Икономическите перспективи отразяват постигнатия по-висок от очакваното растеж през втората половина на годината за повечето региони след облекчаване на ограниченията заради пандемията и при адаптиране на икономиките към новите начини на работа, изтъкват от МВФ.

За България очакванията са ръст от по 4.4% през 2021 и 2022 година.

Прогнозите за 2021 и 2022 г. са с 0,8 и с 0,2 процентни пункта по-силни от тези през октомври 2020 г. Те отразяват допълнителната фискална подкрепа в няколко големи икономики и очакваното възстановяване, основано на ваксинацията през втората половина на годината.

Очаква се глобалният растеж да се успокои до 3,3 процента в средносрочен план – отразявайки прогнозираните щети върху доставките и реалностите, предшестващи пандемията, включително свързания със застаряването на населението бавен растеж на работната сила в развитите икономики и някои нововъзникващи пазарни икономики.

Благодарение на безпрецедентния политически отговор обаче, рецесията COVID-19 вероятно ще остави по-малки белези от световната финансова криза от 2008 г. Въпреки това развиващите се пазарни икономики и развиващите се страни с ниски доходи са по-силно засегнати и се очаква да понесат по-значителни средносрочни загуби.

Материалът 6% ръст на световната икономика прогнозира МВФ за 2021-ва, за България – 4.4 е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Георгиева предупреждава, че несигурността остава изключително висока, защото тепърва предстои ваксините да помогнат за преодоляването на нови вълни на инфекции и мутации на вируса.

Директорът на МВФ обръща внимание и на това, че е нужна подготовка за рисковете и евентуалните нежелани последици от постепенното оттегляне на политическите мерки за подкрепа, което вероятно ще доведе до повишаване на фалитите и финансовите сътресения, включително и извънредно висока волатилност на финансовите пазари.

Според нея започва да се очертава опасно раздалечаване между отделните икономики, но и вътре в тях. За възникващите пазари и в развитите страни, с изключение на Китай, МВФ прогнозира до 2022 г. загуби на доход на глава от населението до 22% процента спрямо 13% в развитите икономики.

Само половината от страните, които преди кризата са били в процес на сближаване на равнищата на доходите с тези на развитите страни, ще продължат да следват тази траектория на развитие в периода 2020-2022 г., като най-тежко засегнати от загубата на работни места са младите хора, нискоквалифицираните и жените, коментира още Георгиева.

Тя е убедена, че най-важно е ускоряване на темпа на ваксиниране в целия свят, с международно взаимодействие за ускоряване на производството и осигуряването на ваксини възможно най-бързо във всички точки на света.

На второ място според нея е нужна „решимост за предоставянето на животоспасяваща помощ на компаниите и домакинствата, според възможностите и условията в отделните страни, докато изходът от кризата не стане необратим“, пише още „Дневник“.

Материалът МВФ: Очаквайте фалити при спиране на политическите мерки за подкрепа е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това изтъква директорът на МВФ Кристалина Георгиева в рамките на коментара си, че развитите икономики трябва да предоставят повече ресурси на бедните страни, пише „Дневник“ по информация на Ройтерс и БТА.

(Преди време, по оценки на рейтинговата агенция Moody’s, стана ясно, че фискалната подкрепа за икономиката от българското правителство през 2020 г. е била не повече от 4% от БВП.)

Кристалина Георгиева смята, че ако богатите държави не помогнат, ще има голямо несъответствие в световния растеж, а това ще доведе до риск за стабилността и ще предизвика социални вълнения през идните години.

По думите й, 50 процента от развиващите се страни има опасност да изостанат още повече. Понижаването на стандарта на живот в тях ще направи още по-трудно постигането на стабилност и сигурност за останалия свят.

„Какъв е рискът? Социални вълнения. Може да го наречете загубено десетилетие. Може да бъде и изгубено поколение„, коментира още Георгиева.

Материалът Риск от социални вълнения при дисбаланс в световния растеж заради пандемията е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Предшественикът му е назначен за началник на звеното за бързо развиващите се икономики на Европейския департамент на МВФ.

В момента Дофин е и ръководител на мисията за Унгария. В МВФ е работил по държави в Северна и Субсахарска Африка, Централна Америка и Източна Европа и е допринесъл за разработването на политики на МВФ в неговия отдел за стратегия, политика и преглед.

Преди да се присъедини към МВФ, Дофин е работил в частния финансов сектор и в Banque de France, преподавал е и икономика и статистика във Франция и в Руанда.

Материалът МВФ назначи нов шеф на мисията си за България е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това твърди Изпълнителният борд на МВФ, който публикува своите заключения и прогнози – след проведените на 27 януари консултации със София, съобщава „Сега“.

В съобщението се посочва, че българската икономика може да постигне силен ръст, но за целта са необходими структурни реформи в средносрочен план, се казва още в съобщението от  Вашингтон.

В този дух, от една страна се определят като правилни бюджетната политика на правителството и предприетите мерки за подкрепа на бизнеса и гражданите, засегнати от коронакризата. От друга обаче се отправят и някои критики под формата на препоръки – да се направят „подобрения в дизайна и обхвата на антикризисните мерки“, както и необходимостта институциите да намерят начин за по-бързо оползотворяване на еврофонондовете с цел по-зелена и дигитализирана икономика.

Изтъква се също, че увеличенията на заплатите в държавния сектор и на пенсиите в кризисната 2020 г. се нуждаят от задълбочена ревизия в бъдеще. От МВФ подчертават, че са необходими усилия за борба с корупцията, за подобряване бизнес климата и за укрепване управлението на страната.

Материалът МВФ с добри прогнози за България, придружени от препоръки и критики е публикуван за пръв път на Икономически живот.

В актуализираната си световна икономическа перспектива, фондът промотира световен икономически растеж до 5,5% тази година, след прогнозно свиване от 3,5% през 2020 г. Изтъква се, че прогнозата за 2021 г. е преразгледана с 0,3 процентни пункта спрямо предходната, като това отразява очакванията ваксинацията да донесе по-голяма стабилност.

За 2022 фондът очаква леко забавяне на растежа до 4,2%.

Отбелязва се, че свиването за 2020 година е актуализирано с -0,9% до 3,5 на сто.

Силата на възстановяването се очаква да варира значително в различните страни в зависимост от достъпа до медицински услуги, ефективността на политическата подкрепа, различни странични ефекти и структурни характеристики.

За еврозоната прогнозата е тежка – 7,2% спад за 2020 година и слабо възстановяване от 4,2 и 3,6 на сто, съответно за 2021 и 2022 година.

Според МВФ най-голямата европейска икономика – германската, ще се свие с 5,4% през 2020-та, с последвано възстановяване с 3,5 и 3,1 за 2021/22 г.

Фондът акцентира на необходимостта от силно и многостранно сътрудничество, за да може пандемията да бъде овладяна глобално.

Отбелязва се, че много държави, особено развиващите се икономики с ниски доходи, са влезли в кризата с висок дълг, който ще нараства още по време на пандемията. Глобалната общност ще трябва да продължи да работи в тясно сътрудничество, за да осигури адекватен достъп до международна ликвидност за тези страни.

Когато държавният дълг е неустойчив, държави трябва да работят с кредитори за преструктуриране на дълга си, съгласно общата рамка, договорена от Г-20, изтъкват още от МВФ.

Материалът Глобално сътрудничество и ваксинация, препоръчва МВФ за икономическо възстановяване е публикуван за пръв път на Икономически живот.

По думите й, политическите лидери по света трябва да приемат, че се налагат повече разходи за възстановяване на блокираните им икономики.

„Продължавам да съм защитник на фискални политики, предпазващи икономиките от колапс във времена, когато се опитваме да преструктурираме едновременно производството и потреблението„, изтъква още Кристалина Георгиева.

Без да прави прогнози, шефът на МВФ отбеляза, че международното синхронизиране на мерките е най-доброто за постигане на растеж.

Георгиева даде за пример международно сътрудничество като това за бързото създаване на ваксина срещу COVID-19, и в сфери като цифровия и зелен растеж.

„В МВФ изчислихме, че координираните фискални стимули на Г-20 в зелена инфраструктура – ако бъдат координирани правилно – могат да донесат две трети по-голям ръст, отколкото ако всяка страна действа, без да се съобразява с останалите“, коментира още Кристалина Георгиева.

Материалът Харчете, призова Кристалина Георгиева правителствата по света е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Те са приели заключителната декларация в края на  форума, който тази година за първи път премина във виртуален формат заради пандемията.

Лидерите на двайсетте най-големи икономики изразиха подкрепа за глобалния проект за ваксини, тестове и лекарства (ACT от Access to COVID-19 Tools Accelerator) и неговия механизъм за разпределение на ваксини (COVAX).

Страните от Г-20 „мобилизираха ресурси, за да отговорим на непосредствените нужди от финансиране“ в областта на общественото здравеопазване в глобален мащаб, пише във финалното комюнике, предадоха Франс прес и Ройтерс.

Управляващият директор на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева подчерта, че всички, навсякъде, трябва да получат достъп до ваксина срещу новия коронавирус.

Страните от Г-20 не бива да оттеглят подкрепата си за икономиките преждевременно, предупреди още тя.

Георгиева призова за бързо и ефективно прилагане на новата рамка на групата за постоянно облекчаване на дълговото бреме на най-бедните държави и особено в Африка.

На Г-20 се падат две трети от населението на Земята, 85 процента от световния брутен вътрешен продукт и 75 на сто от глобалната търговия.

В края на срещата Саудитска Арабия официално предаде на Италия ротационното председателство на групата през следващата година.

Материалът Г-20 обеща достъпни ваксини, лекарства и тестове за коронавирус е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Тя приветства значителния напредък в разработването на ваксини за справяне с коронавируса, който отне повече от милион човешки живота по целия свят и доведе до десетки милиони загубени работни места.

През миналият месец МВФ прогнозира свиване на глобалната икономика от 4,4% през 2020 г. , като очаква световната икономика да се върне към растеж от 5,2% през 2021 г.

Според Георгиева данните потвърждават продължаващото икономическо възстановяване. САЩ и други напреднали икономики са отчели по-силна от очакваното икономическа активност през третото тримесечие.

Но тя отбеляза, че най-новите данни за интензивно свиващите се индустрии в сферата на услугите показват, че се забавя възходящия импулс на икономиките, където се възражда коронавирусната пандемия.

Докато фискалните разходи от близо 12 трилиона долара и паричните политики в света план са предотвратили още по-лоши икономически резултати, бедността и неравенството се увеличават и е необходима по-голяма подкрепа, смятат от МВФ.

От началото на пандемията Фондът е отпуснал над 100 милиарда долара на 82 държави за борба с разпространението и последствията от коронавируса.

Глобалната икономика се възстановява от дълбините на коронавирусната криза, но има признаци на забавяне на възходящи импулс в страните с нарастващи нива на инфекция от Covid-19, пише в нов доклад на МВФ за големите икономики на страните от Г-20, съобщава Ройтерс.

Докладът, публикуван преди виртуалните срещи тази седмица на финансовите представители и лидери от Групата на 20-те най-силно развити и развиващи се държави, подчертава неравномерността на глобалното възстановяване и предупреждава, че кризата вероятно ще остави дълбоки, нееднакви белези.

Материалът Предстоящият икономически път остава труден, предупреди Кристалина Георгиева е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Очакваме безработицата да се увеличи, но, благодарение на сериозната подкрепа с мерки, не много рязко, се подчертава още в доклад на МВФ за състоянието на икономиката ни след поредната мисия у нас, проведена в периода 26 октомври – 9 ноември

Фондът очаква фискалният дефицит да бъде по-нисък от планирания, отчасти в резултат на стабилното изпълнение на приходната част, а салдото по текущата сметка би следвало да остане на излишък.

Изрично се подчертава на няколко места в изявлението, че политиките трябва да бъдат гъвкави и умело да се адаптират към променящите се обстоятелства, поради високата несигурност за бъдещето.

Ако втората вълна в България и Европа доведе до мащабно пълно затваряне и по-строги изисквания за социално дистанциране, България трябва бързо да увеличи разходите за здравеопазване и подкрепата за физическите лица и фирми, за предпочитане като използва временни и добре насочени мерки, препоръчва МВФ. Отбелязва се обаче, че когато пандемията отшуми и възстановяването настъпи, фокусът на мерките трябва постепенно да се измести от запазване на икономически дейности и работни места към постигането на висок, приобщаващ и екологичен растеж.

Конкретно се посочва, че с отслабването на пандемията и настъпването на фазата на възстановяване, схемата за субсидиране на заплатите „60/40“ може постепенно да стане по-фокусирана към поддържане на жизнеспособни (а не на всички допустими) работни места. По-голяма подкрепа за намаляване на неефективните фалити може да бъде осигурена чрез по-добро покриване на евентуалния недостиг на ликвидност и собствен капитал на жизнеспособни фирми.

МВФ препоръчва въвеждането на силни стимули, за да се насърчат фирмите със солидни, устойчиви на пандемия бизнес планове, да се възползват от подкрепа, като същевременно се възпре използването на средства от фирми, които са на път към фалит по структурни причини или такива, които могат да се справят сами.

Мисията на МВФ акцентира върху преодоляването на неравенството в доходите и бедността в България, което е било голямо и преди кризата. Въпреки че по-високите социални разходи, планирани за 2021 г., биха могли да осигурят известно облекчение, необходим е преглед на системата за социална защита. Има възможност за разширяване на обхванатите от системата социални рискове, прилагане на по-добре насочени социални помощи и подобряване на преразпределителната роля на държавата. Реформирането на системата за социална защита би укрепило устойчивостта на икономиката и обществото, заявяват от фонда.

Изрично се отбелязва, че засилването на активните политики на пазара на труда и достъпа до качествено образование ще насърчи по-бързото и приобщаващо сближаване на доходите в България с по-богатите страни в ЕС. За тази цел, съветват от фонда, разходите за активни политики на пазара на труда могат да бъдат увеличени и насочени в по-голяма степен към програми за обучение, които да адресират някои дългогодишни предизвикателства, като несъответствие между търсените и предлагани умения, недостатъчни дигитални умения и дългосрочна безработица. Според МВФ има възможност за увеличаване на публичните разходи за образование, които остават ниски в сравнение с останалите страните от ЕС.

Макар фондът да гледа положително на приложената в проекта за Бюджет 2021 стабилната фискална подкрепа и значителното увеличение на някои социални разходи (пенсии и обезщетения за безработица), той препоръчва, след като възстановяването настъпи , фискалната рамка да бъде насочена към постигане на средносрочната цел, за предпочитане чрез прилагане на мерки за допълнително повишение на събираемостта на данъците.

МВФ също са забелязали, че проектът за бюджет за 2021 г. и средносрочната бюджетна рамка (ССБР) съдържат няколко разходни инициативи с постоянен характер, които ще изискват съответстващи мерки в приходната част (например пенсиите) или преглед на разходите (например увеличаването на заплатите в публичния сектор).

Публичните разходи за насърчаване на приобщаващ и трансформиращ растеж трябва да се запазят на нивата си или да се увеличават. В тази връзка големите очаквани трансфери от ЕС, по-специално чрез фонда„Следващото поколение ЕС“ (СПЕС ), предоставят уникална възможност за финансиране на възстановяването и трансформацията към по-зелена и дигитализирана икономика в продължение на няколко години, започващи през 2021 г., подчертават от МВФ.

От фонда са убедени, че от решаващо значение в случая е да се разработи своевременно инвестиционен план, който след това да бъде добре изпълнен, като отново се изтъква, че политиките трябва да са гъвкави.

В доклада се отбелязва, че прилагането на политиките за подкрепа може да бъде подобрено. Констатира се, че вече са положени усилия за премахване на административните затруднения и облекчаване на критериите за допустимост, които са ограничавали достъпа на някои фирми или служители. Изпълнението им обаче, смятат от МВФ, може д а бъде подобрено чрез допълнително облекчаване на някои критерии за допустимост или опростяването им, за да се улесни кандидатстването, да се оптимизира административната оценка и да се подобри достъпът на малките фирми и лицата без трудов договор на пълен работен ден.

Фондът препоръчва банковият надзор да продължи да изисква от банките да задържат печалбите си и да поддържа гъвкав подход, включително като дава възможност на банките да управляват евентуалното влошаване на качеството на кредитите, без това да води до неоправдано ограничаване на кредитните потоци. Надзорните органи трябва да гарантират, че банките са подготвени за справяне с очакваното влошаване на качеството на активите, особено след пандемията, изтъква още докладът

Предупреждава се, че необслужваните заеми, които бяха на равнища, по-високи от средното за ЕС още преди кризата, се очаква да нараснат още, когато мораториумът върху заемите започне да изтича, а икономическият спад се задълбочи.

Затова от МВФ препоръчват надзорните органи да гарантират своевременното разпознаване от банките на проблемните активи и, на по-късен етап, да подновят усилията си за справяне с необслужваните кредити.

Материалът МВФ ни препоръчва по-гъвкави политики и повече пари за пазара на труда и образование е публикуван за пръв път на Икономически живот.