Европейската комисията разработи и предложи нови правила, за да помогне на компаниите, особено на малките и средни предприятия (МСП), да се възползват максимално от своите изобретения, да използват новите технологии и да допринесат за конкурентоспособността и технологичния суверенитет на ЕС.
Предложените регламенти относно стандартните съществени патенти, задължителното лицензиране на патенти при кризисни ситуации и преразглеждането на законодателството относно сертификатите за допълнителна закрила ще създадат по-прозрачна, ефективна и устойчива на бъдещето рамка на правата върху интелектуалната собственост, изтъкват от комисията.
Отбелязва се, че индустриите с интензивна интелектуална собственост представляват почти половината от целия БВП и над 90% от целия износ на ЕС. В периода 2017–2019 г. близо 76% от търговията в рамките на ЕС е генерирана от отрасли с интензивно използване на патенти.
Днешните предложения ще допълнят системата за единен патент, която ще започне да функционира от 1 юни. Тази солидна патентна рамка ще даде възможност на икономическите оператори и компетентните органи да защитават по-добре иновациите, като същевременно гарантира справедлив достъп, включително при извънредни ситуации.
Сред ключовите области, с които се занамиват новите патентни инициативи са Стандартните съществени патенти (SEP). Това са патенти, които защитават технология, която е обявена за съществена за прилагането на технически стандарт, приет от организация за разработване на стандарти (SDO). Такива стандарти се отнасят например за свързаност (напр. 5G, Wi-Fi, Bluetooth, NFC) или стандарти за аудио/видео компресия и декомпресия.
За да отговаря един продукт на стандартите, този който го внедрява е длъжен да използва съответните „основни“ патенти. Монополът, предоставен от такива специфични патенти, се балансира от ангажимента на притежателите на SEP да лицензират тези патенти при справедливи, разумни и недискриминационни (FRAND) условия, позволяващи достъп до пазара на изпълнителите.
От ЕС обръщат внимание, че в продължение на много години настоящата система страда от липса на прозрачност, предсказуемост и продължителни съдебни спорове. Предишните мерки за справяне с тези проблеми, като саморегулирането, не са се оказали ефективни. В своя План за действие за интелектуалната собственост за 2020 г. Комисията подчерта необходимостта от „много по-ясна и по-предсказуема рамка, стимулираща добросъвестни преговори, вместо прибягване до съдебни спорове“.
Приложимостта на SEP (особено за стандарти за свързаност) ще се увеличи с възхода на „Интернет на нещата“ (IoT). Съответно една добре функционираща система, която улеснява достъпа до технологии, като същевременно възнаграждава иновациите, е от решаващо значение за технологичния суверенитет на ЕС.
Предложената рамка за лицензиране на SEP има за цел да създаде балансирана система, определяща глобален стандарт за прозрачност на SEP, намаляване на конфликтите и ефективни преговори. Той има следните две основни цели:
- Гарантиране, че както собствениците, така и изпълнителите на SEP в ЕС правят иновации в ЕС, произвеждат и продават продукти в ЕС и са конкурентоспособни на световните пазари.
- Гарантиране, че крайните потребители, включително МСП и потребителите, се възползват от продукти, базирани на най-новите стандартизирани технологии на справедливи и разумни цени.
Предложението въвежда мерки по следните аспекти: SEP регистър, база данни и проверки на съществеността; експертни становища относно съвкупните роялти на SEP; Определяне на FRAND чрез помирение вместо скъпи съдебни спорове; мерки за подкрепа на МСП; и създаването на „Център за компетентност“ към Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO).
Във връзка с принудителното лицензиране на патенти от комисията изтъкват, че то позволява на правителството да разреши използването на патентовано изобретение без съгласието на притежателя на патента. Доброволните лицензионни споразумения с производителите обикновено са предпочитаният инструмент за увеличаване на производството, но ако доброволните споразумения не са налични или не са подходящи, задължителното лицензиране може да помогне за осигуряване на достъп до ключови продукти и технологии, свързани с кризата, като последна мярка по време на криза. Понастоящем има мозайка от 27 национални задължителни лицензионни режима, въпреки че много вериги за стойност работят в ЕС. Това може да бъде източник на правна несигурност както за притежателите на права, така и за потребителите на права на интелектуална собственост.
Новите правила предвиждат нов инструмент за задължително лицензиране в целия ЕС, който ще допълни инструментите на ЕС при кризи, като Инструмента за извънредни ситуации на единния пазар, регламентите HERA и Закона за чиповете. След кризата с COVID-19 тези нови правила допълнително повишават устойчивостта на Съюза при кризи, като гарантират достъп до ключови патентовани продукти и технологии при кризи, в случай че доброволните споразумения не са налични или не са подходящи.
Въвежда се и Сертификат за допълнителна защита (SPC) – право на интелектуална собственост, което удължава срока на патент (с до пет години) за хуманен или ветеринарен фармацевтичен продукт или продукт за растителна защита, който е разрешен от регулаторните органи. Той има за цел да насърчи иновациите и да насърчи растежа и работните места в тези сектори. Защитата на SPC обаче е достъпна само на национално ниво. В резултат на това настоящата система страда от разпокъсаност, което води до сложни и скъпи процедури, както и до правна несигурност.
