Средствата от общо 7 321 096 лв. ще се изплащат по извънредна мярка от Програмата за развитие на селските райони.

117 заявления са за еднократна сума на база средносписъчен брой на персонала за периода март – юни 2020 г.

94 са за еднократно платима сума на база 5% от стойността на декларираните нетни приходи от реализация на преработени селскостопански продукти за 2019 година.

Най-много заявления по извънредната мярка COVID 3 са подадени в област София град – 32, следва област Пловдив – с 30, Варна и Велико Търново – с по 12, Стара Загора – 11, Търговище и Благоевград – 10.

От 26 октомври до 13 ноември 2020 г.  кандидатите можеха да пускат документи.

Подпомагането е предназначено за малките и средни предприятия, преработващи първична земеделска продукция:

  – мляко и млечни продукти, включително яйца от птици, с изключение на производство, преработка или маркетинг на продукти, наподобяващи мляко и млечни продукти;

  – месо и месни продукти;

  – плодове и зеленчуци, включително гъби;

  – пчелен мед и пчелни продукти с изключение на производство, преработка или маркетинг на продукти, наподобяващи пчелен мед и пчелни продукти;

  – зърнени, мелничарски и нишестени продукти с изключение на хляб и тестени изделия;

 – растителни и животински масла и мазнини с изключение на маслиново масло;

  – технически и медицински култури, включително маслодайна роза, билки и памук, с изключение на тютюн и тютюневи изделия, захар и сладкарски изделия;

  – готови храни за селскостопански животни.

Таванът на финансова помощ за предприятията е до 50 хил. евро.

Материалът 211 агрофирми поискаха помощ заради COVID, таванът е 50 хил. евро е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Всеки от кандидатите трябва да заяви в проектното предложение до 10% от общия си оборот за 2019 г., но не повече от прага на de minimis от 200 000 евро, или 391 166 лв.

Средствата, които се предоставят по процедурата трябва да бъдат използвани за покриване на текущите нужди и извършване на разходи за оперативен капитал, чиято стойност се калкулира в стойността на предоставяната туроператорска/туристическа агентска услуга.

Проектното предложение се подава изцяло по електронен път чрез попълване на уеб базиран формуляр за кандидатстване и подаване на формуляра и придружителните документи чрез Информационната система за управление и наблюдение на Структурните инструменти на ЕС в България (ИСУН 2020). Кандидатите трябва да имат валиден електронен подпис.

Крайният срок за подаване на документите е 16:30 часа на 20 октомври 2020 г.

Допълнителни въпроси могат да се задават само по електронната поща на адрес: opicmt@tourism.government.bg. Отговорите се публикуват само в ИСУН 2020 и на интернет страницата на Министерството на туризма. Няма да бъдат предоставяни отговори на въпроси по телефона.

Пълният пакет документи по процедурата е публикуван в ИСУН 2020: https://eumis2020.government.bg, на интернет адреса на Министерството на туризма.

Материалът Държавата отпуска до 200 000 евро помощ на туристически фирми е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Документите ще се подават през Информационната система за управление и наблюдение на средствата от ЕС в България (ИСУН 2020) до 20 октомври 2020 г.

Министерството на туризма публикува на сайта си пакета документи с условията км кандидатите.

В пакета са включени условията за кандидатстване и изпълнение, документите за попълване и подаване, както и ръководство за кандидатстване през ИСУН.

В условията за кандидатстването може да се прочете и в какви срокове фирмите могат да задават въпроси, ако имат неясноти по попълването на формулярите.

Материалът Туроператори кандидатстват за финансова помощ от 13 до 20 октомври е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това съобщи изпълнителният директор на фонда Васил Грудев по време на среща със земеделски стопани в Търговище.

Подмярка COVID 1 е с бюджет 93,5 млн. лева и обхваща чувствителните сектори – плодове и зеленчуци, маслодайна роза, винени лозя, декоративни растения, животновъдство (говеда, биволи, овце и кози) и пчеларство.

Най-чаканото плащане – субсидиите по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) ще е в периода 10 – 15 декември 2020 г. Ставката за земеделските производители ще бъде увеличена с 9%.

В момента вървят проверките по директните плащания. Едновременно с това се довършват договорите по подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства“ от селската програма. До месец бенефициентите ще получат покани за подписване на договори.

Материалът От 16 октомври плащат на фермерите помощи заради Covid-19 е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Те са в рамките на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ /ОПИК/, съобщи заяви заместник-министърът на икономиката Яна Топалова, която откри онлайн събитието „Government2Business: Държавата в подкрепа на бизнеса“.

То се организира от Министерство на икономиката и Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия.

Една от процедурите е с бюджет 78 млн. лева и е за т. нар. „големите-малки“ компании с оборот над 500 000 лв. за преодоляване на икономическите последствия от пандемията.

Чрез нея ще се осигурява ликвидност, оборотни средства и покриване на разходи на фирмите.

Втората процедура е също с бюджет от 78 млн. лв. и е за реорганизиране и създаване на безопасни условия на труд в условията на пандемия.

Подписани са и договорите с министерствата на транспорта и на туризма, които ще са директни бенефициенти за предоставяне на безвъзмездната финансова помощ по ОПИК.

Договорите са за процедури в подкрепа на малки и средни предприятия за автобусни превози, а бюджетът е 30 млн. лв. За подкрепа на туроператори и туристически агенти са заделени 10 млн. лв.

Взето е решение от Комитета за наблюдение на Оперативната програма по процедурата „Подобряване на производствения капацитет в малките и средни предприятия“ да се наддоговори с ново разпределение на средствата в размер на 68 млн. лева.

Това значи, че компании, които вече са одобрени по процедурата ще получат финансиране на своите проекти, за да финансират бъдещите си инвестиции в машини и оборудване за увеличаване на производството.

Приключил е вече прегледът на всички над 27 хиляди проектни предложения за подкрепа на микро- и малки предприятия и до края на седмицата ще бъдат изплатени 173 млн. лв. към над 21 хиляди компании.

Фирмите могат да ползват кредити при облекчени условия чрез Българска банка за развитие.

През ББР вече са инвестирани над 140 млн. лв., като от тях над 60 млн. лв. вече са отпуснатите на фирми по „Програмата за портфейлни гаранции в подкрепа на ликвидността на микро-, малки и средни предприятия.

Материалът Пускат 200 млн. лева безвъзмездно на български фирми заради коронавируса е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това стана ясно по време на първото заседание на Консултативния съвет по туризъм. Съветът е сформиран с идеята да се дискутират неотложни теми, свързани с рестартирането на бранша, за които е необходимо широко обществено съгласие

Над 54 мерки са одобрени от Тристранния съвет за сътрудничество. Мярката 60/40, според която държавата поема 60 на сто от заплатите, а бизнесът – 40 на сто, е достигнала до почти 200 хил. души в страната, отчете Николова.

Тя допълни, че по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ ще се окаже помощ на пострадали от пандемията туроператори и турагенти в рамките на 10 млн. лв. Също по ОПИК за подкрепа на микро- и малки предприятия над 27 хил. подадени проектни предложения са в процес на оценка.

В състава на Консултативния съвет освен експерти от Министерството на туризма влизат над 60 ръководители и представители на бранша, работодателски и синдикални организации, национални курорти, Сдружението на общините, образователната общност, неправителствения сектор.

Кризата преориентира трендовете и хората все повече залагат паралелно с масовия и на нишовия туризъм.

Според данните на статистиката пренощувалите българи във всички места за настаняване през лятото на 2020 г. са над 1,44 млн., а за същия период на миналата година – са около 1,46 млн. Разликата е малка, докато при чужденците е сериозна.

В някои по-малки курортни селища по Южното Черноморие дори има ръст на туристи по 20 на сто, което се дължи предимно на българското присъствие.

Материалът Държавата може да плаща 80% от заплатите в туризма до 1 май 2021 г. е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Министър-председателят се срещна с Павлина Филипова и Емил Абазов от обединение „Бъдеще за туризма“.

В срещата се включиха също вицепремиерът и министър на туризма Марияна Николова и министърът на икономиката Лъчезар Борисов, съобщи пресслужбата на кабинета.

10-те милиона лева за туристическите фирми са част от 1,8 милиарда по европейски програми.

Според вицепремиера Николова, която вече отговаря и за туризма, тези пари са „незабавната глътка въздух, която е особено важна за туристическите оператори и за туристическите агенти“.

Вече са разписани критериите за кандидатстване. Желаещите да получат от помощта ще подават искане в министерството на туризма. Няма да имат възможност да ползват услугите на посредници и консултанти. Могат да кандидатстват за помощ в размер на не повече от 10% от приходите за предходната година.

Министърът на туризма съобщи, че очаква програмата да заработи още през август.

Материалът Борисов обеща още 10 млн. лева на туристическия сектор е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Бюджетът на мярката е 5 млн. лева и ще се прилага само през тази година, за да подкрепи лозаро-винарския сектор, ударен от пандемията от COVID-19. 

Ще се подпомагат произведени в страната вина, временно оттеглени от пазара, с цел постепенното възвръщане на неговата икономическа жизнеспособност.

Виното ще престоява в складове или в собствени помещения за съхранение.

За финансова помощ могат да кандидатстват предприятия, вписани в лозарския регистър като винопроизводители.

Други допустими кандидати са още организации на производители, асоциации на организации на производители, групи производители и междубраншови организации в сектор винено грозде.

Допустимият период за подпомагане на складирани количества вино по мярката е 4 май – 20 септември 2020 г. Размерът на финансовата помощ е 0,04 лв. за един литър вино, складирано за период от 1 месец, или еквивалентната/преизчислената стойност на ден.

До 100% от разходите по съхранението се поемат от Европейския фонд за гарантиране на земеделието.

Документи се подават лично или чрез упълномощено лице в Централно управление на ДФ „Земеделие“, ул. Гусла 3, отдел „Вино, промоционални програми и лицензии“, след предварително записан час.

Материалът Приемат заявления за помощ при кризисно съхранение на вино е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Ще се финансира пълното ръчно отстраняване на гроздовете, докато все още не са узрели, така че добивът да се нулира.

Право на тази помощ имат физически или юридически лица, вписани в лозарския регистър като гроздопроизводители с регистрирани лозарски стопанства по Закона за виното и спиртните напитки.

До 60 % от преките разходи за отстраняване на гроздовете и загубата на приходи ще получат производителите.

За площи, за които е заявено подпомагане по мярка „Застраховане на реколтата“, не може да бъде предоставяна финансова помощ „Събиране на реколтата на зелено“ за една и съща финансова година.

На интернет страницата на ДФ „Земеделие“ са публикувани образци на документите за кандидатстване.

Те се подават лично или чрез упълномощено лице в Централното управление на фонда в отдел „Вино, промоционални програми и лицензии“, след предварително записан час.

Материалът От 15 юни приемат заявки за помощ срещу унищожаване на гроздето е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това разказа пред БНР Петър Захариев, председател на Националното сдружение на автобусните превозвачи.

Спред него финансовата помощ за автобусния транспорт работи „много бавно, много мудно, кандидатстваш – поправят се документи, връщат се документи, процедурата е много мудна“.

Браншът е засегнат 100% от кризата. Останали са съвсем малко автобуси, които изпълняват отделни линии, но това е незначителна част.

Преди кризата от Централната автогара в София са потегляли около 260 автобуса, по време на извънредното положение са били 10-15, а сега са 80-90 до 100 автобуса дневно.

Още по-отчайваща е картината на общинско и областно ниво, където транспортът е „все още в смачкан вариант“, твърди Захариев.

Хората се страхуват да пътуват, а предприятията работят в ограничен мащаб и това влияе върху капацитета на превозите. Необходими са оборотни кредити, за да може да се рестартира браншът, защото фирмите са изразходвали резервите си през последните три месеца.

Материалът Блокираните автобусни превози освободили територия за сивия сектор е публикуван за пръв път на Икономически живот.