Председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев развенча няколко мита, битуващи у нас във връзка с влизането ни в еврозоната. Велев участва в Четвъртия банково-финансов форум на сп. „Мениджър“ „Бъдещето на парите“.
Първият мит е, че при влизането в еврозоната цените у нас ще се увеличат и ще станат двойни. Според Велев опитът на другите държави, които са били във валутен борд и са приели еврото, сочи, че на практика няма инфлация, която да е допълнително подклаждана от еврото. „При нас има такова стечение на обстоятелствата, че 2 лева са 1,02 евро, като се очаква тези дребни сметки да се делят на две. Това дори ще потисне инфлацията. Ние като работодатели ще отправим призив към всички наши членове, изобщо към бизнеса, противно на правилата в математиката да закръгляваме надолу при изчисляването на цените в евро“, коментира Велев.
Следващият мит е, че България ще загуби суверенитета си. Според Васил Велев с влизането в еврозоната страната ще качи суверенитета си на по-високо ниво, тъй като ще може да участва в изготвянето на политиките на европейски ниво. Той припомня, че ние като държава сме се лишили от парично-валутна политика още с влизането на валутния борд през 1997 г.
Третият мит, който се разпространява, е как българите ще плащат на Гърция за неразумната политика и разходите ѝ. „Всъщност ние ще имаме застраховка така, както имаме каско или гражданска отговорност на автомобилите си. И при някакви провали тя ще важи и за нас. И тази застраховка си струва.“, изтъква Велев.
Последният от най-тиражираните митове е, че с влизането в еврозоната България ще изхарчи валутния резерв и ще отпусне макроикономическата и фискалната си стабилност. Според председателя на АИКБ се вижда, че ин хаус поръчки се правят и без страната да е в еврозоната, а дори в момента от България изтичат капитали, тъй като се инвестират навън.
По думите на Велев, между 2005 г. и 2008 г. инфлацията у нас е била средногодишно 9%, но доходите са растели много над тези проценти. Той изразява и надеждата си инфлацията, която сега започва да расте, към окончателното приемане на еврото за платежно средство в България да се укроти, така че да не се получава усещането, че именно на тази стъпка се дължи по-високата инфлация, а не на световните цени на енергоресурсите например.
