Край на мониторинга на България – това е новината, която очаквано бе оповестена в Брюксел.
В 18-ия доклада на Европейската комисия е записано, че България е изпълнила всички препоръки по механизма за сътрудничество и проверка и не бива да има повече проверки.
Показателно е, че новината идва непосредствено преди избора на нов главен прокурор и броени дни преди кметските избори. А те са изключително важни за управляващата коалиция, защото може да обърнат статуквото.
Впрочем, отиващият си председател на ЕК Жан-Клод Юнкер настояваше евромониторингът да падне и дори обеща, че това ще се случи до края на мандата му. Правосъдният министър Данаил Кирилов път се зарече, че ще си подаде оставката, ако поредният доклад за България е негативен.
По процедура Еврокомисията излиза с доклад и прави препоръка, но решението ще се вземе, след като се чуе позицията на Съвета и на Европейския парламент. Краят на докладите не означава, че сме имунизирани от нови проверки. В ЕС съществуват много и различни процедури за контрол.
Този механизъм беше въведен в ЕС след присъединяването на България и Румъния през 2007 г. с обяснението, че двете държави не са били напълно подготвени да влезат в общността в няколко области: „Върховенство на закона”, „Борба с корупцията по високите етажи на властта” и „Справяне с организираната престъпност”.
Липсата на резултати в битката с корупцията и независимостта на съдебната система често бяха критикувани в докладите на Брюксел, които два пъти годишно ставаха повод за сериозен вътрешнопартиен дебат и активно бяха използвани от опозицията.
В доклада от ноември 2017 година, например беше отбелязано, че „с непрекъснато политическо лидерство и решимост за постигане на напредък в реформата, България би трябвало да може да изпълни оставащите неизпълнени препоръки в близко бъдеще”. Година по-късно, Брюксел обяви ще половината от препоръките са изпълнени. Очаква се днес да бъде обявено изпълнението и на останалите.
Положителният доклад на ЕК изобщо не означава край на наблюдението. Брюксел изработва нов мониторингов механизъм, който да следи върховенството на закона във всички държави от ЕС.
Фокус ще бъде поставен върху усвояването на европарите и свързаните с тази тема съдебна система и борба с престъпността.
Бъдещият председател на ЕК Урсула фон дер Лайен пък настоява за общо наблюдение във всички държави членки на върховенството на закона и свободата на медиите. Това все още са чувствителни области за България. Този контрол дори може да се окаже по-тежък за София, защото критериите ще са общи за всички страни и по-трудно ще може да влияе субективният фактор върху проверките и заключенията.
А най-опасното за страната ни в новия механизъм ще бъдат предприеманите мерки. Ако до момента докладите включват заключения и препоръки, новият механизъм предвижда и спиране на европари.
Очаква се той да бъде представен след няколко месеца от новата ЕК. Смята се, че ще е обвързан с критериите, на които всяка държава кандидат-членка трябва да отговаря. Образно казано, ако у нас се установи сериозен проблем със свободата на медиите или с върховенството на закона, ще пострадат еврофондовете, определени за страната ни.
