Продължаваме поредицата от публикации, част от общата студия, посветена на енергийния потенциал на Каспийския регион и възожностите пред България и Европа…
Американският бизнес не подминава Азербайджанската „зелена“ енергетика, Държавният департамент благодари за „историческата роля“ на Баку
Политиката за производство и износ в Европа на „зелена“ енергия в страните от ЕС се радва на подкрепата и на Съединените щати. По време на азербайджанско – американския енергиен форум, проведен на 03 април 2023 година в Баку, временно управляващият посолството на САЩ в Азербайджан – Уго Гевара заявява: „Ние поддържаме инициативата на Азербайджан за създаване на коридор за зелена енергия“.
Според Гевара, САЩ винаги поддържат Азербайджан, който е надежден доставчик, който помага на страните – купувачи да гарантират енергийната си сигурност. Също така, Уго Гевара тогава изразява увереност, че Азербайджан ще успее да осъществи своя значителен потенциал в областта на зелената икономика. В заключение, той обобщава, че САЩ са готови да окажат съдействие на развитието на зелената енергетика в Азербайджан. (Севдималиев, Емин, Уго Гевара: САЩ поддържа инициативата на Азербайджан за създаване на коридор за зелена енергия, 03.04.2023 г., https://blacksea-caspia.eu/index.php/bg/ugo-gevara-sasch-poddrzha-iniciativata-na-azerbaydzhan-za-szdavane-na-koridor-za-zelena-energiya ).
Същото е отношението и на деловия свят в Съединените щати към „зелените“ енергийни начинания на Азербайджан. На 04 април 2023 година, на пресконференция в Баку, заместник-министърът на търговията на САЩ по глобалните пазари и генерален директор на Външнотърговската служба – Арун Венкатараман, заявява, че компании от Съединените щати са заинтересувани от сътрудничество с Азербайджан в областта на „зелената“ енергетика.
„Още във Вашингтон станах свидетел на голям ентусиазъм сред американския частен сектор. Това беше потвърдено и въпросната тема беше развита тук в Баку, където американските компании имаха възможността да се срещнат с представители на някои азербайджански компании и с членове на правителството на Азербайджан с компетентност в областта на зелената енергетика. Тези преговори показаха още по-голям ентусиазъм за партньорство с Азербайджан в сферата на зелената енергия“, изтъква Арун Венкатараман. (Зейналова, Ляман, Компании из США заинтересованы в сотрудничестве с Азербайджаном в сфере зеленой энергетики, 04.04.2023 г., https://www.trend.az/azerbaijan/business/3730917.html ).
На същата пресконференция Арун Венкатараман изразява благодарността на Съединените щати към Азербайджан за неговата „историческа роля“ при осигуряването на енергийната сигурност на Европа.
„САЩ и Азербайджан се намират в аналогична ситуация. И двете страни се намираме в процес на зелен преход, както и целият останал свят. Затова ние трябва да намерим начини, значително да повишим ролята на възобновяемите енергийни източници в развитието на енергетиката. Мисля, че нефтът и газът, въглеводородите ще бъдат актуални както преди. Но ако ние продължим да развиваме възобновяемите източници на енергия, ще успеем да освободим място за тези въглеводороди, особено в Азербайджан, за използване за други цели. Ние сме благодарни на Азербайджан за това, че страната е такъв важен източник на енергия за целия европейски континент. В условията на енергийна криза ние виждаме, че такива страни като Азербайджан се активизират и стават истински лидери, предприемат исторически крачки за преодоляване на тази криза“, е посочил Арун Венкатараман. (Зейналова, Ляман, США благодарны Азербайджану за историческую роль в обеспечении энергобезопасности Европы, 04.04.2023 г., https://www.trend.az/azerbaijan/business/3730920.html ).
На 1 май 2023 година посланикът на Унгария в Азербайджан Тамаш Торм, заявява в интервю за “Trend”, че Унгария е готова да участва във финансирането на проекта за „зелен коридор“ с Азербайджан.
„Интензивността на азербайджанско-унгарските връзки в сферата на енергетиката се вижда много добре в областта на природния газ. Но ние разбираме, че Азербайдгжан притежва голям потенциал и в областта на възобнвяемите енергийни източници“, заявява посланик Торм.
Той отбелязва, че „зелената“ електроенергия от Южен Кавказ е още една възможност за диверсифциране и осигуряване на електроснабдяваенто на Унгария през Грузия и Румъния.
„През 2022 година започна разглеждането на техническите и финансовите въпроси, свързани с осъществяването на проекта за Черноморски подводен кабел. Това ще бъде най-дългият подводен силов кабел в света, с дължина почти 1200 километра. Унгарското правителство е готово да участва във финансирането на този проект и поддържа създаването на обща икономическа формация с четирите държави“, добавя посланик Тамаш Торм. (Зейналова, Ляман, Венгрия готова участвовать в финансировании проекта „зеленого коридора“ с Азербайджаном, 01.05.2023 г., https://www.trend.az/business/energy/3742213.html ).
На фона на действително бурната активност на Азербайджан и старните от Европейския съюз, мълчанието на България по въпроса за „зеления електроенергиен коридор“ от Каспийско море до бреговете на Черно море (Румъния) и Средна Европа (Унгария) е твърде странно. Най-после, на 02 май 2022 година, макар и мимоходом по повод на друго събитие – посещението на министъра на енергетиката на Белгия Тине Ван дер Стратен в Азербайджан, се появи публично информация за заявен интерес от страна на България към някаква форма на свързаност със „зеления електроенергиен коридор“.
Информацията е била предоставена от Министерството на енергетиката на Азербайджан на агенция „Trend“. Според информацията, България е заинтересувана от проекта на „зеления коридор“, който предвижда пренос на „зелена“ електроенергия от Каспийския регион (Азербайджан), през Грузия и Черно море в Европа.
За това е станало ясно, след като по време на среща с белгийския му колега – Тине Ван дер Стратен, министърът на енергетиката на Азербайджан – Парвиз Шахбазов е разказал за осъществяваните проекти за доставяне на природен газ и на електроенергия от възобновяеми източници в съответствие със стратегическото партньорство в енергетиката между Баку и Брюксел.
На срещата е било акцентирано върху необходимостта да се усъвършенстват маршрутите на Южния газов коридор и на „Пръстена на солидарността“ за пренос на допълнителни количества природен газ. Имало е размяна на мнения по проекта за „зелен електроенергиен коридор“, свързващ Азербайджан, Грузия, Румъния и Унгария, интерес към който според Парвиз Шахбазов е заявила и България. Така благодарение на срещата между Шахбазов и Ван дер Стратен, българската публика научи, че от страна на България е бил заявен някакъв интерес към проекта за „зелен коридор“.
Двамата министри не енергетиката са се споразумели за сътрудничество между Азербайджан и Белгия, по-специално за обмяна на опит в областта на морската (офшорната) вятърна енергетика. (Агджаев, Садраддин, Болгария заинтересована в проекте „зеленого коридора“ из Каспия в ЕС, 02.05.2023 г., https://www.trend.az/business/energy/3742984.html ).
„Зелени“ енергийни амбиции и в Средна Азия
„Зелени“ енергийни проекти в Казахстан
През същия период, от 2021 до 2023 година, за който разгледахме развитието на политиките на Азербайджан по отношение на „зелената“ енергетика, от другата страна на Каспийско море в Казахастан протичат подобни процеси, само че с френско участие. На 28 октомври 2021 година, министерството на енергетиката на Казахстан, акционерното дружество „Самрук-Казъна“, националната компания „КазМунайГаз“ и Total Eren S.A. подписват Меморандум за разбирателство.
Подписаният документ е насочен към развитието, строителството и експлоатацията на хибридни електростанции, използващи енергията на вятъра на територията на Казахстан с обща мощност от порядъка на 1 гигават. При това се планира използване на системи за натрупване на електроенергията, стъпващи на технологиите за акумулиране, натрупване и съхранение на електроенергията.
Компанията Total Eren S.A., ще извършва работи по привличането на финансиране от международните финансови институции за осъществяване на този проект. Проектът ще бъде осъществен поетапно, като през първия етап, мощността на изградените обекти трябва да достигне 200 мегавата със съответната инфраструктура за съхраняване на енергия. Пълното завършване на проекта е набелязано за края на 2024 година. (В Казахстан ще построят обекти на възобновяемата енергетика със сумарна мощност от 1 гигават, 28.10.2021 г., https://blacksea-caspia.eu/index.php/bg/v-kazakhstan-sche-postroyat-obekti-na-vozbnovyaemata-energetika-ss-sumarna-moschnost-ot-1-gigavat ).
„В съответствие с утвърдената Концепция за прехода на Казахстан към „зелена икономика“, министерството на енергетиката планомерно развива сектора на възобновяемата енергетика. Това е особено важно за южните региони на нашата страна. Затова от наша страна, ние сме готови да окажем съдействие за осъществяване на този проект“, е заявил министърът на енергетиката Магзум Мирзагалиев.
„Днес, световният енергиен отрасъл се намира на прага на големи изменения. Затова „КазМунайГаз“, в качеството си на участник в глобалния енергиен пазар, изучава перспективите на енергийния преход и развитието на алтернативната енергетика“. Ние вече разработихме и приехме Програма за нисковъглеродно развитие до 2031 година. Заинтересувани сме от осъществяването на проекти на възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) и разглеждаме „зелената“ енергетика като едно от направленията, които имат най-голям потенциал в декарбонизацията на нашата дейност“, отбелязва председателят на Управителния съвет на „КазМунайГаз“ – Алик Айдарбаев. (В Казахстан ще построят обекти на възобновяемата енергетика със сумарна мощност от 1 гигават, 28.10.2021 г., https://blacksea-caspia.eu/index.php/bg/v-kazakhstan-sche-postroyat-obekti-na-vozbnovyaemata-energetika-ss-sumarna-moschnost-ot-1-gigavat ).
В Казахстан тече интензивна дискусия в обществото за приоритетите на енергийната трансформация и за цената й. Така например, председателката на Съвета на Асоциацията „ECOJER”, Лаззат Рамазанова заявява пред Международната информационна агенция „Казинформ”, че за трансформирането на казахстанската икономика при декарбонизацията са необходими систематични мерки за подкрепа, а също така – широкото участие на обществеността. Това става по време на онлайн конференция „Ролята на гражданското общество в енергийния преход: опитът на Германия и Казахстан”.
В работата на онлайн конференцията, организирана от Немската енергийна агенция (Dena), са взели участие членове на Бундестага на Федерална Република Германия, на посолството на Казахстан в Германия, международни експерти, представители на гражданския сектор на двете страни.
Ръководителката на „ECOJER” е отбелязала, че Казахстан се придържа към поетите задължения за намаляване на вредните емисии и е станал първата страна в постсъветското пространство, където се осъществява идеята за „зелена икономика”. Според нея, днес бизнес общността поддържа необходимостта от декарбонизация и от преход към ниско въглеродно развитие.
„Днес това е безалтернативен и единствено правилен път към повишаване на качеството на живот на населението. Заедно с това е крайно важно да се ангажира подкрепата на гражданското общество, да се защитят интересите на работниците, чиято дейност може да бъде прекратена поради ограниченията за добив и изгаряне на твърдо гориво. В тази посока трябва да се провежда целенасочена държавна политика от страна на всички заинтересувани държавни органи”, е подчертала Лаззат Рамазанова. (Създъкбаев, Азамат, Колко средства ще са необходими за прехода към нисковъглеродна икономика в Казахстан, 21.08.2021 г., https://blacksea-caspia.eu/index.php/bg/kolko-sredstva-sche-sa-neobkhodimi-za-prekhoda-km-niskovglerodna-ikonomika-v-kazakhstan ).
Нисковъглеродното развитие вече е способно да увеличи разходите за енергоносители в краткосрочна перспектива, което е свързано с амбициозните цели за намаляване на вредните емисии да 2030 година с 15 процента в сравнение с нивото от 1990 година.
„По различни изчисления, тези цели ще поискат големи инвестиции – от 400 до 700 милиарда долара. От тях, повече от половината ще са необходими за обновяване на мощностите в енергийния сектор. Освен това, за постигане на поставените цели ще трябва да се съкрати въглеродният бюджет с 40 милиона тона за всяка година от 2026 нататък, а също така да се въведе въглероден данък. Очевидно е, че преходът към „зелена” икономика ще изиска промени в цялата индустриална политика”, смята Лаззат Рамазанова.
За ефективното и безболезнено достигане на целите за въглеродна неутралност до 2060 година, на Правителството на Казахстан му предстои да определи приоритетните отрасли на икономиката и на им окаже подкрепа по време на декарбонизацията, като разработи пакет от хоризонтални мерки.
„Тези въпроси искат обсъждане не само с бизнеса, но и с обществеността. Населението, като основен потребител на чистата енергия не бива да остава на страна. Важна е постоянната ангажираност на неправителствените организации и на нашето общество в екологично – икономическите процеси. При това е необходимо постоянно взаимодействие с колегите от страните – членки на ЕС, където успешно се осъществява преход към ниско въглеродна икономика” резюмира Лаззат Рамазанова. (Създъкбаев, Азамат, Колко средства ще са необходими за прехода към нисковъглеродна икономика в Казахстан, 21.08.2021 г., https://blacksea-caspia.eu/index.php/bg/kolko-sredstva-sche-sa-neobkhodimi-za-prekhoda-km-niskovglerodna-ikonomika-v-kazakhstan ).
На 09 юни 2022 година, Министерството на енергетиката на Казахстан, „Самрук Казъна“ АД, Национална Компания „КазМунайГаз“ АД и френската компания “Total Energies” сключват Споразумение за принципите, насочено към осъществяване на проект за възобновяеми източници на енергия от голям мащаб с мощност 1 гигават, „в рамките на изпълнението на поръчението на Държавния глава Касъм-Жомарт Токаев, дадено в хода на съвещанието по въпросите на развитието на енергийния отрасъл на Република Казахстан от 26 май 2021 година“, според съобщение на Министерството на енергетиката.
В церемонията на подписването са взели участие: Министърът на енергетиката ан Казахстан – Болат Акчулаков, Председателят ан Упарвитерния съвет на „Самрук-Казъна“ – Алмасадам Саткалиев, Председателят на Управителния съвет на НК „КазМунайГаз“ АД – Магзум Мирзагалиев, вицепрезидентът по развитието на бизнеса в Азия на “Total Eren S.A.” – Антоан Гаре, Генералният директор на “Total Energies” в Казахстан – Ахлем Фрига-Ной.
Подписаният документ е насочен към развитието, финансирането, строителството и експлоатацията на вятърна електроцентрала с обща мощност от един гигават с използване на система за натрупване [и съхранение] на енергия.
Обектът ще бъде разположен в близост до населеното място Мирний в Жамбълска област. Предвижда се строителството да се извършва на етапи, като пълното завършване на обекта се очаква да стане в периода от 2024 до 2026 година.
Осъществяването на проекта ще позволи да се достигнат целевите индикатори, утвърдени с Концепцията за прехода на Казахстан към „зелена“ икономика, да се привлекат допълнителни инвестиции, да се създадат нови работни места, а също така да се увеличи генерирането на „зелена“ електроенергия. (Садыхова, Наргиз, В Казахстане профинансируют строительство ветровой электростанции, 09.06.2022 г., https://www.trend.az/business/energy/3606931.html ).
На 17 октомври 2022 година, Ботагоз Абишева, заместник председател на Управителния съвет на Банката за развитие на Казахстан (БРК), съобщава, че банката продължава своята подкрепа за проекти за възобновяема енергетика в страната.
Според нея, в момента Република Казахстан си е поставила амбициозни цели за достигане на въглеродна неутралност до 2060 година. Във връзка с това, се работи над съответната стратегия, която предвижда икономически, технологични и социални преобразования.
„Около 80 на сто от всички емисии на парникови гадове в Казахстан са свързани именно с производството на енергия от изкопаеми горива, което е основният фактор, влияещ върху климата в страната. Във връзка с това, една от ключовите посоки на работа за понижаване на антропогенното влияние върху околната среда, а също така и за намаляване на „въглеродния отпечатък“ е увеличаването на дела на енергията, произведена от възобновяеми източници“, отбелязва Ботагоз Абишева.
Абишева посочва, че по данни на Министерството на енергетиката на Казахстан, в края на първото полугодие на 2022 година, общата инсталирана мощност на електроцентралите, работещи за сметка на възобновяеми енергийни източници възлиза на 2330,26 мегавата, като са отчетени всички вятърни и слънчеви електроцентрали, както и тези, които работят с биомаса и малките ВЕЦ. Сумарно, тези електроцентрали са произвели 2392,49 милиона киловатчаса електроенергия за първото полугодие на 2022 година.
„По такъв начин, делът на електроенергията произвеждана от ВЕИ е достигнала 4,24 процента от общия производствен обем. Като цяло, в Концепцията за прехода на Казахстан към „зелена“ икономика са определени следните цели: да се доведе дела на ВЕИ в енергийния баланс на страната до 6 на сто през 2025 година, до 15 на сто през 2030 година и до 50 на сто през 2050 година (с отчитане на алтернативните източници)“, заявява заместник председател на Управителния съвет на Банката за развитие на Казахстан (БРК).
Тя е отбелязала, че Банката за развитие на Казахстан също дава своя принос в тази работа, като предоставя „дълго“ финансиране на поректи в сферата на ВЕИ, благодарение на което вече са осъществени и се осъществяват редица проекти.
„Сумарната инсталирана мощност на финансираните проекти възлиза на почти 495 мегавата, което е повече от 21 процента от текущата инсталирана мощност на всички електроцентрали, работещи за сметка на ВЕИ в Казахстан. След въвеждането в експлоатация на още два проекта, намиращи се в процес на финансиране, общата инсталирана мощност на поддържаните от Банката за развитие проекти ще достигне 560 мегавата“, обобщава Ботагоз Абишева. (Садыхова, Наргиз, Банк развития Казахстана продолжает поддержку проектов возобновляемой энергетики, 17.10.2022 г., https://www.trend.az/business/energy/3657791.html ).
На 27 октомври 2022 година, по време на брифинг, посветен на резултатите от посещението в Астана на председателя на Европейския съвет – Шарл Мишел, Президентът на Казахстан Касъм-Жомарт Токаев съобщава общия обем на привлечените в страната инвестиции от Европейския съюз (ЕС) за последните 30 години. Според него този обем възлиза на 160 милиарда долара. Президентът Токаев прави оценката, че Европейският съюз е един от най-големите търговски и инвестиционни партньори на страната.
„За 30 години в икономиката на Казахстан са привлечени повече от 160 милиарда долара инвестиции от ЕС. За изминалите осем месеца на текущата година, стокооборотът между Казахстан и Европейският съюз се е увеличил с 43 процента и възлиза на 26 милиарда долара“, съобщава той.
Касъм-Жомарт Токаев отбелязва, че в хода на преговорите с председателя на Европейския съвет е била дадена положителна оценка на двустранните връзки в областта на енергетиката, „зелената“ икономика, селското стопанство, транспорта и логистиката. Двете страни са се договорили за съвместни усилия за по-нататъшно нарастване на взаимноизгодното сътрудничество.
„Преди всичко, ние отчетохме големия потенциал на сътрудничеството между Казахстан и ЕС в такива посоки, като тарнспортирането на най-важните видове суровини и „зелената“ енергетика. Освен това, беше отбелязана важността на развитието на международните транспортни маршрути с цел да се осигурят глобалните вериги на доставките на стоките. Това е особено актуално в сегашните геополитически условия. Също така, ние разгледахме възможностите за използване на Транскаспийския международен транспортен маршрут от страна на Европейския съюз. Отделно внимание беше оказано на минимизирането на негативните последствия за икономиката на Казахстан на фона на европейските санкции“ е казал Президентът на Казахстан. (Садыхова, Наргид, Назван объем инвестиции ЕС в экономику Казахстана, 27.10.2022 г., https://www.trend.az/business/economy/3662258.html ).
На 16 януари 2023 година, Президентът на Казахстан съобщава, че страната планира да осъществи енергийни проекти, стъпващи на възобновяеми енергийни източници със сумарна мощност 6,5 гигавата.
Според президента Токаев, Казахстан има всички необходими атрибути, за да стане значим играч в областта на устойчивата и алтернативна енергетика.
„Изобилието на вятър и слънце, а също така огромната територия на нашата страна могат да направят Казахстан лидер в тази сфера, способен да внесе своя принос в глобалните усилия за защита на климата“, е отбелязал Токаев.
Държавният глава е изразил също така увереност, че „зеленият“ водород може да стане перспективно за проучване направление. Той е добавил, че международни експерти смятат Казахстан за способен да влезе в „топ десет“ на страните – износителки на водород.
В заключение, Президентът Токаев е оповестил, че в момента в Република Казахстан се разработва законодателната основа за създаване на изгодни условия за чуждестранните инвеститори. (Севдималиев, Эмин, Президент Казахстана об амбициях страны в сфере возобновляемой энергетики, 16.01.2023, https://www.trend.az/casia/kazakhstan/3695820.html ).
По време на конференцията своето мнение относно енергийния преход са споделили още Йохан Заатоф – член на Бундестага на ФРГ, Холгар Коллей – постоянен представител на Посланика в Посолството на ФРГ в град Нур Султан (Астана) и други.
На 21 януари 2023 година, прессекретарят на германското Министерство на икономиката и защита на климата – Роберт Северин, заявява, че Германия вижда значителен потенциал на сътрудничеството в областта на „зелената“ енергетика с Казахстан.
„Експертите потвърждават благоприятните условия за производството на „зелен водород“ и на вятърна електроенергия в Казахстан. Нивото на енергията на слънчевото греене и други фактори също осигуряват успешно развитие на възобновяемите източници на енергия в страната“, е казал Северин.
Според неговата информация, на 7 ноември 2022 година, Казахстан и Германия са подписали споразумение за задълбочаване и интензифициране на икономическото сътрудничество в областта на критично важните суровини и водорода. Вече е започнало осъществяването на първите проекти.
„Например, SVEWIND – германска частна група от компании в областта на възобновяемите енергийни източници, планира първия проект от голям мащаб в западноказахстанския регион Мангистау. Инвестиционното споразумение беше подписано през октомври 2022 година“, е обяснил прессекретарят.
Обемът на преките германски инвестиции в икономиката на Казахстан е нараснал с 25 процента и е надвишил 320 милиона долара през 2021 година. Общата стойност на инвестициите на Германия в Казахстан за предходните 17 година е надвишила 5 милиарда евро. (Ахмедова, Марьяна, Германия изучает возможности выхода на казахстанский рынок „зеленой“ энергетики, 21.01.2023 г., https://www.trend.az/business/3698090.html ).
На 25 януари 2023 година, националната компания „КазМунайГаз“ и концернът ENI оповестяват намерението си да построят хибридна електроцентрала в Казахстан. На същия ден, председателят на Управителния съвет на Национланата компания „КазМунайГаз“ АД (КМГ) – Магзум Мирзагалиев провежда в Астана среща с директора по геоложките поручвания и добива на департамента по природните ресурси на италианската нефтогазова компания Eni S.p.A. (ENI) – Лука Виняти.
„КазМунайГаз“ и Eni S.p.A. (ENI) се договарят за съвместното осъществуване на проект за строителство на хибридна електроцентрала в Мангистауска област на Казахстан. Електроцентралата ще използва възобновяеми източници на енергия, вятър и слънце, заедно с природен газ и ще има мощност от 120 мегавата.
„Този проект представлява резултат от продуктивната съвместна работа на нашите две компании и служи на постигането на стратегическата задача, поставена от Държавния ни глава за развитие на „зелените“ проекти. Освен засилването на енергийната сигурност на региона, негови важни дивиденти ще са притокът на инвестиции и създаването на нови работни места“, е отбелязал в изказването си Магзум Мирзагалиев.
В хода на преговорите е станало ясно, че производството и доставките на електроенергия на съответните целеви обекти – в случая „Озенмунайгаз“ и Казахския газопреработвателен завод, ще позволят да се елиминират рисковете от аварийни спирания на производството, заради прекъсвания на електроснабдяването, които в момента са чести.
Срокът за осъществяване на проекта е 2023 – 2025 година, като блокът за слънчева генерация е заплануван за въвеждане в експлоатация през 2024 година, а вятърният и газовият – за въвеждане в експлоатация през 2024 година. Предполагаемият бюджет е от порядъка на 300 милиона американски долара.
Споразумението за строителство на хибридна електроцентрала е продължение на работата на „КазМунайГаз“ и Eni S.p.A. (ENI) в рамките на подписания през 2021 година Меморандум за сътрудничество при разработването на проекти за енергиен преход за производство и продажба на електроенергия. („КазМунайГаз“ и ENI се договориха да построят хибридна електроцентрала в Мангистауска област, 25.01.2023 г., https://www.kmg.kz/ru/press-center/press-releases/eni/ ).
На 07 март 2023 година, Министерството на енергетиката на Република Казахстан съобщава, че въпросното министерство, акционелното дружество „Самрук-Казъна“ АД и саудитската компания “ACWA Power” са подписали споразумение за осъществяване на голям проект в областта на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ).
Казахските власти съобщават, че въпросното споразумение е било подписано по време на работно пътуване на министъра на енергетиката на страната – Болат Акчулаков, заедно с председателя на Управителния съвет на „Самрук-Казъна“ АД – Алмасадам Саткалиев в столицата на Саудитска Арабия – Ер Рияд на 1 март 2023 година.
Подписаното споразумение е насочено към финансирането, строителството, експлоатацията и развитието на вятърна електроцентрала с обща мощност 1 гигават, строителството на която се пранира да започне през 2025 година в Жетъса.
Очаква се осъществяването на проекта да позволи да се достигнат целевите индикатори, утвърдени с Концепцията за прехода на Казахстан към „зелена“ икономика, да се създадат нови работни места, да се привлекат допълнителни инвестиции, а също така да се увеличи генерирането на „зелена“ електроенергия в страната. (Хатамзаде, Хаял, ACWA Power реализует в Казахстане крупный проект в сфере ВИЭ, 07.03.2023, https://www.trend.az/casia/kazakhstan/3719389.html ).
Следва продължение…
