Анализът на Адриан Николов е от бюлетина на Института за пазарна икономика
Кризите, особено тези с размерите на днешната, неизбежно преформатират и предефинират начина, по който функционира икономическият живот. Чувствителни промени неизбежно търпи и самият начин, по който работим, както и правилата, по които функционира пазарът на труда. По тази причина, се спираме в детайли на начина, по който (най-вероятно) пандемията от коронавирус ще се отрази на начина, по който ще работим в бъдеще.
Неизбежно, трябва да започнем с кратка историческа справка на въздействието на мащабните кризи върху начина, по който функционира пазарът на труда. Първият добре проучен пример е Черната смърт, а нейните драстични последствия – болестта отнема живота на между една пета и една трета от цялото население на Европа – водят до чувствително повишаване на цената на труда, повишават значително социалната мобилност и в крайна сметка допринасят (и дори е сочен от мнозина за основната причина) за пропукването на феодалния строй (повече детайли за икономическите последстия на Черната смърт тук, например). По сходен начин, епидемията от испански грип води до разрастване на капиталоемките индустрии, но и, парадоксално, до спад в качеството и уменията на икономически активните (виж тук). Двете световни войни, довели до трайно свиване на предлагането на труд в основните страни-участнички водят до трайното включване на жените в работната сила, което удвоява потенциалните работници (виж, например, тук).
Няма причина да мислим, че настоящата криза, причинена от пандемията от коронавирус, ще остави трудовия пазар незасегнат. Най-общо, можем да разделим потенциалните последствия – с необходимото уточнение, че в такъв период на икономическа несигурност всичките са в сферата на вероятното, – на краткосрочни и дългосрочни. Първите се отнасят до текущото състояние на пазара на труда в засегнатите страни, вторите – до фундаменталните му правила и принципи на функциониране.
В краткосрочен план, нямаме особени индикации да смятаме, че предлагането на работна ръка би се свило значително, както след предишни пандемии; това, разбира се, зависи изцяло от заболеваемостта и смъртността от вируса. Доколкото засега не изглежда, че смъртността от него сред хората в активна възраст ще е висока, то няма и причина да очакваме чувствителен спад в предлагането на труд. Далеч не така обаче изглеждат нещата от гледна точка на търсенето на труд: забавянето на европейските икономики неминуемо ще доведат до понижено търсене на работници, особено в най-засегнатите отрасли. Въпреки че този ефект до известна степен може да бъде смекчен от повишено търсене на заетост в други отрасли, очакването за ръст на безработицата и спад на заетостта, особено сред хората с по-ниско образование и умения, е до голяма степен оправдано. Опитът от предишни кризи сочи, че и възрастните работници са сред най-застрашените от безработица. Преструктурирането на заетостта – отлив от най-засегнатите отрасли и насочване към относително непопътните, също изглежда много вероятен. Голяма част от тези последствия зависят и от спасителните пакети и мерките, които правителствата приложат за смекчаването им.
Структурните, дългосрочни последствия обаче са по-важни. За тях загатва първоначалната реакция, целяща забавянето на разпространяването на вируса – затварянето на всички работни места, които могат да си позволят това и продължаването на работата от разстояние с цел ограничаване на социалните контакти. Хиляди срещи се превърнаха в имейли, отменените конференции се прехвърлиха онлайн, а много работници, особено в услугите, се готвят със седмици да работят дистанционно. Доскоро в много фирми се гледаше на работа от разстояние като на половин работа, по-скоро като възможност, която даваш на служителите си, отколкото като сериозен модел на структуриране на дейността (разбира се, изключения има, особено в света на свободните професии).
В този смисъл, настоящата криза се явява и лакмус за този тип модели на работа. Ако се наложи извънредните обстоятелства да продължат дълго, а продуктивността на работниците и постиженията на фирмите останат непроменени, то това ще доведе до значително повишаване на доверието в работата от разстояние, и съответно много бизнеси могат да се преориентират към нея, на фона на спестяванията от офис пространства и режийни, които плащат за „присъствените си“ работници. Големият печеливш от такъв сценарий биха били хората с увреждания и тези, които по една или друга причина са принудени да стоят вкъщи, поради грижа за болен роднина например, но иначе биха могли да работят, било то почасово или на половин работен ден.
Последните две десетилетия станахме свидетели на масовото навлизане на високите технологии в почти всички аспекти на ежедневието. Днес обаче те се оказват незаменим инструмент за общуване и организация на разхвърляните по домовете си работници. По тази причина, може да се окаже че кризата с коронавируса допълнително ще ускори въвеждането на високи технологии във все повече аспекти на работния процес. Съответно, печелившите (доколкото може да се говори за такива) от ситуацията са именно тези, които създават хардуер и софтуер, който запълва такива потребности.
Казаното дотук се отнасяше най-вече за услугите; в индустрията работата от разстояние изглежда почти невъзможна. Въпреки това, малко е вероятно и производството да остане незасегнато, най-вече по линията на по-голям фокус върху хигиената и предотвратяването на бързото разпространение на зарази във фабриките. Тази промяна може да дойде както по линията на завишени изисквания за чистота и по-чести медицински прегледи и дезинфекции, така и под формата на промени в производствения процес, така че работниците да имат повече лично пространство. Автоматизацията и производството с повече роботи също дават отговор на въпроса как можем да ограничим заразяването в предприятия, в които работят стотици заети лица.
Работният процес на администрацията също няма да остане незасегнат. Седмиците (и потенциално месеци) на социална изолация подчертават острата нужда от прехвърлянето на административните процеси онлайн, и въвеждането на все повече електронни публични услуги. По-голямата част от инфраструктурата (освен ключовата повсеместна електронна идентификация), нужна за предоставяне на повечето административни услуги е налице, а нежеланието за обикаляне на гишета и редене на опаши вероятно ще накара мнозина да опитат да свършат работата си с администрацията от разстояние. От своя страна, това означава, че заетите в администрацията ще трябва да променят чувствително начина си на работа, в следствие на повишеното търсене на електронни, вместо хартиени, услуги.
Разбира се, гореизложените предположения си остават в сферата на спекулацията; единствено от дистанцията на времето можем да установим как точно се е отразила настоящата криза на начина, по който възприемаме работното място и работния процес.
