Европейската централна банка запази лихвените проценти на рекордно високите си настоящи нива, но изпрати още по-ясен сигнал, че може би се готви да ги намали, тъй като инфлацията в еврозоната продължава да пада, съобщава Ройтерс.
Лихвата по депозитите остава 4,0%, където е от септември, нж тъй като инфлацията сега е близо до целта на ЕЦБ от 2%, банковото кредитиране е в застой и икономиката едва расте, от банката отново намекнаха, че е възможно съкращаване на следващото си заседание.
„Ако актуализираната оценка на Управителния съвет на перспективите за инфлацията, динамиката на основната инфлация и силата на трансмисията на паричната политика допълнително повиши увереността му, че инфлацията се приближава към целта по устойчив начин, би било подходящо да се намали текущата ниво на ограничение на паричната политика“,заявяват от ЕЦБ.
Управляващите ЕЦБ, включително тези, които обикновено предпочитат по-високи лихвени проценти, се обявиха за намаляване на лихвените проценти на срещата си на 6 юни, при условие че ключови показатели, включително растеж на заплатите и основната инфлация, продължават да се забавят.
Но това решение сега може да бъде усложнено от несигурността дали Федералният резерв ще успее да намали лихвите си през юни, тъй като инфлацията в САЩ остава упорито над целта си.
По време на пресконференция си Кристин Лагард изтъкна, че информацията, с която разполагат потвърждава, че инфлацията продължи да спада, водена от по-ниската инфлация на цените на храните и стоките. „Повечето показатели за базовата инфлация намаляват, растежът на заплатите постепенно се забавя и фирмите поглъщат част от нарастването на разходите за труд в своите печалби. Условията за финансиране остават рестриктивни и предишните ни увеличения на лихвените проценти продължават да оказват влияние върху търсенето, което помага за понижаване на инфлацията“, отбелязва Лагард, но заявява в същото време, че вътрешният ценови натиск е силен и поддържа инфлацията на цените на услугите висока.
Тя повтаря отново, че бъдещите решения ще гарантират, че лихвените проценти на ЕЦБ ще останат достатъчно ограничителни толкова дълго, колкото е необходимо. Лагард заявява, че ЕЦБ ще родължи да следва подход, зависещ от данните и среща по среща, за определяне на подходящото ниво и продължителност на ограничението и не се ангажира предварително с конкретна скорост.
В кратък анализ тя посочва, че икономиката остана слаба през първото тримесечие. „Въпреки че разходите за услуги са устойчиви, производствените фирми са изправени пред слабо търсене и производството все още е слабо, особено в енергоемките сектори. Проучванията сочат постепенно възстановяване през тази година, водено от услугите. Очаква се това възстановяване да бъде подкрепено от нарастващите реални доходи в резултат на по-ниска инфлация, повишени заплати и подобрени условия на търговия.“ Освен това, по думите на Лагард, ръстът на износа на еврозоната трябва да се засили през следващите тримесечия, тъй като световната икономика се възстановява и разходите се изместват още повече към търгуеми стоки.
За пореден път тя призовата правителствата да продължат да намаляват мерките за подкрепа, свързани с енергетиката, така че дезинфлацията да може да продължи устойчиво.
Кристин Лагард отбелязва, че повечето измерители на базовата инфлация са спаднали допълнително през февруари, потвърждавайки картината на постепенно намаляващ ценови натиск. Докато вътрешната инфлация остава висока, заплатите и печалбите на единица продукция са нараснали по-слабо от очакваното през последното тримесечие на 2023 г., но разходите за труд на единица продукция остават високи, отчасти отразявайки слабия растеж на производителността. По-новите показатели сочат по-нататъшно забавяне на растежа на заплатите.
От анализа на президента на ЕЦБ става ясно, че рисковете за икономическия растеж остават насочени надолу. Растежът може да бъде по-нисък, ако ефектите от паричната политика се окажат по-силни от очакваното. Една по-слаба световна икономика или по-нататъшно забавяне на световната търговия също биха натежали върху растежа на еврозоната. По думите на Лагард растежът може да бъде по-висок, ако инфлацията спадне по-бързо от очакваното и нарастващите реални доходи означават, че разходите се увеличават с повече от очакваното, или ако световната икономика расте по-силно от очакваното.
В заключение Кристин Лагард отбелязва, че на фона на настоящите лихвени нива кредитната динамика остава слаба. Банковото кредитиране на фирми е нараснало незначително по-бързо през февруари с годишен темп от 0,4 на сто спрямо 0,2 на сто през януари. Ръстът на кредитите за домакинства остава непроменен през февруари – 0.3% на годишна база.
