Напредналите икономики са похарчили средно около 24 процента от своя БВП за антикризисни мерки по време на пандемията, в сравнение с 6 процента в нововъзникващите пазари и едва 2 на сто в най-бедните страни.
Това изтъква директорът на МВФ Кристалина Георгиева в рамките на коментара си, че развитите икономики трябва да предоставят повече ресурси на бедните страни, пише „Дневник“ по информация на Ройтерс и БТА.
(Преди време, по оценки на рейтинговата агенция Moody’s, стана ясно, че фискалната подкрепа за икономиката от българското правителство през 2020 г. е била не повече от 4% от БВП.)
Кристалина Георгиева смята, че ако богатите държави не помогнат, ще има голямо несъответствие в световния растеж, а това ще доведе до риск за стабилността и ще предизвика социални вълнения през идните години.
По думите й, 50 процента от развиващите се страни има опасност да изостанат още повече. Понижаването на стандарта на живот в тях ще направи още по-трудно постигането на стабилност и сигурност за останалия свят.
„Какъв е рискът? Социални вълнения. Може да го наречете загубено десетилетие. Може да бъде и изгубено поколение„, коментира още Георгиева.
