Анализът на Саша Безуханова** е публикуван в сайта Move.bg
Годината е 1998 и светът се готви да посрещне новия век в разгара на дигиталната ера. Има 1,5 милиарда потребители на мобилни услуги, над 630 милиона са свързаните в интернет. Правителствата и предприятията инвестират трескаво в нови дигитално-базирани системи, за да се избегне очакваният срив на системите през 2000 година. Развойните центрове на технологичните компании заедно с научни екипи във водещи университети създават решенията. Първите интегрирани е-правителствени системи се пилотират, създават се уеб-базирани библиотеки с образователното съдържание и се изграждат умни системи за дистанционен мониторинг и управление на мрежите за енергоснабдяване и телеком услуги. Масово се обучават държавни служители, ИТ специалисти и потребители за пълноценен живот в дигиталната епоха. ООН подготвя своя Millennium summit, на който ще бъде приета обща декларация с приоритети, сред които “Опазване на общата ни околна среда”.
Планът за възстановяване и устойчивост, подготвен от правителството би бил много авангарден с идеите си, ако годината беше 1998.
Днес обаче е 2021 година и светът е различен. Днес ние живеем в ерата на автоматизацията и глобална мрежа свързва близо 5 милиарда активни потребители. Готвим се за живот между виртуалния и реалния свят, в който роботизирани системи управляват не само бизнесите, а и домовете ни. Климатичните промени налагат драстични реформи в производствените процеси и ежедневните ни практики. Икономиката на утрешния ден е споделена, кръгова и интегрираща милиарди интелигентни устройства. Нейни създатели са многохилядна армия от новатори, които репликират корпоративните бизнес практики от миналото и създават свои стартъпи, като извеждат науката от лабораториите в коуъркинг пространствата. Отговорността на правителствата е да създадат среда за просперитет и пълноценен живот на хората в този променящ се свят.
И тъкмо COVID-пандемията, подобно на “проблема 2000”, се оказа големият катализатор на реформи и пренареждане на приоритети. Редом с рисковете за живота на хората и ефектите от кризата, тя отваря историческа възможност за внедряване на технологични решения по стандартите на новото време и прави по-лесно провеждането на непопулярни реформи, които биха се проточили в “мирно” време.
Европа направи мощна заявка за лидерство в утрешния дигитално-базиран, възстановяващ баланса ни с природата свят, като покани държавите-членки да реформират своите икономически и социални системи в пост-пандемичните си програми. Специалният бюджет от 750 милиарда евро за възстановяване и устойчивост цели да осигури ресурс за екологичен и дигитален преход в процеса на справяне с последиците от кризата. Редом с дигитална грамотност на хората и енергийна ефективност на предприятия и къщи, то означава приоритетно развиване на нови екологични технологични бизнеси, специални програми за създателите на дигитално-базирани технологии за утрешния свят и въвеждане на ефективни механизми, които стимулират хората да реорганизират бизнесите и живота си за успех в ерата на автоматизацията с осъзнаването, че ако не решим екологичните предизвикателства, няма да ни има. Това е задачата на Плана за възстановяване и устойчивост.
Как българското формално лидерство прочете тази възможност?
Публикуваният проекто-план не отчита докрай спецификите на 2021 година – време на трансформация към ерата на автоматизация и зелен технологичен и социален преход в Европа и света. Той говори с езика на 1998 и залага изпълнението на задачи, които прилягат на времето от преди 20 години.
Образование от вчера
Дълго забавената образователна реформа в посока на STEM знания и умения за бъдещето ще осигури среда за наваксване на пропуснатото време. Похвално е, че се предвиждат интегрирани учебни предмети, които да възпитават холистичен поглед в намиране на решенията в бъдеще. Интернет базираната банка с материали за преподаване е добра стъпка. За сравнение, в Румъния такава беше създадена пред 2001 година. Планът обаче не предвижда интегрирането на формално и неформално образование във време, в което светът говори за образователни екосистеми и платформи за обучение. Липсват механизми за развитие на персонализирано образование във време, в което съдържанието е достъпно за всеки в мрежата и децата трябва да бъдат обучени да го достъпват според интересите и талантите си. Планът, също, не акцентира върху развитие на креативността чрез изкуство, физическата култура на подрастващите и възпитаването на връзка с природата. Все умения, свързани с интегрална подготовка на личността за пълноценен живот в света на 2021 година и напред.
Чудесно е, че държавата ни предвижда да навакса със създаване на национална онлайн платформа за обучение на дигитални умения за възрастни и сертификацията им. Въвеждането на подобна в Испания през 2003 година даде добри резултати. Това, което не изглежда да е заложено в Плана, е връзка с работодателите и въвеждане на ясен механизъм за предимство за назначаване на работа при наличие на сертификат.
Буди въпрос какво налага допълнителна инфраструктурна инвестиция от 60 милиона лева в създаването на мултифункционални центрове за обучение на ученици по същите дисциплини, за които се инвестира в училищата и защо не се подкрепи, например, развитие на базата на читалищата за допълнителни умения и с капацитета на специализирани неправителствени организации.
Науката за зелен и дигитален преход стартира след 5 години
На развитието на научната инфраструктура и изследвания в Плана е отредено значимо място. И с право – държавата ни е сред “скромните иноватори” в Европа и изследователската работа и ресурс в подкрепа на модерната икономика изисква спешна ускорена инвестиция.
В Плана обаче спешност няма. Повишаване на капацитета на научноизследователските организации и висшите училища за разработване на приложни изследвания и иновации и изпълнение на съвместни проекти с индустрията се предвижда едва за 2026 година. Дотогава е заложена дълга административна подготовка на процеса. Така държавата ни ще е загубила необратимо възможността да постигне индустриална конкурентност по стандартите на 2021 година и занапред.
Задачата за спасяването на иновациите е на самите иноватори поне до 2024
Планът няма и такива амбиции – за постигане на индустриална конкурентност. Той вижда икономическото развитие в рехабилитирането на днешната икономика по посока на енергийна ефективност и дигитализация, но не заделя специален ресурс за подкрепа на новата генерация бизнеси. С трите фонда за технологична модернизация, зелен преход и дигитализация на малките и средни предприятия в размер на 1,5 милиарда лева ( 2021 – 2026) по-скоро се предвижда да догоним, а не ускорено да развием и променим по стандартите на 2021 този съществен дял на българската икономика, който представлява над 75% от нея.
В иначе добре структурираната “Националната стратегия за насърчаване на малките и средни предприятия” (2021-27) не се обвързва работата по трансформация на икономиката с дейността на Държавната агенция за научни изследвания и иновации, решението за създаването на която е от 2019, но се предвижда да заработи едва през трето тримесечие на 2021. Именно тази агенция тепърва ще разработва и ще изработва механизми за контрол на изпълнението и мониторинга на “Иновативната стратегия за интелигентна специализация 2021-2027”.
Явно икономиката ни ще си върви по утъпканите от 1998 година пътеки със “скромна иноваторска” роля в Европа, а предпоставките за качествената промяна ще се създадат през 2024 година, за когато е предвидено повишаване на капацитета за трансфер на технологии от страна на научноизследователските организации към частния сектор.
Интелигентната и зелена индустрия – през следващата петилетка, днес – сграден фонд и ПР
Все в тази линия Планът за възстановяване и устойчивост предвижда развитие на Интелигентна индустрия в България след трето тримесечие на 2025 година. Дотогава с ресурса на програмата ще се изгражда инфраструктура на индустриални паркове, ще се прави ПР на тези индустриални паркове пред инвеститори на стойност 416,5 М лева с цел “скъсяване на веригите на доставка и реиндустриализация” (тук се върнахме доста преди 1998). Зеленото измерение на индустрията ни ще бъде в осигуряване на енергийна ефективност на сградния фонд, не в целева подкрепа на зелени иновативни компании, както някой би помислил.
Развитието на Индустрия 4.0 е споменато в Плана в контекста на изграждане на необходимия човешки, научен и институционален капацитет в предприятията за ползването им, а не предвижда стимули за това български компании да бъдат подкрепени за създаването на решения, базирани на изкуствен интелект, роботизация, производство на интелигентни устройства (IoT), системи за обработка на отдалечени бази данни, сигурност и смарт мониторинг – все системни компоненти на Индустрия 4.0. Тези понятия не присъстват в програмата, независимо че в България днес стартъпи създават такъв тип решения, които са световни иновации. Тези икономически играчи са невидими в Плана.
Пълноценното развитие на кръговата икономика и зеленото икономическо бъдеще на България също се отлага, защото разработване и внедряване на иновации в областта на кръговата икономика ще се подкрепя съгласно “Иновационната стратегия за интелигентна специализация 2021-2027”, която, както вече казах, предстои тепърва да се разработи.
Позиционирането на международни пазари на българския бизнес е Европейска, не национална управленска задача
Все с поглед към така нужната подкрепа на иновативния бизнес, който единствен носи потенциала за трансформация на икономиката ни от ресурсно-базирана ишлеме икономика и с конкурентността си да завоюва позиции на международните пазари, в Плана интернационализацията на българската иновативна индустрия и наука се измерва само с подкрепа на проекти, получили “Печат за върхови постижения” от Европейски програми. Те обаче ще останат добрите изключения, ако средата за иновативно развитие на национално ниво остане без ресурсна и институционална подкрепа от държавата, а такава не се предвижда според Плана в близките четири години.
Без амбиция за пазарни резултати в солидарната икономика и творческите индустрии
Солидарната икономика е сведена до обследване на 200 социални предприятия и развитие на цифрови умения на работниците на 100 от тях, както и за граждански диалог – за 23 милиона лева. Планът не разпознава трайните тенденции в света за споделена и включваща impact икономика, която е, всъщност, солидарната икономика. В нашия контекст се предвижда само, иначе, нужната, грижа за социално изключените и изоставащи, но не се осигурява среда за стимулиране на иновативен бизнес със социално приносен характер. Отново оцеляването е отправната точка.
Творческите индустрии, изненадващо за мен, са застъпени също в солидарната част на програмата, а не в икономическата, където им е мястото. Те са бизнес с голям потенциал, който бързо набира скорост в света и моментът за развитие на такъв капацитет в държавите е днес. В Плана на правителството се предвижда ресурс за културно сътрудничество в Европа, развитие и достъп до публики и местни сцени, но не се канят артистите да развиват IoT-базирано изкуство, виртуално кино и on-demand платформи за изкуство, гейминг, сетивно дигитално изкуство, такова, базирано на изкуствен интелект или с добавена реалност. Не се предвижда програма и ресурс културните предприемачи да се обучат за веригите на стойност в този изцяло нов културно-индустриален процес, за да не бъдат в категорията на социално солидарно подпомагани, а да са легитимни играчи на бизнес терена в областта си.
Ще спестя дълъг коментар за плановете, свързани с е-правителствените системи, които също решават задачи с 20 годишна давност и подход. Няма да коментирам и механизмите за опазване на биоразнообразието, които не стъпват на съвременните технологии отвъд изграждане на бази данни, чието обработване и съхраняване се сочи като “основен капитал на обществото”.
Целта на този анализ е да оцени Плана от гледна точка на икономическата му перспектива, защото икономиката е която създава ресурса за социално развитие и просперитет. И днес има моментум и капитал за качествен скок в икономиката ни при умно планиране. Но ако България не предприеме революционни мерки за подкрепа на индустриите на 21-ви век днес; ако не създаде стимулираща среда за тези, които ги създават и не осигури стимули те да развиват свои корпорации от България; ако не се възползваме от този исторически момент, в който светът се пренарежда, да позиционираме държавата ни сред авангардните играчи на бъдещето, няма да можем дълго напред да решим демографските, социалните и политическите си проблеми и ще кретаме в развитието ни.
Лично – за качеството на програмата в Плана
Много ми се искаше ресурсът от 12 милиарда да се употреби не за догонване и оцеляване, а за реална трансформация на страната ни към растеж и развитие по стандартите на Европа и света през 2021 година. Такъв е замисълът на програмата “Next Generation EU”, по която се разработва Планът за възстановяване и устойчивост.
За мен най-проблематичното е, че в нея няма генерална визия за развитие на държавата ни в ерата на автоматизацията и липсва интегритет. Иновативна България не е различна от Зелена и Солидарна България. Холистичността на погледа и способността да провидиш и подготвиш хората и страната си за свят, който учим, докато го създаваме, е изкуството да управляваш бъдещето днес. В програмата, която правителството ни предлага, са заложени съществени средства за инфраструктура (саниране, транспорт, индустриални зони, оборудване на учебни стаи) – близо три четвърти от бюджета. Те обаче няма да доведат до просперитет без ясна програма как се стимулират създаващите икономическия продукт за утрешния ден. Липсата на фокус върху иновативните компании и механизми за разгръщане на кръгова икономика буди тревога и крие реални рискове желаният просперитет да ни подмине и да продължаваме да бъдем терен за пилотни новаторски проекти, които се реализират в други държави – там, където са разпознати, поканени и подкрепени. Тревожи ме и фактът, че понятия като изкуствен интелект, колаборативно развитие на наука и бизнес, персонализирано образование и популяризиране на култура на зелен живот не се адресират в проекто-плана на правителството. Как ще мобилизираме ресурса на тези, които ги знаят и развиват днес, ако дори не са разпознати като страна в програмирането на бъдещето?
Тази програма е програма за бедност, финансирана с много пари. В България има ресурс, експертиза и мотивирани хора за това тя да излезе от битността си на “как да догоним с несвършеното преди 20 години” и да предпостави развитие на държавата ни по стандартите и с перспективите на 2021. И е въпрос на отговорност пред бъдещето формално управляващите да излязат от “семейния” си кръг и да чуят гласовете на тези, които от месеци предлагат идеите и помощта си – не за да отчетем формално свършена работа пред Европа, а за да отворим хоризонти пред България. За всички.
**Саша Безуханова е основател и председател на борда на MOVE.BG. Тя е международно признат мениджър и филантроп с 20-годишна успешна управленска кариера в НР и значим принос в общественото развитие на България. През 2013 г. тя напуска своята бизнес кариера и се посвещава на каузата за позитивна обществена промяна и устойчиво развитие в България чрез иновации, образование, активно лидерство и споделени ценности. Инициатор на EDIT.BG – обединение за дигитално развитие на България и основател на Entrepregirl Award – годишен конкурс за момичета предприемачи. Образователните квалификации на Саша Безуханова включват магистратура по международни политики и преговори в Graduate Institute в Женева през 2015г., инженерна магистратура в Технически университет – София, поредица от управленски квалификации в INSEAD, Stanford и други престижни университети.
