Разкъсвана между голяма инфлация, допълнително изострената от войната в Украйна и скромен икономически растеж, Европейската централна банка се оказва изправена до стената, смята колумнистът на Capital.fr Бастиан Дрют, завеждащ стратегическия тодел в CRP Asset Management. Мерките за овладяване на инфлацията в дългосрочен аспект отиват на заден план за сметка на постигането на непосредствената цел – 2%, която „оправдава голямата предпазливост“
Военната инвазия на Русия в Украйна усложни значително нещата за ЕЦБ. Тя влоши перспективите за икономически растеж и даде силен тласък на инфлацията. Цената на енергията остана твърде висока в Европа, независимо дали става дума за горивата, природния газ или електроенергията. Инфлацията в еврозоната достигна през март най-високото си равнище от създаването ѝ – 7,5% на годишна база за общата инфлация и 3% за дългосрочната инфлация.
В същото време бяха преразгледани в посока надолу прогнозите за икономическия ръст: експертите очакваха ръст около 4%, но сега не виждат възможност за по-голям от 2,8%. Други основни показатели също се влошиха като наример индексът на потребителското доверие на Европейската комисия, който спадна до най-ниските си нива от началото на Ковид кризата.
Все пак това не попречи на ЕЦБ да продължи прилагането на концепцията си за нормализиране на валутната политика. На заседанието на Управителния съвет на банката през март беше обявено, че тя ще намали изупуването на ценни книжа през второто тримесечие на 2022 г. с възможност за пълното му прекратяване през третото тримесечие. На заседанието през април формално не беше взето никакво решение, но ЕЦБ посочи, че последните данни засилват хипотезата за пълно прекратяване на изкупуването на ценни книжа през третото тримесечие. В условията на дилемата по-голяма инфлация – по-малък растеж, прибягването до спиране на изкупуването на ценни книжа предизвикано от последните данни, показва съществена промяна в приоритетите на ЕЦБ – стабилността на цените заема централното място в политиката на Управителния съвет.
Какво налага този избор? Отговорът е прост: управителите на ЕЦБ са силно обезпокоени от възможно разминаване на темповете на инфлацията с очакваните. В текста, предназначен за пресконфепенцията беше включен нов параграф: „повечето дългосрочни прогнози за инфлацията, независимо дали идват от финансовите пазари, или от експертите-икономисти, започват да се отдалечават от поставената цел от 2%, което ни кара да бъдем изключително предпазливи“.
Трябва да се каже, че 5-годишната swap инфлация в еврозоната наближи в последно време 3,5%, а 10-годишната – 3%, което е значително повече от това, което се наблюдаваше от създаването ѝ насам. По този въпрос Кристин Лагар е пределно ясна: „последното нещо, което искаме да видим, е рискът от разминаване с очакванията ни за инфлацията“.
Изкупуването на ценни книжа трябва да спре през третото тримесечие и да предхожда първото повишаване на основния лихвен процент след 2011 година. Кристин Лагард не влезе в подробности по този въпрос. Освен това насоките за напредък по лихвите остават непроменени: те показват, че известни корекции в основните лихвени проценти ще станат „по някое време“ след прекратяването на изкупуването на ценните книжа и те ще бъдат „постепенни“. На пресконференция Кристин Лагард подмина с мълчание въпроса за темпа на повишаване на лихвения процент и за очакваната реакция на пазарите.
Накратко казано, по време на заседанието на Уравителния съвет през април не беше взето нито едно важно решение, но се усеща нарастващото безпокойство от инфлацията и прогнозите за нейното нарастване. На заседанието през юни, когато ще бъдат ясни новите икономически резултати, ще трябва да узнаем повече за точния момент за прекратяването на изкупуването на ценните книжа и за развитието на политиката по основните лихвени проценти.
Превод Георги Саулов
