Преди дни гръмна новината, че правителството чрез държавното дружество „Булгаргаз“ ЕАД е договорило да купуваме по-евтин газ от Русия. Намалението на цената е в размер на 40.33%. Веднага изкочиха логичните въпроси как това ще се отрази на цените на различните стоки и в частност върху цените на топлоенергията в България. Политиците взеха своя дивидент, широко прокламирайки, че това са били едни трудни преговори в рамките на седем месеца.
Новината беше изненадваща поради самия факт, че по този въпрос се говореше доста рядко. Проблемът се състоеше в това, че купувахме от „братската“ държава най-скъпия газ в Европа. Историята за решаването на проблема датира още от 2017 г., но се повдигаше предимно от опозицията. През 2018 г. Европейската комисия принуди Русия да даде възможност на страните членки на ЕС да предоговорят цените за покупка на природния газ. България както винаги отново бе на опашката на този процес. Едва през август 2019 г. са били предприети действия за договаряне на по-ниските цени. След като промяната вече е факт, се оказва, че пак сме хванали „последния влак“ и сега се налага да бъдат преизчислявани със стара дата парите, които руската страна ще трябва да ни връща поради въпросното намаление. Към момента то е оценено на 550 млн. лв. годишно, а сумата, която Булгаргаз ще трябва да ни връща за просрочените 7 месеца е около 150 млн. лева. Респективно се заговори и за връщане на пари и на потребителите на топлоенергия, тъй като основните разходи на топлофикациите са именно за доставката на природен газ.
Държавното дружество „Булгаргаз“ тепърва ще трябва да преизчислява помесечно назад, колко по-евтин е трябвало да бъде газът. На базата на тези изчисления Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) ще трябва да преизчисли каква е трябвало да бъде цената на топлоенергията за потребителите. До момента в прословутата „сложна формула“ за изчисляване на цената на газа влизаха петролните деривати, спот-котировките на газа на международните пазари, курсът на долара и други. Сега обаче се заговори за промяна на тази формула, която освен че ще се пресмята ежемесечно, в нея ще влезе и компонентата, свързана с цената на търговия на прохождащата българска борса за търговия на природен газ. Да, и такава имаме. Ако такава компонента влезе във формулата за изчисляване на цената на топлоенергията, то спадът й за изминал период и оставането му като такъв е най-малкото прибързан. Всички видяхме и почувствахме как така наречения „либерализиран“ пазар на електроенергия доведе до „намаляване“ на цената й, колко „спадна“ тя при тази либерализация, въпреки твърденията на правителството и как българският потребител щеше да избира какъв да му бъде доставчикът на електроенергия.
Та, веднага след новината за този наистина голям спад в цената на газа се заговори за връщане на пари на битовите потребители на парно. Едва ли не, въпросът е бил в това само КЕВР да гласува промените на цената на топлофикационните дружества.
Реално обаче това е невъзможно поне в искащото ни се, на нас потребителите, обозримо бъдеще.
Това не може да се случи в настоящия отоплителен сезон, тъй като реалното потребление на топлоенергията става ясно едва след процедурата по изравняване след края му, както и след евентуалната корекция, която може да се случи до края на месец август. Поради тези простички факти, дори топлофикациите няма как да знаят на кой потребител с колко трябва да намалят сметките. Другият голям проблем, както потвърдиха от КЕВР е, че те нямат законово основание да променят цената със задна дата, без да бъде променен Законът за енергетиката, още повече, ако Булгаргаз прави преизчисления на цената на газа ежемесечно.
И всичко това не може да се случи скоро, не само защото намалението трябва да е със задна дата, а тъй като Правителството не е провело преговорите когато трябва, така че те да приключат навреме /до август 2019г./. Тогава всички тези проблеми нямаше да стоят на дневен ред. Този въпрос обаче никой не смее да повдигне.
В края на краищата, в целия този калабалък си остава висящ въпросът, от който се интересува всеки един нормален потребител на парно, а именно – с колко ще бъде намалена цената на топлоенергията и кога това ще бъде факт?
Поглеждайки към историята на движението на цените на газа и съответно на топлоенергията, определяни от КЕВР (виж Графика 1), ясно се виждат аномалиите, които КЕВР позволява да са случат при корелацията на цените между тях. От една страна, най-големият разход на Топлофикация София е именно разходът за покупката на газ. Спадът обаче в цената му е водела зависимостта спрямо тази на парното до лятото на 2015 г. След този период е започнало така нареченото „тихо ограбване на столичани“. От графиката е видно, че спад на цената на газа от над 53 % води до едва 23% спад в цената на топлоенергията. В обратния тренд – всяко леко поскъпване на синьото гориво води до рязък скок в цената на топлоенергията, която чупи своите исторически върхове. Опирайки се на тези исторически факти, при текущия спад на цената от 40.33% от август 2019г., то следва цената на топлоенергията да спадне с поне 20-25%, дори по тази гореспомената порочна практика по ощетяване на потребителите. В цифрово изражение това биха били над 23 лв. на мегават час от текущата цена. За самите потребители това означава над 150 лв. средно от сумата за последния отчетен период.
Все още е рано да разчитаме на връщане на каквито и да е суми за минал период или приспадане от сметките за бъдещ период. В момента имаме патова ситуация. От една страна правителството е договорило наистина висок спад в цената. От друга страна обаче КЕВР заяви, че няма законовите инструменти да върне на хората парите и отново „прехвърли топката“ в игрището на управляващите. За нас остава само да догледаме мача и може би след последния съдийски сигнал да крещим гор-чи-во, гор-чи-во…..
