Анализът на Адриан Николов е от бюлетина на Института за пазарна икономика…
На фона на очакванията за тежка зима, високи енергийни цени и политическа нестабилност водещите институции влошиха прогнозите си за растежа догодина. Сред ранните индикатори за влошаването на икономическата обстановка е и динамиката на търсенето на труд, което ще разгледаме в настоящата статия.
Икономическата логика сочи, че при растяща икономика фирмите разширяват дейността си, което увеличава и търсенето на труд. Това от своя страна води до повишаване на броя на свободните работни места и заедно с повишаването на конкуренцията за работни места тласка нагоре и доходите на работещите. Обратно, ако очакванията на бизнеса са за влошаване на икономическите условия в близко бъдеще, то намеренията за разширяване на дейността се свиват, оттам намалява и търсенето на работници.
За прегледа на динамиката на търсенето на труд се спираме на месечните данни на регистрираните от Агенция по заетостта свободни работни места. Въпреки че те не включват търсенето през онлайн борси, посредници и консултанти или директното наемане, представляват достатъчно добро приближение на общото търсене на труд в икономиката. Очаквано, кризата от 2020 г. води до относително трайно потискане на търсенето на труд, а изключително слабият туристически сезон, породен от ограничителните мерки и липсата на чужденци, елиминира обичайната сезонна динамика. В резултат, делът на свободните работни места в целия обем на работната сила се задържа около 5-6% през цялата година, а броят им рядко надхвърля 20 хиляди.
Бързото възстановяване след отпадането на мерките и възобновяването на международната търговия (както установихме, ръстът на БВП през 2021 г. е бил дори по-висок от първоначално обявения – цели 7,6%) води и до повишаване на търсенето на труд и ситуация, в която според допитванията на НСИ до бизнеса именно липсата на кадри е основният ограничителен фактор пред разрастването на дейността им. През 2021 г. се възстановява и обичайната сезонна динамика на пазара на труда – търсенето на работници стига най-ниската си точка от 6-7% от работната сила през зимните месеци, но нараства до 11-12% в подготовката за летния сезон. В абсолютно изражение, броят на свободните работни места надхвърля 30 хиляди през април-май – дори малко над предкризисните равнища. Периодът до юни 2022 г. до голяма степен продължава динамиката от предходната година, като пикът преди началото на лятото се задържа дори по-дълго в резултат на ръста на туризма.
Ако се фокусираме върху данните в периода между юли и септември обаче, търсенето на труд е осезаемо по-ниско в сравнение с предишната година. Това разбира се, може да се обясни с няколко различни фактора. От една страна присъствието на украинските бежанци на българския пазар на труда води до понижено търсене на труд в туризма (повече за икономическото влияние на бежанците – тук), което потиска общото търсене. От друга, повишаването на икономическата несигурност и ръста на цените на широк кръг суровини и стоки свива възможностите на редица бизнеси да разширяват дейността си, и оттам потребността им от нови работници. Трета възможност е след видимия недостиг на квалифицирана работна ръка през 2021 г. много фирми просто да се отказват от наемане на нови работници. Във всички случаи пониженото търсене на труд може да се разчете като индикатор за забавяне на икономическата активност.
Редно е данните за търсенето на труд да се разглеждат и в контекста на предлагането във вид на безработица. Докато през 2020 г. безработицата беше трайно по-висока в сравнение с дела на свободните работни места, двата индикатора достигнаха равновесната си точка още през пролетта на 2021 г. и оттогава търсенето на труд е трайно по-високо. Част от причината за това е много ниската безработица – през лятото на 2022 г. броят на регистрираните в бюрата по труда падна под 140 хиляди души, чувствително дори и под предкризните рекордни години за пазара на труда. Не без значение е и повишаването на броя на неактивните лица в трудоспособна възраст – с малко под 30 хиляди души през 2021 г. спрямо 2019 г. – което фактически представлява отнемане на свободен ресурс от пазара на труда. Своята роля играе и образованието и уменията на безработните, които все по-малко отговарят на търсеното от работодателите.
На този етап е рано да говорим за трайно понижаване на търсенето на труд въз основа на само едно тримесечие. Промяната на икономическите условия обаче не дават особено голяма надежда за нова експанзия на пазара на труда и добавяне на нова заетост, особено на фона на повишението на основните лихви и очакваното затрудняване на достъпа до кредит за бизнеса. Пониженото търсене на пазара на труда има отражение и върху размера на възнагражденията, тъй като води до по-слаб натиск върху работодателите да повишават заплатите на настоящите си служители, което е от още по-голямо значение на фона на по-бавния ръст на заплатите спрямо двуцифрената инфлация през последната половин година. В заключение, сигналите от пазара на труда не са положителни – засега не са и повод за тревога, но динамиката далеч не е окуражителна.
