Подобна мярка би дестабилизирала фискалната система, ако бъде въведена преди по-важните данъчни реформи
Цените на хранителните стоки за последните седем години (от май 2019 до май 2026 г.) са се повишили със 70%, а при насъщния хляб поскъпването е с 80%. С други думи, ако една храна преди Ковид е струвала 2 лева, понастоящем цената й гони 1.80 евро. Доходите междувременно също са нараснали, но хората често не отчитат това и се фокусират върху текущите си разходи. Недоволството се сгъстява, съответно се увеличава натискът политиците „да направят нещо“.
Едно от нещата, които българските политици могат да направят е да намалят ставката на ДДС за храните. На практика всички държави в Европейския съюз без България и Дания прилагат намалена данъчна ставка за хранителни стоки. В Ирландия и Малта ДДС върху храните е 0%, в Германия е 7%, в Италия 10%, в Гърция 13%, дори в Румъния е 9%.
За разлика от останалите в ЕС, България облага с еднакъв данък потреблението и на боб, и на парфюм. Това е едно от обясненията защо в страни с по-висок стандарт храните са по-евтини, отколкото в България (други обяснения са икономиите от мащаба, предвидимото търсене и конкурентният пазар). Логично е да се помогне на притеснените български домакинства с понижаване на ДДС ставката за храни. В последните седмици дори някои дясно ориентирани икономисти като че ли „омекват“ към подобна мярка.
Според мен, в настоящия момент би било грешка България да върви в такава посока. Подобна данъчна мярка е твърде неефективна, ако целта е с нея да се води социална политика. По-ниският ДДС за храните ще доведе (и то не задължително) до намаляване на цените едновременно за богати и бедни домакинства. Нещо повече: в пропорционално изражение ще облагодетелства богатите повече, отколкото бедните.
Изчисленията показват, че ако българските домакинства бъдат разделени на две големи равни групи по отношение на доходите си, „долната“ група ще формира 37% от съвкупните разходи за храни и безалкохолни напитки, докато „горната група“ ще направи 63% от разходите. Това означава, че за да помогне с по-нисък ДДС за храните на едно домакинство с ниски доходи с 1 условна единица, държавата паралелно с това ще трябва да подпомогне домакинствата с по-високи доходи с 1.7 единици. Неефективността на подобна мярка е отказващо висока.
Разбира се, по-ниската данъчна ставка може да се приложи само за храни и напитки, които се консумират от бедни домакинства: клисав хляб, евтини кренвирши, имитации на сирене… Подобен подход е дискриминационен и би бил морален и управленски фалит на фискалните политики със социална насоченост.
Посочените по-горе проценти са резултат от авторови изчисления, извършени в масив от около 3000 домакинства, анкетирани през 2024 г. от Националния статистически институт в рамките на ежегодните изследвания на домакинските бюджети. Данните са претеглени с коефициентите, предоставени от НСИ.
Един от съществените резултати от извършените изчисления е, че общата сума, която отделят за храни 10% домакинства с най-ниски доходи е близо 3 пъти по-ниска от общия бюджет за храни на 10% от домакинствата с най-високи доходи. Това още по-ясно говори, че „брутното“ понижаване на ДДС върху храните е нефокусирана и неефективна мярка. Точно обратно на препоръките за „подобряване на честността и ефективността на данъчната система“, отправени през юни 2026 г. към България от Европейската комисия.
Съществуват и други аргументи против намаление на ДДС върху храните. Единият беше загатнат по-горе: дори да се редуцират ставките на данъка, нищо не може да застави търговците да свалят крайните цени. Пример са книгите: от няколко години те се ползват от преференциална ставка от 9%, но цената на добрите издания в никакъв случай не се е понижила, дори напротив.
Друг аргумент „против“ е, че това е твърде скъпа мярка. Ако приемем, че общият пазар на хранителни стоки в България е около 13 млрд. евро (приблизителна оценка на база данните на НСИ за индивидуалната консумация), приходите в бюджета от ДДС върху храните възлизат на около 2.15 млрд. евро. Ако намалим ставката за храните на 9%, бюджетните приходи по това перо ще се спаднат под 1 млрд. евро. Дори да приемем, че редуцираната ставка ще важи само за 50% от храните и напитките на пазара, българският бюджет ще се лиши от 600 млн. евро приходи от ДДС.
Това са много пари. Подобна сума например е достатъчна да се дават всеки месец ваучери за храни на стойност 150 евро на 333 хиляди най-бедни български домакинства. Така помощта ще бъде фокусирана върху най-уязвимите, ще има гаранция, че те ще харчат помощите само за храна, а като бонус държавата ще получи обратно 100 млн. евро ДДС.
Ако нещата стоят така, защо другите страни в ЕС масово прилагат намален данък за храните? Българската данъчна система е различна от типичната европейска, защото разчита основно на косвени данъци като ДДС и акцизи. С ниския данък върху доходите на физическите лица, корпоративните печалби, дивидентите и имотите и с максимален праг на осигуровките върху високите доходи, българската данъчна система е построена така, че бюджетът се пълни от потреблението на широките народни маси.
Преди да се въведе диференциран ДДС върху стоки от всеобщо значение като храните е необходима цялостна данъчна реформа, като загубените приходи от ДДС се компенсират с други данъци: на първо място с умерен прогресивен данък върху по-високите доходи, съчетан с премахване на максималния осигурителен праг и повишаване на ставката на корпоративния данък. Необходимо е първо да се премине през тези стъпки на данъчната реформа, преди да се настоява за диференциран ДДС върху храните. Ако реформата започне с по-нисък ДДС върху храните, възниква опасност за бюджетната устойчивост.
Заради постепенното нормализиране на държавните разходи, което не е придружено от нормализиране на държавните приходи, България в момента изпитва фискални затруднения. Непредубедените отдавна са разбрали, че ситуацията няма да се оправи само с рязане на разходи. Институции като МВФ и Европейската комисия възможно най-ясно казваха на България, че е дошло време за прогресивна данъчна реформа. Това означава фокусирана помощ само за истински нуждаещите се и по-голяма данъчна съпричастност от страна на успешните в обществото.
