Казахстан проучва възможността да доставя петрол през Каспийско море, Азербайджан, Грузия и Черно море до Бургас. Това става ясно от интервю на казахския посланик у нас, Виктор Темирбаев, дадено за БТА.
През 2022 г. Казахстан е изнесъл около 64,3 милиона тона петрол, като над 95 процента от петрола, доставен в чужбина, отива към европейски страни, главно за Италия, Нидерландия и Франция. Повече от 80 процента от казахстанския петрол (52 милиона тона през 2022 г.) преминава през петролопровода на Каспийския тръбопроводен консорциум до руското пристанище Новоросийск. След това суровината се претоварва на петролни танкери и се доставя до различни страни.
Перспективен, по думите на дипломата, е и маршрутът до Азербайджан през Каспийско море, а след това по петролопровода Баку-Тбилиси-Джейхан до турския петролен терминал в Средиземно море. Там суровината се товари на танкери и се транспортира по целия свят. През миналата година по този маршрут са изнесени 3,6 процента от експорта или 2,3 млн. тона.
Необходимо е да се разгърне пълният потенциал на транскаспийския маршрут за доставки на казахстански петрол за Европа. В същото време, на първо място, става дума за подобряване на логистичните услуги, създаване на единни транспортни оператори, модернизиране на техническите и тарифните условия, премахване на административните бариери и формиране на затворен логистичен цикъл.
Посланикът припомня, че този въпрос е обсъден на най-високо ниво по време на посещението на президента на Азербайджан Илхам Алиев в Казахстан в средата на април 2023 г. И вече са налице първите резултати: миналия месец танкер с 6,9 тона петрол от находището „Кашаган“ в Казахстан за първи път прекоси Каспийско море по маршрута Актау-Баку (терминал „Сангачал“). Следващата стъпка е да се увеличим обема на доставките и те да станат дългосрочни и стабилни.
В този контекст, предвид нарастващото значение на „Средния коридор“, по-специално по въпроса за транспортирането на енергийни ресурси към Европа, нашето сътрудничество в енергийния и транзитно-транспортния сектор се разглежда като обещаващо. Към този момент се разглежда възможността за доставки на казахстански петрол през Азербайджан и Грузия по петролопроводи и от там през Черно море до Бургас. Такива доставки има и до румънското пристанище Констанца. Възможно е, обръща внимание Темирбаев, търговията с петрол да се осъществява чрез суапови сделки (доставка на суровина до дадена държава, която на свой ред доставя от резервите си същото количество от суровината – бел. авт.).
Дипломатът изтъква важността съвместно да се развива транзитния потенциал чрез практическо сътрудничество в рамките на „Средния коридор“ (или Транскаспийския международен транспортен маршрут – TMTM). Той преминава през Китай, Казахстан, Каспийско море, Азербайджан, Грузия и след това достига Турция и европейските страни, като България и Румъния, през Черно море.
Темирбаев обръща внимание на това, че Казахстан и България имат донякъде сходно, доста благоприятно, географско положение на кръстопътя на Европа и Азия, както и на приоритета, който се дава на националните задачи за диверсификация на маршрутите за износ и внос.
Посланик Темирбаев подчертава и важността на откриването или възобновяването на директните въздушни полети между Казахстан и България, поне чрез сезонни чартърни полети. Без това нито правилното развитие на бизнес връзките, нито културният обмен биха били възможни, подчертава той.
Дипломатът засяга в интервюто си и темата за чуждите инвестиции. Става ясно, че само през изминалата година посолствата на Казахстан са провели повече от 3000 срещи с инвеститори и са организирали над 600 техни посещения в страната. Като цяло, според резултатите от 2022 г., в икономиката на Казахстан са привлечени 28 млрд. долара, като инвестициите от България са 8,7 млн. долара. Общият ръст е 17,7 на сто спрямо 2021 г. и това са най-големите капиталовложения от 2012 г., когато преките чуждестранни инвестиции възлизаха на 28,9 млрд. долара.
Освен това външното министерство на Казахстан предоставя различни преференции при сключването на инвестиционен договор под формата на освобождаване от мита, ДДС при внос на суровини и/или материали, предоставяне на парцели и др. През 2022 г. са подписани 77 инвестиционни договора за повече от 1,8 милиарда долара.
В страната функционират 14 свободни икономически зони, които имат специален правен режим с необходимата инфраструктура за извършване на дейност от страна на инвеститорите, нулеви ставки на митата, ДДС и корпоративен данък.
