В настоящата деликатна ситуация, застрашаваща солидарността на ЕС по отношение на Украйна, експертите на Кофас начертават няколко основни риска във връзка с въвеждането на строги ограничения върху вноса на украински селскостопански и хранителни продукти в България, Унгария, Полша, Румъния и Словакия.
Затварянето на алтернативните канали за износ на украинско зърно ще даде повече значение на споразумението за Черно море и повече възможности за определени страни – Русия, Турция. Всъщност, ако сухопътният коридор се затвори, тогава единственият начин за износ на зърнени култури от Украйна е именно през Черно море и турските проливи, както преди войната. Тогава балансът на силите ще се променя все повече в полза на Русия, която следва стратегита си да използва зърнени култури като мярка за натиск.
Ако „солидарните ленти“ – автомобилен и железопътен транспорт и през дунавските пристанища – бъдат затворени напълно, ще има и рискове за по-висока инфлация при храните. Всъщност всяко намаление на предлагането, дори и незначително, ще има инфлационни последици в краткосрочен план, тъй като изглежда, че основната част от тези доставки е предназначена за Европа. Експертите напомнят, че инфлацията при храните е основна тема в Европа – средно 21% (Западна Европа) и 44% (Източна Европа) през 2022 г.
Недоволството на източноевропейските страни по отношение на селското стопанство може да отслаби Европейския съюз (ЕС). Определянето на Украйна като фактор за нестабилност в селскостопанският сектор (в Източна Европа) може да подхрани проруските изказвания и оспорвания в страни, чиито лидери не са много яростни срещу Москва. Въпреки това именно тези засегнати държави са сред основните бенефициери на европейската обща селскостопанска политика (ОСП). Те са получили около 54 млрд. евро[1]. Това е много повече от няколкото десетки милиона, платени като компенсация за посочените загуби, причинени от потока на украинско зърно (поради компенсациите, въведени от Брюксел).
Този поток от селскостопански храни от Украйна към съседните страни временно застрашава източноевропейските производители на зърнени култури чрез неблагоприятния ценови ефект. Украйна беше на първо място като доставчик на зърнени култури за Европа (29% от вноса на зърнени култури в ЕС през 2021 г. ) преди руската инвазия (24/02/2022 г.), но Източна Европа не е получател. Производителите от съседните държави се чувстват застрашени от тази сравнително нова ситуация. Същевременно тя може да се окаже положителна за „долната част“ на местната верига за създаване на стойност, чиито производствени разходи се възползват от този неочакван ефект.
В дългосрочен план временното премахване на митата с Украйна (в отговор на войната) и по-голямата интеграция в европейския пазар са важни и чувствителни въпроси в рамките на общата селскостопанска политика. Преди войната, Украйна имаше над 40 милиона хектара обработваема земя, два пъти повече от тази във Франция, която е основният бенефициент на ОСП с 9 млрд. евро годишно. Страните, които инициират ограниченията, представляват само под 11 млрд. евро – т. е. 20 % от сумите, които ще бъдат отпуснати през 2023 г. в рамките на ОСП. Ако селскостопанската интеграция на Украйна се увеличи (в рамките на Споразумението за асоцииране между ЕС и Украйна), това ще породи нови предизвикателства сред членовете на ЕС относно ОСП, анализират още от Кофас.
[1] Средства, получени между 2023 г. и 2027 г. по ОСП от следните държави от ЕС: Унгария (8,4 млрд. евро), Полша (22 млрд. евро), България (5,6 млрд. евро), Румъния (14,9 млрд.евро) и Словакия (3,3 млрд.евро).
