Тристранката се препъна и в двете точки от дневния ред на днешното си онлайн заседание, водено от вицепремиера Марияна Николова.
Първо не бе събрано единодушие по искането на Министерски съвет да бъде вдигната минималната работна заплата на 650 лева. Работодателите, които отдавна са против принципите за определяна на МРЗ, естествено не подкрепиха правителството.
Аргументите на управляващите са, че предвиденото увеличение на минималната работна заплата ще допринесе за:
- намаляване на подоходното неравенство;
- повишаване на покупателната способност и потреблението на най-нискодоходната част от заетите и намаляване на риска от бедност;
- повишаване на мотивацията на най-нискодоходната част от работната сила за търсене на работа;
- реализиране и задържане на българския трудов пазар;
- повишаване на жизненото равнище и намаляване на риска от бедност сред работещите;
От своя страна работодателите от АИКБ представиха свой анализ по въпроса, в който се противопоставят срещу „необоснования, волунтаристичен и рязък ръст на минималната работна заплата“.
Цитира се и позицията на Европейската комисия за процедурата по определяне на минималната месечна работна заплата за страната, която я оценява като „нечестна и непрозрачна“ и подчертава необходимостта от приемане на обективен механизъм за определянето на МРЗ, който да е „устойчив на политически влияния“.
Припомня се, че залагането на минималната месечна работна заплата в средносрочната бюджетна прогноза прави последната документ от първостепенно значение в областта на въпросите на жизненото равнище.
С огорчение обаче констатираме, се казва още в анализа на АИКБ, че дори и когато се смята, че разговорите за постигане на съгласие за модела на договаряне на МРЗ, едва ли не са излезли на „последната права“, Министерският съвет, открито насърчаван от национално представителните организации на работниците и служителите бърза да повиши минималната месечна работна заплата за страната, колкото е възможно повече, преди механизмът на договарянето й да стане факт.
Приложената статистика сочи, че страната ни е на второ място в ЕС, след Румъния, по ръст на минималната заплата, определен от бизнеса си като „стремителен и експлозивен“.
Бизнесът ни констатира още, че минималната работна заплата представлява неприемливо голям дял от средната работна заплата за страната, което действа демотивиращо на работниците с ниска и средна квалификация квалификация и по чисто психологически причини потиска повишаването на производителността на труда.
Сред тревожните констатации е това, че нарастването на административно определяната минимална работна заплата изпреварва договаряните минимални работни заплати по отрасли и браншове, както и факта, че страната ни е лидер по съотношението между годишният размер на минималната работна заплата и брутния вътрешен продукт на глава от населението за страните от ЕС.
В заключение работодателите апелират, в случай че правителството реши да наложи размер на МРЗ от 650 лева, считано от 1 януари 2021 година, да бъде отложено въвеждането й за застрашените икономически дейности, където предложената минимална работна заплата надхвърля средния осигурителен доход или е твърде близка до него.
И втората точка от дневния ред на НСТС не събра единодушие, след като предложението, предвиждащо за изплащане на компенсации да кандидатстват работници и служители в неплатен отпуск във връзка с наложени от държавата ограничения за осъществяване на дейността, за която са наети, като лицата имат право на компенсация за не повече от 60 дни, не получи подкрепата от КНСБ.
