Ако намирате, че в заглавието има нещо странно, нещо което „дращи”, не ми връзвайте кусур, защото не съм го измислила аз. Това е точно заглавието на прес съобщението, разпространено от пресцентъра на Министерския съвет. Питайте тамошните учени хора, защо звучи точно така, та „дращи”…
Откъде го имам? С връзки разбира се, но не с връзки в МС, а в едно уважавано електронно издание.
Така че точният текст на съобщението гласи:
„В изпълнение на поетия от министър-председателя Кирил Петков ангажимент да бъде осигурена подкрепа за Великден на българските пенсионери, Министерският съвет прие постановление, с което одобри допълнителен трансфер в размер на 142 888 760 лева по бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 година.
Средствата са за еднократно изплащане на допълнителна сума в размер на 70 лева на всеки пенсионер през април 2022 година. Допълнителната сума ще се изплаща независимо от размера на получаваната пенсия и ще достигне до над 2 милиона пенсионери.
Правителственото постановление е прието неприсъствено”.
Не можем да упрекнем министрите, че са стиснати, напротив – даже са много „ларж”. Без да се събират на заседание, ей така на подпис, са насочили към широките пенсионерски маси над 140 милиона лева. Многократно съм изтъквала, че най-големият бюджетен разход в България е бюджетът на Държавното обществено осигуряване (ДОО), така че това не е изненада.
Не е изненада и фактът, че парите са раздадени по равно и „на калпак”, респективно „на забрадка”. Аз съм далече от пенсионерска възраст и последното, което бих направила е да завидя на някого за тези 70 лева, но все пак трябва да се каже, че у нас продължават да се полагат усилия да се внушава на всички, че няма значение как се осигуряваш – накрая който е бил „повече тарикат”, ще е „повече на далавера”.
Така де, може да си се осигурявал на жълти стотинки, но размерът на минималната пенсия расте. А защо расте? И защо изобщо има минимална пенсия? Защо всеки не получава толкова, за колкото се е осигурил?
Сега ще кажете, че съм човекоядка и искам хората да умират от глад. Не, не искам хората да умират от глад. Искам всеки да получава, каквото си е заслужил, а тези които наистина са в нищета и недоимък, може и трябва да бъдат подпомагани до определено ниво, но от ДРУГ бюджет – бюджетът на социалното подпомагане. У нас повечето политици, пък и голяма част от гражданството, не различават бюджета на ДОО (бюджетът за пенсии) от бюджета за социално подпомагане.
Така и последният акт на правителството, макар че ще допринесе за потребителското оживление в навечерието на Великден, с нищо не показва, че и новото правителство има някакво отношение към принципа, че всеки пенсионер трябва да получава според личния си принос към общественото осигуряване. Няма такова нещо – на всеки по 70 лева и да си накривим шапките.
Става като с неосъществения комунистически лозунг – „Всекиму според потребностите, от всекиго според способностите му”. За потребностите вече се видя, а със способностите, какво стана?
