България изостава по пътя към постигане на по-голяма енергийна ефективност, зададен от ЕС. Данни на Евростат сочат опашкарската позиция на страната ни.
Статистическата агенция припомня, че първата директива за енергийна ефективност е приета през 2012 г. С наличието на данни за 2022 г. Евростат сравнява последните данни за потреблението на енергия с тези отпреди 10 години – когато е приета директивата.
Сравняване на 2022 г. с 2012 г. показва, че потреблението на първична енергия* в Съюза е намаляло с 10,0 %. В 7 държави-членки на ЕС потреблението е намаляло повече, най-вече в Гърция (-21,2 %), Франция (-17,7 %) и Холандия (-16,0 %). От друга страна, в 6 държави потреблението на първична енергия е по-високо през 2022 г., отколкото през 2012 г. В 3 държави тези увеличения на потреблението на първична енергия са над 5 %, като страната ни е начело: България (+6,2 %), Полша (+6,1 % ) и Литва (+5,5 %).
Крайното потребление на енергия в ЕС през 2022 г. е с 4,3 % по-ниско в сравнение с 2012 г. В 10 държави спадът е още по-изразен, като Холандия (-16,6 %), Люксембург (-11,9 %) и Франция (-9,7 %) регистрират най-високо намаление. От друга страна, най-високите повишения са в Малта (+37,8%), Полша (+12,3%) и Ирландия (+11,4%). България също е сред страните с повишение (+8%).
Данните показват още, че у нас от 2012 насам има само две години със спад на потребяваната енергия спрямо предходната година. През останалите периоди имаме перманентен ръст.
През 2022 г. потреблението на първична енергия в ЕС е достигнало 1 257 милиона тона петролен еквивалент (Mtoe), което е спад от 4,1% в сравнение с 2021 г. Данните показват, че през 2022 г. ЕС се е доближил до целта за 2030 г. от 992,5 Mtoe, като разликата намалява до 26,7%, след регистрираната по-голяма разлика през 2021 г. (31,2% разстояние от целта).
Крайното потребление на енергия достигна 940 Mtoe през 2022 г., което е намаление с 2,8% в сравнение с 2021 г. През 2022 г. крайното потребление на енергия е с 23,3% далеч от целта за 2030 г. (763 Mtoe), докато през 2021 г. беше с 26,8% от нея.
След спада, регистриран през 2020 г. поради въздействието на пандемията в различните сектори, потреблението на първична енергия в ЕС отново се увеличи през 2021 г. Годината 2022 показва по-добри резултати от предпандемичната 2019 г., когато потреблението на първична енергия е била 1 354 Mtoe и 36,5 % от целта.
Регистрираните 1 257 Mtoe за потребление на първична енергия през 2022 г. са второто най-ниско ниво от 1990 г. (първата година, за която има данни), а най-ниското е през 2020 г. (1 236 Mtoe). Потреблението на първична енергия достигна своя връх през 2006 г. от 1 511 Mtoe, което показва, че ЕС е на 52,3% далеч от целта.
За крайното потребление на енергия нивото, регистрирано през 2022 г., е същото като през 1995 г., когато крайното потребление на енергия също беше 940 Mtoe. През 2020 г. беше отбелязано най-ниското ниво (906 Mtoe) и най-близкото ниво, което ЕС някога беше до целта от 763 Mtoe за 2030 г. – 18,8% разстояние.
Евростат припомня, че през настоящата година Директивата за енергийна ефективност е била преразгледана, поставяйки по-амбициозни цели за 2030 г.: не повече от 763 Mtoe за крайно потребление на енергия и не повече от 992,5 Mtoe за потребление на първична енергия (в сравнение съответно с 846 и 1 128, определени в Директивата за енергийна ефективност от 2018 г.).
Това повишава амбицията на ЕС за енергийна ефективност и изтъква „енергийната ефективност на първо място“ като основен принцип на енергийната политика на ЕС, като за първи път му даде правна позиция. На практика това означава, че енергийната ефективност трябва да бъде взета предвид от държавите от ЕС във всички съответни политически и големи инвестиционни решения, взети в енергийния и неенергийния сектор.
*Потреблението на първична енергия измерва общото търсене на енергия в дадена страна. То обхваща потреблението на самия енергиен сектор, загубите при преобразуване (например от нефт или газ в електричество) и разпределение на енергия, както и крайното потребление от крайните потребители. Изключва енергийните носители, използвани за неенергийни цели (като петрол, който не се използва не за изгаряне, а за производство на пластмаси).
