Нещо странно се случва в Америка с изморените работници от поколението Y, още наричани милениали. След една година, прекарана над компютъра, търпейки непрекъснати видео разговори, те преобръщат внимателно аранжирания план на живота си и решават да рискуват всичко. Някои зарязват стабилни и добре платени работни позиции, за да започнат нов бизнес или да превърнат хобито си в постоянна работа. Други се цупят на заповедите на шефовете си за завръщане в офиса и заплашват, че ще напуснат, ако не им е позволено да работят където и когато те поискат, пише „Ню Йорк Таймс“.
Тяхната смелост е подтикната от увеличаващия се брой ваксинирани и възстановяващия се пазар на труда. Техните банкови сметки, подплатени от една година спестявания от стоене вкъщи и покачващите се цени на активите, са увеличили апетита им за риск. И докато някои от тях просто сменят работата си, други изцяло слизат от кариерната въртележка.
Ако това движение има мото, то ще бъде „Веднъж се живее“, или YOLO. В по-широк смисъл терминът характеризира поведение, което е привлякло вниманието на скучаещите офис служители в последните месеци.
Нека бъде ясно – пандемията не е приключила и милиони американци все още скърбят за починали близки и загубено работно място. Не всеки може да си позволи да захвърли предпазливостта. Но за все по-голям брой хора с финансова сигурност и търсени умения, отчаянието и тревожността от изминалата година дават път на нов вид професионално безстрашие.
Брет Уилиамс, адвокат на 33 години от Флорида, е имал своето YOLO прозрение по време на виртуална медитация през февруари. „Осъзнах, че седя на кухненския плот по 10 часа на ден и се чувствам мизерно“, казва той. „Помислих си: „Какво имам да губя? Утре всички може да умрем.“
И така, той напуснал, оставяйки след себе си партньорска позиция и голяма заплата в известна кантора, за да започне работа в малка фирма, управлявана от съседа му и да прекарва повече време с жена си и кучето им. „Аз все още съм адвокат“, споделя той. „Но от доста време не съм бил толкова развълнуван да ходя на работа.“
Оливия Месер, бивша журналистка за The Daily Beast, също спряла работа през февруари, след като осъзнала, че след една година отразяване на новини за пандемията е изморена и травматизирана. „Бях толкова изтощена и изчерпана, че вече не бях сигурна, че знам как да си върша работата“, казва тя. Затова напуснала и се преместила от Бруклин в малко градче във Флорида, близко до родителите си. От тогава тя пише на свободна практика и има време за хобитата си, които включват рисуване и каяци.
Оливия подчертава, че не всички могат да се откъснат толкова лесно. Но казва, че за нея промяната е била възстановителна. „Като преродена съм и знам как може да изглежда животът ми и колко пълноценен може да е той“, заявява тя.
Ако „немощ“ е доминиращата емоция през 2021, то YOLO може да е дефиниращата тенденция на пазара на труда. Скорошно проучване на Microsoft установява, че повече от 40% от работниците по света са обмисляли да напуснат работа тази година. Blind, анонимна социална мрежа, известна сред служителите в сферата на технологиите, наскоро откри, че 49% от потребителите им имат планове да си намерят нова работа до края на годината.
„Всички имахме една година да преценим дали животът, който живеем е този, който искаме да живеем“, казва Кристина Уолъс, старши лектор в Бизнес училището на Харвард. „Особено за младите хора, на които им се казва първо да работят здраво и да изплатят заемите си, за да може някой ден да се наслаждават на живота. Много от тях поставят под въпрос това уравнение. Какво става, ако искат да бъдат щастливи сега?“
Работодателите се опитват да повишат морала на служителите си и да намалят преумората, защото се страхуват от масово напускане. Например, LinkedIn наскоро даде на по-голямата част от служителите си една седмица платен отпуск, докато на служителите на Twitter бе даден един допълнителен свободен почивен ден на месец. Credit Suisse даде на младшите си банкери 20 000 долара надбавки, докато друга фирма от Уолстрийт подари на много от служителите си напълно платени ваканции.
Повишенията и отпуските могат да убедят някои от работниците да не напускат. Но за други проблемът е в застоя и единственият начин да го решат е радикална промяна.
„Чувството е сякаш сме били заключени в кариерите си в последното десетилетие и сега имаме възможност да променим това“, споделя Нейт Мосли. Той наскоро решил да напусне работата си, за която получавал по 130 000 долара на година, преди 1 юни- датата, на която компанията му изисква всички служители да се върнат в офиса.
Той е създал таблица, наречена „Криза на късните 20“, в която е попълнил потенциални опции за следващия си ход: да вземе уроци по кодиране, да започне да се занимава с криптовалути, да се включи в политическа кампания през 2022, да се премести на Карибите и да отвори туристически бизнес. Той често гледа тази таблица и добавя нови плюсове и минуси за всяка опция. „Идеята да се върна към живота преди Ковид звучи толкова непривлекателна след изминалата година“, убеден е Мосли. „Ако не сега, кога ще имам възможността да направя тези неща?“
Обезверените работници с пари за харчене винаги са тръгвали да намират себе си. Възможно е някои от тях да се върнат обратно към стабилни професии, ако изхарчат достатъчно от спестяванията си, или ако не им провърви в новите начинания. Но както изглежда, духът на смелостта заразява дори онези, които обикновено се придържат към кариерната стълбица и не се поддават на рискове.
Това е отчасти, защото повече хора от всякога могат да си позволят да рискуват. Добавки, увеличени помощи за безработни и бум в пазара на акции са дали на служителите повече сигурност. Много сектори страдат от липса на работна ръка, което означава, че работниците в тези сфери могат лесно да си намерят нова работа, ако пожелаят. Новите работни места на американския пазар са се увеличили през февруари до най-високите си стойност от две години насам и икономистите и собствениците на бизнеси очакват още повече промени в следващите месеци – с връщането на служителите обратно на работа.
Освен масовата смяна на професията, коята се очаква в такива времена, пандемията създаде много повече дистанционни работни места и разшири броя на компаниите, които имат желание да наемат хора извън големите градове. В индустрии, в които може да се работи дистанционно, като например технологиите и финансите, това дава по-голяма възможност на служителите желанията им да бъдат чути.
„Служителите имат несравнима възможност за преговори в следващите 18-48 месеца“, коментира Джонатан Найтингейл, автор и съосновател на Raw Signal Group, компания за обучение на мениджъри. „Ако аз не съм доволен от настоящия статус на службата ми, имам много повече възможности, отколкото съм имал преди.“
Индивидуални YOLO решения могат да се дължат на много различни фактори – нетърпимост от стоенето вкъщи, ниски нива на лихвите, появата на нови схеми за бързо забогатяване като NFT и акции. Много от тях обаче са свързани с по-дълбоко разочарование на ниво поколение и чувство, че икономиката се променя по начини, които награждават лудите и наказват внимателните.
Неколцина, в своите късни 20 и ранни 30 години, повечето от които са били в добри училища и работят в престижни индустрии, споделят, че пандемията е разрушила вярата им в традиционните кариерни пътеки. Те са гледали как независимите им връстници са забогатели при присъединяване към старт-ъп компании или чрез хазарт с криптовалути. В същото време, техните шефове са ги заливали с еднообразна работа, или са се опитвали да автоматизират задълженията им и като цяло не са им давали подкрепа по време на една от най-тежките години в живота им.
Разбира се, не всеки преуморен служител би напуснал. За някои, продължителна ваканция или по-гъвкава работна седмица биха намалили жаждата за приключения. А за други, завръщането в офиса ще върне баланса в живота им. Но за много от тези, които могат да си го позволят, изходът е приключението.
Директор на голяма технологична компания, пожелала анонимност, цитира Буда за непостоянството и стойността на осъзнаването, че нищо не трае вечно. Или, казано на малко по-земен език, “Веднъж се живее“.
