Лихвената статистика е представителна и показателна за случващото се на инвестиционния пазар. Банковият сектор е чувствителен към редица макроикономически показатели, нато например характерът на макроикономическите регулации, търсенето на кредити по сектори и матуритет, очакванията за стопанската конюнктура, оценката на преобладаващия брой инвеститори по икономически области и региони и др.под. Всичко това се отразява и материализира в динамиката на лихвените проценти.

Намалението на лихвите по дългосрочни кредити от 2010 г. Насам (Фигура 1) може да се обясни чрез въздействието на действащата икономическа криза, която се отразява върху свиването на обема на дългосрочните инвестиции. Търсенето на дългосрочни кредити намалява, респ. лихвите по тези кредити намаляват. Дългосрочните лихви се редуцират до своеобразно критично равнище от около 5%, което видимо се свързва с оценката на риска от страна на банковата система. Търговските банки се въздържат от по-нататъшно им снижение независимо от състоянието на кредитния пазар, т.е. преценяват, че кредитният риск в страната не предполага по-ниски равнища за дългосрочните кредити.

Източник: БНБ

Следкризисното статукво при лихвите по краткосрочни кредити се поддържа относително стабилно с изключение на 2016-2017 г. През 2018 г. и по-нататък равнището на лихвите по краткосрочни кредити се възстановява на около 6,5–7%.

Странно е съвпадението на снижението на краткосрочните лихви през 2016-2017 г. с провеждани избори. През втората половина на 2016 г. са изборите за Президент на Република България (ноември, 2016 г.), като новоизбраният Президент Румен Радев встъпва в длъжност на 22 януари 2017 г. Една седмица по-късно стартира служебно правителство с премиер Огнян Герджиков.

През март 2017 г. са проведени поредните извънредни парламентарни избори. Лихвите по краткосрочни кредити отбелязват спад към средата на 2016 г. и продължават така до около есента на 2017 г., т.е. почти изцяло по изборни времена. Подобно съвпадение поражда противоречиви оценки за независимостта на банковата система, за действителната същност на евентуалната банкова конкуренция и за ефективността на банковото регулиране.

Нормалната икономическа логика предполага по-високи лихви по дългосрочните кредити в сравнение с краткосрочните. Кредитният риск в дългосрочен план превишава чувствително този в краткосрочен. При краткосрочните кредити не е възможен рязък непредвиден срив, свързан с конкретната финансова стабилност на кредитополучателя, докато в дългосрочна перспектива е възможен всякакъв обрат, който се свързва с трудно предвидимо разнообразие от преки и косвени фактори.

Противно на икономическата логика, през 2017-2019 г. краткосрочните лихви доминират над дългосрочните. Надделява оценката за продължаващо свито търсене на дългосрочни кредити и подтиснато желание на инвеститорите да се ангажират с перспективни инвестиционни проекти. Търсенето на краткосрочни кредити остава на равнище, но те са свързани с поддържане на производствените процеси, а не с иницииране на нови производства, т.е. краткосрочните кредити не могат да бъдат мотор на икономическата динамика.

Обясненията за продължителното нежелание на инвеститорите да стартират нови дългосрочни инвестиционни проекти са нееднозначни. Търсенето на първопричината в недостатъчната финансова възвръщаемист е елементарно и примитивно. България поддържа най-нисък корпоративен данък в ЕС, но инвеститорите я заобикалят. Има гласове и за нулиране на корпоративния данък, но едва ли ефектът ще е значим – достатъчно е да се проследи опитът на редица развиващи се арабска страни. В такива случаи надделяват по своята важност поредица от неикономически фактори, които елиминират въздействието на параметричните икономически стимулатори. Показателно е, че в средата на 90-те години на миналия век БНБ повиши лихвения си процент до космически висини в опит да овладее и да уравновеси вътрешния валутен пазар, но безрезултатно.

Неподредеността и лутането в политическата сфера създава пречки пред икономическата и инвестиционна активност независимо от това дали a priori то се оценява или не. Лошо и неефективно функциониращите институции изкривяват икономическите взаимоотношения и взаимодействия. Във финансово-икономически план те увеличават трансакционните разходи и оскъпяват непредвидено и непредсказуемо фирменото производство. Честите, дори хаотични, промени на действащото законодателство за ядрото от закони, свързани с управлението на икономиката, са противопоказни за воденето на стабилен бизнес. Облагодетелстват се едни фирми за сметка на други. В заинтересованите лица остава чувството за доминираща социална несправедливост, която подкопава устоите на инвестиционната активност и просперитет.

Доминиращата примитивна икономическа идеология се опира на разбирането за аполитичния вроден homo economicus, който е прототип на своеобразна роботизирана изчислителна машина за оценки на икономически разходи и ползи при игнориране на всякакви идеологически и неикономически предпоставки. Това е причината, поради която у нас се акцентира предимно и най-вече на промяна на определен кръг управленски числови параметри в търсене на предпоставки за интензивен икономически растеж.

Животът опровергава подобно елементарно разбиране на човешката същност. Нобеловият лауреат Канеман достига до извода, че очакваната полза е една бивша хипотеза. Резултатът е мудно икономическо клатушкане, замиращ инвестиционен интерес, изоставане в сравнителен междустранов план.

Възстановяването на устойчиво и изпреварващо икономическо развитие, което е от изключителна важност за нашата страна, изисква императивно подобряване най-вече на политическата и институционална среда в страната. Високият рисков профил на страната, който поддържа пределно високи стойности на лихвените равнища и е фактор за подтискане на инвестиционната активност, е следствие и от некачественото функциониране на политическите и институционални структури.