В публикация на Европейската централна банка се разглежда присъединяването на България и Хърватия към ERM II, като се акцентира върху поетите ангажименти на двете страни за периодите преди и след влизането в „чакалнята“.
Основното заключение на статията е – „че за да се възползват напълно от предимствата на паричната интеграция и да осигурят собственото си гладко участие в механизма, страните се нуждаят от стабилни политики, управление и институции, които им позволяват да се справят с рисковете с подходящи макроикономически, макропруденциални, надзорни и структурни мерки“.
Заявено е и че българските власти са поели ангажимент за прилагане на допълнителни мерки по отношение на небанковия финансов сектор, държавните предприятия, рамката по несъстоятелност и борбата с изпирането на пари. Освен това България от се очаква да продължи да провежда обширни реформи в съдебната система и в борбата срещу корупцията и организираната престъпност.
Публикацията припомня, че присъединяването към ERM II е необходима стъпка към приемането на еврото и съгласно Договора всички други държави-членки на ЕС с изключение на Дания се очаква да въведат еврото, след като бъдат изпълнени необходимите изисквания.
ЕЦБ предупреждава в същото време, че от политическа гледна точка приемането на еврото е възможност, макар и не гаранция, за държавите-членки да извлекат значителни ползи. Най-важното е, че приемането на глобална валута като законно платежно средство насърчава паричната стабилност, което от своя страна се проявява в стабилна и ниска реална лихва. Тази полза обаче може също да изложи една страна на уязвимост, ако тя разглежда паричната стабилност като заместител на дисциплинираните и устойчиви икономически политики.
Публикацията подчертава:
„Член 140 от ДФЕС гласи недвусмислено, че дадена държава трябва да постигне „висока степен на устойчиво сближаване“ с еврозоната, преди да въведе еврото. Това означава, че приемането на еврото трябва да бъде устойчиво в дългосрочен план. Фактори като устойчиви икономически структури, финансовата стабилност, качеството на институциите и управлението и прогресивното подобряване на архитектурата на ЕС също играят много важна роля.
Следователно процесът на конвергенция не е автоматичен и на ниво държава трябва да се разглежда по-скоро като страничен продукт от неумолими политически усилия преди и след приемането на еврото, т.е. последователни. Поради тези причини в прессъобщенията на ЕЦБ от 10 юли 2020 г. относно включването на българския лев и хърватската куна в ERM II също се подчертава „твърд ангажимент“ от страна на съответните власти „за провеждане на стабилни икономически политики с цел запазване на икономическата и финансова стабилност и постигане на висока степен на устойчиво икономическо сближаване“.
