Технологиите, които улавят емисиите на въглероден диоксид, за да предпазят патмосферата от тях, са централна тема за климатичните стратегии на много световни правителства, тъй като те се стремят да изпълнят международните ангажименти за декарбонизация до средата на века.
Те също са и скъпи, недоказани в мащаб и могат да бъдат трудни за продажба, изтъква коментар на Ройтерс.
Докато нациите се събират за 28-ата конференция на ООН за изменението на климата в Обединените арабски емирства в края на ноември, въпросът за бъдещата роля на улавянето на въглероден диоксид в благоприятния за климата свят ще бъде на фокус.
Ето някои подробности за сегашното състояние на индустрията и пречките пред широкото внедряване:
Най-разпространената форма на технология за улавяне на въглерод включва улавяне на газ от точков източник като промишлен дим. Оттам въглеродът може или да бъде преместен директно в постоянно подземно хранилище, или може първо да се използва за друга промишлена цел – варианти, които съответно се наричат улавяне и съхранение на въглерод (CCS) и улавяне, използване и съхранение на въглерод (CCUS).
В момента има 42 оперативни комерсиални CCS и CCUS проекта по целия свят с капацитет за съхранение на 49 милиона метрични тона въглероден диоксид годишно, според Global CCS Institute, който проследява индустрията. Това е около 0,13% от около 37 милиарда метрични тона в света годишно енергийни и свързани с индустрията емисии на въглероден диоксид.
Около 30 от тези проекти, представляващи 78% от целия уловен въглерод от групата, използват въглерода за подобрено възстановяване на нефт (EOR), при което въглеродът се инжектира в нефтени кладенци, за да се освободи уловеният нефт. Сондажите сочат, че EOR може да направи петрола по-благоприятен за климата, но еколозите са на мнение, че практиката е контрапродуктивна.
Другите 12 проекта, които постоянно съхраняват въглерод в подземни образувания, без да ги използват за увеличаване на добива на нефт, са в САЩ, Норвегия, Исландия, Китай, Канада, Катар и Австралия, според Global CCS Institute.
Друга форма на улавяне на въглерод е директното улавяне на въздух (DAC), при което въглеродните емисии се улавят от въздуха. Около 130 DAC съоръжения се планират по целия свят, според Международната агенция по енергетика (IEA), въпреки че само 27 са пуснати в експлоатация и те улавят само 10 000 метрични тона въглероден диоксид годишно.
През август САЩ обяви безвъзмездни средства от 1,2 милиарда долара за два DAC центъра в Тексас и Луизиана, които обещават да уловят 2 милиона метрични тона въглерод годишно, въпреки че окончателно инвестиционно решение за проектите не е взето.
Високи разходи
Една пречка за бързото внедряване на технологията за улавяне на въглероден диоксид е цената.
Разходите за CCS варират от $15 до $120 на метричен тон уловен въглерод в зависимост от източника на емисии, а DAC проектите са дори по-скъпи, между $600 и $1000 на метричен тон, поради количеството енергия, необходимо за улавяне на въглерод от атмосферата, според към МАЕ.
Някои проекти за CCS в страни като Норвегия и Канада са спрени по финансови причини.
Държави, включително САЩ, пуснаха публични субсидии за проекти за улавяне на въглерод. Законът за намаляване на инфлацията, приет през 2022 г., предлага данъчен кредит от $50 на метричен тон въглерод, уловен за CCUS и $85 на метричен тон, уловен за CCS, и $180 на метричен тон, уловен чрез DAC.
Въпреки че това са значими стимули, все пак на компаниите може да им се наложи да поемат някои допълнителни разходи, за да придвижат CCS и DAC проектите напред, отбелязва Бенджамин Лонгстрет, глобален директор на отдела за улавяне на въглерод в Работната група за чист въздух.
Някои CCS проекти също не успяха да докажат готовността на технологията. Проект за 1 милиард долара за овладяване на емисиите на въглероден диоксид от въглищна централа в Тексас, например, имаше хронични механични проблеми и редовно не изпълняваше целите си, преди да бъде спрян през 2020 г., според доклада, представен от собствениците на проекта до Министерството на енергетиката на САЩ, цитиран от Ройтерс .
Местоположение, местоположение, местоположение
Геологията ограничава къде може да се съхранява уловеният въглерод и това е реалност, която ще стане по-ясно изразена, ако и когато улавянето на въглерод се разгърне в огромен мащаб, който би бил необходим, за да се промени климатът. Най-добрите места за съхранение на въглерод са в части от Северна Америка, Източна Африка и Северно море, според Global CCS Institute. Това означава, че доставянето на уловения въглерод до местата за съхранение може да изисква обширни тръбопроводни мрежи или дори корабни флотилии – което създава потенциални нови пречки.
През октомври, например, проект за тръбопровод за CCS на стойност 3 милиарда долара, предложен от Navigator CO2 Ventures в Средния запад на САЩ – предназначен да премести въглерода от инсталациите за етанол в централната част на страната до добри места за съхранение – беше отменен на фона на опасенията на жителите за потенциални течове и строителни щети.
Компаниите, които инвестират в премахване на въглерода, трябва да приемат сериозно загрижеността на общността относно новите инфраструктурни проекти, казва Симон Стюарт, специалист по индустриална политика в Националната федерация за дивата природа.
„Не всички технологии ще бъдат възможни на всички места“, убеден е Стюарт.
