни ползи за климата, тъй като те снабдяват фитопланктона с хранителни вещества, необходими за растежа му; той от своя страна изсмуква въглеродния диоксид от въздуха, казва д-р МакКоли.

Всеки от тези проекти изисква практически подход за спасяване на океана и умишлено сътрудничество между бизнеса и опазването на околната среда, които исторически погледнато са в противоречие, казва Одлин. „Трябва да поемем по-активна роля за решаването на проблема“, твърди той. „А как се заема по-активна роля? Като построим нещо с мащаб, голям колкото проблема. В противен случай, поколенията след нас няма да ни простят. Все още имаме шанс да променим нещата сега, затова работя със всички сили“.

Материалът Да правиш бизнес, спасявайки океана и климата е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Глобално, изхвърлянето на храна допринася за около 8% от емисиите на парникови газове. Последствията за околната среда от храната, която никой не изяжда, е огромна. В същото време, при преброяването на населението от миналата година, 26 милиона възрастни американци са отбелязали, че са нямали какво да ядат в последната седмица. Проблемът е още по-задълбочен в семейства с деца. Светът произвежда повече храна от необходимото, за да се нахранят всички; ние просто трябва да успеем да я разпределяме по-ефективно до нуждаещите се хора.

Най-голямата част от хвърлянето на храна, около 37%, се случва у дома. Това е защото хората купуват амбициозни съставки, които не могат да сготвят, храната се забравя в дъното на хладилника, храните се развалят бързо заради неправилно съхранение, или се изхвърлят предварително, без да са развалени. Тези грешки се допускат лесно, но и лесно се поправят, казва Сюзън Милър-Дейвис, ръководител в консултантска фирма за храната и климата. Тя препоръчва приготвянето на списък за пазаруване и купуването само на съставки, които смятаме да използваме. За по-лесно развалящи се стоки е хубаво да се пазаруват от фермерски пазари или квартални магазинчета за плодове и зеленчуци, тъй като храната местно производство е по-прясна и не се разваля толкова бързо.

Вкъщи е хубаво да направим списък с храните, които имаме под ръка и да организираме хладилника добре, за да може да следим какво има вътре. Някои хора намират за полезно да надпишат продуктите си с датата на купуване или приготвяне, други пък имат система, при която най-старите продукти са на най-горния рафт, за да се използват първи.

Що се отнася до готвенето „аз не готвя според настроението ми“, казва Милър-Дейвис. „Отварям хладилника и гледам какво трябва да бъде сготвено“. Много от развалящата се прясна храна може да се спаси – например, увехналите зеленчуци могат да се направят на супа, а поостарелите плодове могат да се замразят за смути или домашен сладолед.

Ако няма начин храната да бъде използвана, то тя може да бъде компостирана вместо изхвърлена, което намалява негативното въздействие върху околната среда. Когато храната гние в сметища, тя генерира огромно количество метан, парников газ 28 пъти по-силен от въглеродния диоксид. От друга страна, в едно кошче за компостиране, микробите превръщат органичната материя в богата на минерали пръст, като в същото време не позволяват отделянето на въглеродни емисии. Според Project Drawdown, неправителствена организация за климата, повече компостиране би довело до спестяване на въглеродни емисии, равностойни на тези от около 15 милиона пътнически автомобили за 30 години.

Милър-Дейвис признава, че нейните съвети за намаляване на хранителните отпадъци са трудни, тъй като хората в днешно време са много заети. Много хора се опитват да балансират работа на пълен работен ден с гледане на деца, учене от разстояние и стреса от пандемията. Други пък си търсят работа, грижат се за болни роднини, или просто имат трудности в живота. Проучване от 2020 обаче показва, че средностатистическият американец харчи около 1300 долара на година за храна, която не се изяжда. Това е повече от средния годишен разход за дрехи, гориво, отопление и електричество. Инвестирането на малко време за намаляване на хранителния боклук може да доведе до големи спестявания.

Проблемът с хвърлянето на храна не е само в собствените ни кухни. Около 28% от храната се изхвърля от ресторанти и магазини за храна. Това може да се промени, ако хората се обедният и поискат закони за намаляване на хранителния отпадък, и вместо да отива на боклука, храната да бъде осигурена за нуждаещите се. Също така, може да се помогне като се правят дарения за програми за раздаване на храна, или се участва в такива програми като доброволец.

Според Project Drawdown, ако изхвърлянето на храна намалее наполовина в следващите 30 години, ще се спести отделянето на поне 10 гигатона въглероден диоксид – еквивалентно на спирането на 2570 електроцентрали, захранвани от въглища.

Намаляването на изхвърлянето на храна е едно от климатичните решения, които не струват почти нищо, а водят до огромни финансови и екологични ползи, казва Милър-Дейвис.

Материалът Изхвърлената храна замърсява повече от самолетната индустрия е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Карл Моргенбесер, бивш ски инструктор и настоящ директор на някога пълния ски курорт Св. Корона, помни топлото време през онази зима. Промените в климата повлияли на инвеститорите, които не искали да влагат парите си в развитието на ски туризъм в региона; публичните субсидии също спрели. Моргенбесер се замислил, че ако студените зими са на изчезване, курортът може да се пренасочи за работа в летния сезон, разказва в свой репортаж „Вашингтон пост“.

Първоначално, идеята за преобръщане на икономиката на градчето от зимна в лятна дестинация била посрещната с присмех. Една трета от австрийците карат ски, което прави спортът не само огромен източник на приходи, но и част от националната култура. Но видът на калните писти и липсата на сняг в началото на обикновено доходоносните Коледни празници накарали жителите да се съгласят с Моргенбесер. „Това ни доказа, че не можем да разчитаме вече на ските“, заявява един от тях. „В крайна сметка, това решение се оказа по-добро за нас.“

През последните пет години курортът Св. Корона е намерил успеха там, където стотици други малки ски курорти не са успели. Той се е превърнал от жертва на климатичните промени в пример за успех в адаптацията, служейки за образец на други селца и курорти, сгушени в Алпите.

През лятото на 2016 г., в Св. Корона били открити лятно трасе за тобогани, много приличащо на увеселително влакче, както и детски парк за велосипеди и места за катерене. През 2017 г. тези развлечения привлекли повече от 7000 клиенти. Това било достатъчно основание местната управа и 400-те постоянни жители на селцето да продължат с инвестициите за развитие на летен туризъм. Те направили още живописни пътеки за разходки, места за наемане на лодки в близкия язовир, както и огромна мрежа за планински велосипедизъм, с трасета, подходящи за всички възрасти и умения. През 2020 г., селцето е посетено от повече велосипедисти през лятото, отколкото скиори през зимата. Много от туристите са били от Виена и са избрали да почиват близо до дома по време на пандемията от коронавирус, вместо да пътуват до по-традиционни дестинации като Испания и Гърция.

Алпите, простиращи се на територията на шест Европейски държави, са не само най-населената планинска верига в света, но и най-посещаваната. Около 120 милиона туристи пътуват натам всяка година, много от които са примамени от големия брой ски курорти, намиращи се под снежните планински върхове.

Но през 60-те и 70-те години на миналия век, Алпите започнали да се затоплят два пъти по-бързо от средните нива за света. Оттогава, милиарди долари са вложени в технологии за производство на изкуствен сняг и инсталирането на оръдия за сняг по пистите, за да се осигури зимната приказка, която всички пристигащи туристи очакват. Въпреки тези усилия, ако климатът на Земята се затопли с още около 2 градуса, времето в около една-трета от курортите в Източните Алпи ще бъде прекалено топло и снегът, естествен или изкуствен, няма да може да се задържи.

Св. Корона предлага план за оцеляване и ски-индустрията забелязва това. Повече от 30 курорта от Австрия, Италия и Швейцария са изпратили делегации на разузнаване в селцето. В резултат, много курорти в Австрия, включително Фибербрюн, Залбах и Шладминг, започнали да преустрояват планинските си склонове за колоездене и други летни туристически забавления.

Предимствата на такъв тип диверсификация могат да се видят с прогресивната промяна в климата, но те станали пределно ясни с идването на пандемията, затварянето и забраните за пътуване. Франция и Германия не отвориха ски пистите си през тази зима, докато Швейцария и Австрия почти нямат чужди туристи. Така, курортите, които предлагат и други развлечения като пътеки за разходки, велосипедизъм, културни обекти и СПА центрове, се справят много по-добре с икономическите последствия от пандемията.

Освен като известен летен курорт, Св. Корона привлича туристи и с името си, тъй като е наречен на „патрона на пандемията“. Посетителите често искат снимка за спомен с табелата на града, а богомолци идват за молитва пред олтара на светеца.

Тази зима обаче била неочаквано снежна в Св. Корона и новият лифт, построен за велосипедисти през миналото лято, се използвал за обслужване на скиори. „Трябва да можем да се адаптираме към промяната в климата“, казва Моргенбесер. И въпреки че не иска да спекулира за бъдещето, той завършва с един прост съвет- „Никога не слагайте всичките си яйца в една кошница“.

Материалът Как един австрийски ски курорт се подготви за бъдеще без сняг е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Има обаче един проблем – много голяма част от иновациите за защита на околната среда, с които Норвегия се гордее, са финансирани от пари, спечелени от нефт. Защото Норвегия, освен че е страна с много прогресивни идеи за климата, също така е огромен износител на твърди горива и няма намерение това да се промени в близкото бъдеще.

Норвегия не е единствената страна, която говори за устойчивост, докато в същия момент печели много пари от самия източник на климатичните промени. Великобритания ще бъде домакин на среща на високо равнище за климата по-късно тази година, като същевременно планира отварянето на нова мина за въглища. Канада, самопровъзгласен лидер в борбата срещу климатичните промени, използва пари от данъци за един обречен проект за нефтопровод.

Много държави произвеждат твърди горива въпреки отдадеността им в борбата срещу климатичните промени. Канада, Норвегия и Великобритания изпъкват в тази група, защото същевременно се представят за шампиони в борбата за климата.

Британското правителство твърди, че е една от топ държавите в света в борбата срещу промените в климата. Тези твърдения са верни, защото според международните споразумения всяка държава е отговорна за емисиите на парникови газове, произведени в собствената й територия. Това означава, че Великобритания, Канада, Норвегия, и други страни няма нужда да се притесняват за емисиите, отделени при изгаряне на техните горива, нефт и въглища и изнесени за други страни по света.

Изгарянето на твърди горива произвежда въглероден диоксид, който задържа слънчевата радиация в земната атмосфера, точно както стъклото задържа топлината в парник. Това причинява повишаване на температурата, което от своя страна води до екстремни промени в климата, топене на ледовете и повишаване на нивата на океаните.

Сметката е проста – колкото повече нефт изгаряме, толкова повече въглероден диоксид се отделя в атмосферата, причинявайки по-сериозен парников ефект.

Канада, Великобритания и Норвегия са си задали амбициозни цели – Великобритания и Канада са обещали да намалят териториалните си емисии до нула до 2050 г., а Норвегия иска да е въглеродно неутрална до 2030 г. Това означава, че ако не могат да елиминират изцяло вредните емисии, те ще ги компенсират като премахват въглероден диоксид от атмосферата, например чрез посаждане на повече дървета.

Но фактът, че се споменават само териториалните емисии е много важен. Например, вътрешните емисии на Норвегия за 2017 г. са били около 53 милиона тона. В същото време, емисиите произведени от Норвежки нефт и газ, изнесен за чужбина, достигат 470 милиона тона. Норвежкият министър на климата и околната среда заявява пред CNN, че емисиите от експорт на нефт и газ са за сметка на страните вносители и техните екологични цели. Той обаче твърди също, че Норвегия подкрепя преминаването от производството и използването на твърди горива към възобновяеми енергийни източници.

И въпреки че световните споразумения не могат да спрат държавите да изнасят твърди горива, правителствата ще трябва да се справят с друга, по-сериозна сила – гласоподавателите. Публичното мнение за климатичната криза се е променило в последните години, като виждаме все повече протести на природозащитници по улиците. Пример за това е Великобритания, където двама тийнейджъри обявиха 10-дневна гладна стачка против построяването на първата дълбока мина за въглища от 30 години насам. Построяването на мината бе одобрено въпреки обещанията на страната да спре горенето на въглища до 2025 г.

Джеймс Хансен, един от водещите учени в сферата на климата, написа лично писмо до премиера Борис Джонсън, в което го подканва да премисли плана, описвайки риска премиерът да бъде унизен и очернен от младите хора в страната. Писмото провокира Окръжния съвет на областта Кумбиря да приеме плана за преразглеждане, въпреки че вече три пъти той е бил одобряван от съветниците.

Материалът В „задния двор“ на страните – отличници по зелени решения е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Срещата на върха на ООН за биологичното разнообразие наближава, а 2021 г. е определена като година на биологичното разнообразие. Като част от своя принос, Европейската комисия подготвя законодателство за въвеждане на правна защита за 30% от сушата и морето в Европа.

На срещата на върха на ООН в Китай, насрочена за май тази година, ще бъдат обсъдени глобални действия за биологичното разнообразие, като Европейският съюз ще популяризира идеята за Парижкото споразумение за биологичното разнообразие.

Тази среща идва в критичен момент за световната природа. Учените предупредиха, че един милион от осем милиона вида са застрашени от изчезване.

В Европа последният доклад за състоянието на природата, публикуван през октомври 2020 г., предупреждава, че биологичното разнообразие е в критичен спад. Докладът, изготвен от Европейската агенция за околна среда, показва, че над 60% от видовете имат “лош” статут, като най-застрашени са рибите и земноводните.

Защита на 30% от сушата и морето
Европейската комисия има за цел да запази биоразнообразието със своята стратегия, която трябва да отключи 20 милиарда евро годишно за финансиране на опазването на природата.

Той също така цели законно да защити 30% от сушата и морето до 2030 г. Само 14 от 27-те страни от ЕС се присъединиха към тази цел на срещата на върха на “Една планета” през януари.

Към момента защитата на биологичното разнообразие в ЕС се разглежда в рамките на програмата за опазване на природата Натура 2000, която обхваща около 18% от сушата в ЕС и 10% от морето.

Словения и Хърватия защитават близо 40% от сухоземните земи, докато Дания, Швеция и Латвия изостават с около 10%.

Двадесет и една от 27-те държави в ЕС са крайбрежни, с различни нива на защитено пространство.

Загуба на биологично разнообразие в Европа
Защитените от Натура 2000 зони осигуряват жизненоважни местообитания за европейския живот и живот.

Но биологичното разнообразие е под нарастващ натиск заради изменението на климата, замърсяването и земеделието. В Европа 1677 от 15 060 вида са застрашени от изчезване.

Директивата за местообитанията на ЕС защитава 1389 вида и 233 местообитания. Въпреки това държавите-членки съобщават за подобрения само за 198 вида и местообитания, според доклада за състоянието на природата.

Напредъкът не е достатъчен за постигане на целите на стратегията на ЕС за биологичното разнообразие за 2020 г. – нито директивата за птиците, нито директивата за местообитанията са постигнали целта си. Така че амбициозните цели на стратегията до 2030 г. трябва да бъдат придружени от реално прилагане, за да има резултат.

Опрашители
Загубата на биологично разнообразие е сериозна грижа както за околната среда, така и за икономиката. Опрашването на растителни култури, пречистването на водата, защитата от наводнения и намаляването на въглеродния отпечатък струват около 125-140 трилиона долара всяка година. Това е повече от един и половина пъти над глобалния БВП, показва проучване на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.

Опрашителите също са от съществено значение за околната среда и отраслите, базирани на нея. По-малко опрашители означават, че много растителни видове биха намалели или изчезнали напълно.

В Европа основните опрашители са пчелите и мухите. Пестицидите и други заплахи обаче доведоха до драстично намаляване на техния брой.

“Качеството ни на живот и нашето бъдеще  зависи от многото “услуги”, които природата предоставя безплатно. Опрашването е една от тези невидими, но безценни услуги, така че е много притеснително да научим, че някои от нашите най-добри опрашители са изложени на висок риск“, казва Вирджиниус Синкевичюс, еврокомисар по околната среда, океаните и рибарството.

“Ако не се справим с причините за намаляването на дивите опрашители и не действаме спешно, за да ги спрем, ние и нашите бъдещи поколения ще платим много висока цена“, добавя той.

Ключов натиск
Според доклада за състоянието на природата има 67 000 индивидуални заплахи върху биологичното разнообразие. Най-страшната заплаха за местообитанията и видовете идва от селското стопанство. Разрастването на градовете, развлекателните дейности, неустойчивото горско стопанство и замърсяването също оказват влияние върху природата.

Въпреки значителните усилия на държавите-членки и някои подобрения, биологичното разнообразие в ЕС продължава да намалява и се сблъсква с влошаващи се тенденции от промени в използването на земята и морето, прекомерната експлоатация и неустойчиви практики на управление. Други проблеми са модификация на водния режим, замърсяване, инвазивни чужди видове и климатичните промени.

Материалът ЕС готов да защити 30% от биоразнообразието на сушата и в морето е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Потвърждава се и политическото споразумение, постигнато от лидерите на ЕС през декември, което запазва 37% от средствата за разходи и мерки, благоприятстващи климата, пише Euractiv.bg.

265 млрд. евро от общата сума ще бъдат предоставени за зеления преход под формата на безвъзмездни средства и заеми за страните от ЕС. Регламентът ще влезе в сила по-късно този месец.

Механизмът включва 312,5 милиарда евро безвъзмездни средства и 360 милиарда евро заеми и е предназначен да помогне на страните да се възстановят от пандемията и да подкрепи зеления и цифров преход.

Освен ресурсът, заделен за климатични мерки, 20% от сумата ще бъдат разпределени за дигитални разходи.

Става ясно, че отделените 37 процента за климата ще бъдат проследени с нова, хибридна методология, отчасти базирана на критерии, разработени съгласно таксономията на ЕС за зелени финанси, съобщава още Euractiv.bg.

Припомня се, че страните от ЕС трябва да представят своите национални планове за възстановяване на Европейската комисия за проверка най-късно до април. След като бъдат утвърдени от Комисията, страните ще имат срок до 2026 г. да ги приложат.

По време на дебата в Парламента е подчертано, че страните трябва да представят своите планове възможно най-скоро и да ратифицират своето решение, което позволява на Комисията да излезе на пазара и да финансира пакета за възстановяване.

Според португалското председателство Еврокомисията е в “интензивен диалог“ с държавите-членки за техните планове и е получила проекти от 19 държави. Осем страни – Люксембург, Холандия, Ирландия, Австрия, Литва, Полша, Малта и Естония – тепърва ще представят своите планове.

Съществуват и опасения, че някои от националните планове не са подложени на достатъчен обществен контрол. Според проучване на зелената неправителствена организация Bankwatch в 20 държави не е имало почти никакъв обществен контрол върху разработването на плановете или не са били обект на оценки на въздействието върху околната среда. Двете условия се изискват от законодателството на ЕС.

Едно от основните притеснения на екологичните групи е, че парите на ЕС ще отиват и за проекти за газ, възможност, която Еврокомисията не изключва.

Предложението на Зелените за изключване на всички инвестиции в изкопаеми горива не беше подкрепено от християндемократите и либералите в Европейския парламент, както и от националните правителства на страните от Централна и Източна Европа, които планират инвестиции в газ, за да могат премахнат поетапно въглищата.

Газът трябва да отговаря на критериите “не нанасяне на значителна вреда“, за да отговаря на условията за финансиране, което и позволява на газовите проекти за отопление да получават пари от ЕС.

“Устойчивото възстановяване е предпоставката глобалното затопляне да се задържи под 1,5C градуса“, изтъква Бас Айкхаут, член на Зелените в Европарламент от комисията по околна среда.

Материалът Под строг контрол газовите проекти в плановете за възстановяване е публикуван за пръв път на Икономически живот.

За много хора банките са единствено институции, в които се извършват парични движения. Но това съвсем не е така – в доклади за 2020 година на Rainforest Action Network и други организации с нестопанска цел се разкрива, че 35 от световните топ банки са инвестирали $2.7 трилиона в компании за твърди горива от края на 2015 година. Докладите също така споменават, че финансирането на твърди горива е нараснало от края на 2015 година, въпреки подписването на Парижкото споразумение за климата.

Много от тези банки предлагат разплащателни сметки и на обикновени клиенти, но това не означава, че парите им се използват за инвестиране в твърди горива. Причината е, че потребителските услуги на банките са отделени със закон от техните инвестиционни клонове. Това обаче не означава, че частните потребители не могат да влияят върху инвестициите, които банките им правят.

„Банковите институции имат интерес да запазят клиентите си в потребителските услуги“, твърди Луис Рус, активистка за капиталните пазари и консултант на множество организации с нестопанска цел. „По този начин банките градят своята идентичност като бранд, градят социален лиценз, който им дава политическа сила. Ако техните потребители изразят, че за тях е важно банката да не финансира климатичните промени, това би могло да има голямо въздействие“, изтъква още Рус.

Но как ние като потребители можем да намалим влиянието на парите си върху околната среда? На първо четене, можем да проверим каква е политиката на банката ни спрямо промените в климата в сайтове от типа на BankTrack . Ако сме недоволни от идеологиите и инвестициите, които нашите банки правят, най-лесният начин да намалим личното си влияние върху околната среда е като преместим парите си в друга банка.

Начин да използваме силата на парите ни за доброто на планетата, е и чрез пенсионните фондове. Повече от 47 трилиона долара се инвестират в света за пенсии, което е около половината от всички инвестиции в глобалната финансова система. Много от хората обаче не знаят, че част от парите им в пенсионни фондове могат да бъдат използвани за инвестиции в твърди горива. В такъв случай, потребителите могат да сменят пенсионния си фонд и да преместят парите си в банка, която дава възможност тези ресурси да не се инвестират в твърди горива.

Трети начин, чрез който можем да помогнем на планетата чрез парите си, е чрез т. нар. „устойчиво инвестиране“, или инвестиране в компании, които отговарят на нашите идеи, или такива, които работят активно за позитивни промени в света. Дарения за организации със зелени цели и политики също би допринесло позитивно.

***
Коментарът е от специалното приложение в сайта на БиБиСи „Интелигентен наръчник за изменение на климата“

Материалът Как банковите ни навици влияят на климата? е публикуван за пръв път на Икономически живот.