Ембаргото върху руския петрол, което Европейската комисия предложи на 4 май, ще затегне още малко примката около Русия. Но може ли то наистина да отслаби Кремъл, анализира в свой текст RFI*
Последствията за Русия
Да бъде лишена Русия от приходите си от петрола, това означава да бъде лишена от средства за финансиране на войната в Украйна. Сметката, която си правят западните правителства не е лишена от смисъл, защото суровият петрол е печатницата за пари на руската държава. Приходите от продажбата на черното злато съставляват съществена част от нейния бюджет. Приходите от износа на петрол за Европа са 11% от БВП на страната, докато тези от износа на газ – едва 2,5%. От началото на войната приходите от износа на въглеводороди са се удвоили. Този голям бонус позволява финансирането на огромните военни и социални разходи свързани с войната в Украйна.
Какво ще стане, ако Москва успее да намери други клиенти за петрола си?
Към днешна дата тази опасност не изглежда реална. Някои индийски и китайски рафинерии се нахвърлят на руския петрол, който руснаците се стремят да продадат на всяка цена. Но за сметка на това големите държавни китайски нефтопреработвателни предприятия се придържат към обичайните си квоти. Освен това тези две страни не могат сами да поемат цялото количество от 2,5 млн барела, които Русия ежедневно изнася за Европа. Цената също не е предимство за Русия. В момента Индия преговаря да получи руския петрол за 70 долара, докато цената на суровия петрол Брент надхвърля 100 долара. Изводът е, че приходите на Русия от износа на петрол ще започнат да се топят с въвеждането на ембаргото.
Руските производители ще трябва да пренасочат нефтения поток към новите пазари
Основните руски нефтопроводи са насочени на Запад. Само една тръба свързва Русия с Китай и тя работи с пълен капацитет. Необходими са месеци, дори години, и огромни инвестиции, за да се изгради нова мрежа, която да обслужва Азия също толкова добре, колкото нефтопроводът „Дружба“ Европа. Супертанкерите биха могли да поемат разликата, но не е сигурно, че те са готови да се подложат на западните санкции. Накрая, ако няма достатъчно клиенти, руските производители ще се видят принудени да затворят кладенците. За разлика от саудитските им конкуренти, на тях ще им бъде много трудно да пуснат отново кранчето. Така че ембаргото ще има негативни последствия за приходите от износа и за запазването на производствения капацитет.
Потенциална възможност за увеличаване на приходите с по-малки продажби
Бившият руски олигарх и опозиционер Михаил Ходорковски заяви, че едно европейско ембарго върху руския нефт и газ ще лиши Москва от половината от приходите ѝ. Нито един експерт не си позволява да даде толкова точна цифра. Трябва да се държи сметка и за реакцията на пазара. Ако руският износ спадне, това може да предизвика покачване на световните цени и да даде възможност на руските компании да компенсират частично загубите си. Европейското ембарго върху петрола, ако то бъде потвърдено от 27-те страни-членки, ще отслаби руската икономика, но няма автоматично да попречи на Кремъл да продължи войната си в Украйна. Резервите на Русия през април се изчисляват на 155 млрд. долара, което дава възможност да се покрият военните и социалните разходи, ако спре петролната манна.
Предизвикателствата пред Европа
Засега ембаргото върху руския петрол съществува само като предложение, но Европа може след шест месеца да спре вноса му. Как и с какви последствия за нея?
Дори ако европейските страни извършат сериозна подготвителна работа, налагането на евентуално ембарго ще бъде синоним на многобройни предизвикателства, защото исторически Европа е естественият потребител на руски въглеводороди.
През 2021 г. Русия осигури 30% от нуждите на европейците от суров петрол и 15% от потреблението им на преработени петролни продукти. Става въпрос преди всичко за дизел, снабдяването с който в някои страни е проблемно. Затова френската компания TotalEnergies предвижда внос от рафинерията си в Саудитска Арабия.
Намирането на нови източници на суров петрол е свързано с коренна промяна в начина на доставката му. Особено тежък е проблемът за рафинериите, които се намират в центъра на Европа и се захранват със суровина пряко от нефтопровода, като например Леуна в Германия. Също така е необходимо време да се приспособят рафинериите да преработват петрол различен от руския, който има специфични характеристики, като например вискозитета.
Неизбежен удар върху цените
Ако ембаргото бъде потвърдено, това ще доведе автоматично до покачване на цените на световните пазари, обяснява Патрис Жофрон, професор по икономика в университета Пари-Дофин. Това е в още по-голяма степен валидно, ако този четвъртък по време на редовната се ежемесечна среща страните от ОПЕК и техните съюзници решат отново да не увеличат производството си.
Европейското ембарго ще закрепи паралелното съществуване на два пазара, обяснява експертът: руският пазар и неруският пазар. На първия петролът вече се продава с отстъпка от 20-25% на индийските купувачи. След началото на войната Индия е закупила два пъти повече руски нефт, отколкото през цялата 2021 година. На втория пазар цената ще продължи да се покачва и никой не може да каже докъде ще стигне.
Според прогнозите на някои експерти цената на суровия петрол може да надхвърли границата от 150 долара за барел и дори 300 долара, ако се вярва на заплахите за рязък скок на цените, наравени от руския земестник министър-председател, който отговаря и за енергетиката.
Ще демонстрират ли солидарност европейците?
Между намеренията и реалното осъществяване на европейското ембарго остават неясни много въпроси. Как ще бъдат разпределени липсващите количества? В каква степен общите принципи на солидарност между европейските страни ще бъдат приложени? Предвижда ли се общо закупуване на количества? Въпроси, които трябва да бъдат бързо изяснени, ако Европа иска да убеди членките си, които са най-малко склонни да приложат ембаргото.
Засега страните действат самостоятелно, за да диверсифицират доставките си. Германия вече обяви, че е намалила зависимостта си от руския петрол от 33% преди войната – на 12%.
*Превод Георги Саулов
